Определение № 1408 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2521/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Одисей грейн“ЕООД срещу решение №36/26.04.2024г. по т.д.№17/24 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение №373/30.11.2023г. по т.д.№75/23г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Всестранна земеделска кооперация „Христо Ботев“ главен осъдителен иск за сумата 48 750 лв.,представляваща неустойка по договор за продажба на фуражна пшеница реколта 2021г. от 17.03.21г. и евентуален осъдителен иск за сумата 48 750 лв.,представляваща неустойка по договор за продажба на фуражна пшеница реколта 2021г. от 05.07.21г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и поради необоснованост. По изложени в нея съображения касаторът претендира въззивното решение да бъде отменено, като с решението си касационната инстанция уважи претенцията му за неустойка. Претендира разноски за производството пред касационната инстанция. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа искане за допускане на касационния контрол по същество, обосновавано с твърдението,че въззивният съд се е произнесъл по обуславящия изхода на делото въпрос който е разрешил в противоречие с практиката на ВКС – Искова молба, с която се претендират последици от разваляне на договора има ли функцията на покана за изпълнение и представлява ли същата едновременно с това волеизявление за разваляне на договора или същата губи тази функция, ако не е отправена във фиксирания в договора между страните период за доставка на стоки? /противоречие с решения по гр.д.920/09г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1769/09г. на ІІІ г.о. на ВКС и гр.д.№4792/14г. на ВКС/. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е касационната инстанция да се произнесе и по разрешените от въззивния съд въпроси Представлява ли рамков договор или е самостоятелен договор за продажба съглашение, в което всички параметри на договора за продажба са конкретизирани между страните и в което липсват уговорки за сключване на бъдещи договори и при ясна уговорка в чл.19 от същия,че договорът остава валиден до пълното изпълнение от страните на задълженията им по него? и При наличието на два обвързващи страните търговски договора с еднородни задължения за продавача, при които е доставено недостатъчно количество стока, за да се изпълнят задълженията по двата сключени договора, без да е посочено коя доставка към кой договор се отнася, счита ли се за по-обременително това задължение,чието неизпълнение би се отразило по-неблагоприятно върху имуществената сфера на длъжника? Предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът е обосновал с доводи за различно тълкуване на така формулираните въпроси от съдилищата. В изложението си се позовава и на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Очевидната неправилност на решението извежда от аргумента за нелогичност на извода на въззивната инстанция, че договорите са рамкови, без да са налице характеристиките на такива. Ответникът по касационната жалба Всестранна земеделска кооперация „Христо Ботев“ не се е ангажирал със становище по нея. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Бургаски апелативен съд е приел за безспорно между страните,че помежду им е сключен на 17.03.2021 г. договор за доставка на 500 мт +/– 2 % фуражна пшеница, реколта 2021 г. при цена 325 лв. за тон без ДДС с период за доставка 15.07.2021 г. - 15.08.2021 г., по опция на купувача /ищеца/, с двудневно предизвестие преди доставка, като с чл.10 страните са се споразумели купувачът да изпраща на продавача /ответната кооперация/ писмено известие за всяка доставка, с инструкции за количеството, което трябва да бъде доставено, датата и мястото на доставяне, контролната организация, спедитор или получател на стоката; плащането на продадената стока е уговорено да стане по банков път, по сметка на продавача, в срок от два работни дни, след доставката, при представяне на данъчна фактура и приемо – предавателен протокол за доставена стока; при неизпълнение от продавача на задължението да достави договореното количество в рамките на договорения период и с договорено качество е уговорена неустойка в размер на 30 % от цената на всеки метричен тон, който не е доставен. Приел е за установено, че на 05.07.2021г. между страните е сключен втори договор с аналогично съдържание относно страните, договорената стока и останалите условия, с изключение на разлика в количеството, договорено за доставка – 2000 мт +/– 2% и периода на доставка – 05.07.2021 г. – 31.07.2021 г.; че по шестнадесет писмени заявки на ищеца в периода 15.07.2021 – 02.08.2021 г. ответникът му е доставил 2047,1 мт пшеница,за което получено количество са издадени от ответника три фактури на стойност 671 062,70 лв., която сума е била заплатена от ищеца. Въз основа на тези обстоятелства съдът е обобщил, че общо по двата рамкови договора, сключени между страните, кооперацията се е задължила с доставката на количество от 2500 мт фуражна пшеница, при поискване от въззивника в рамките на посочения период, от които са доставени и заплатени 2047,1 мт, при разлика с уговореното от 452,90 мт. Съдът е намерил за ирелевантно изпълнение по кой от двата договора е престирано с документираните доставки, тъй като договарянето е такова по рамкови договори, при което от съществено значение е уговорения механизъм на доставяне на уговореното количество. Тълкувал е уговорката „по опция на купувача“ като право, но не и задължение на ищеца да купи определено количество при фиксираната цена, в рамките на посочения в договора период и общо количество. Въз основа на изразената в договорите воля и обективираното в заявки и кантарни бележки изпълнение съдът е приел, че стоката се е предавала насипно, натоварена в камиони, в склада на продавача, след като купувачът предварително е следвало да отправи писмено известие до продавача, със съответното съдържание относно исканото количество, дата на получаване и др.; отправените от ищеца шестнадесет такива заявки са изпълнени като са доставени и заплатени съответните количества пшеница. Въз основа на този анализ съдът е направил извод,че надлежното изпълнение на продавача е било предпоставено от задължението на купувача да подава заявка за исканото количество зърно, в съответствие с договора или практиката между страните. Отчел е факта на липсващи наведени твърдения и ангажирани доказателства в периодите, посочени в договорите представител на купувача да е отправил други писмени искания, извън посочените шестнадесет, които са изпълнени, и да е получил отказ за изпълнение от продавача. Обусловеността на изпълнението на продавача по договора от задължението на купувача да отправи заявка за изпълнение е мотивирало съда да приеме,че липсва виновно неизпълнение от страна на кооперацията, което да породи отговорността му за неустойка. Намерил е за неоснователно наведеното във въззивната жалба твърдение, че исковата молба има функцията на покана за изпълнение, тъй като както тя,така и изпратените до кооперацията нотариални покани, са извън фиксирания между страните период, представляващ такъв за прибиране на реколтата от конкретната земеделска култура. Отказал е да сподели тезата на въззивника, че исковата молба служи за предизвестие за разваляне, обосновавайки се с липсата на виновно договорно неизпълнение от страна на кооперацията, което е пречка за възникването на вторичното потестативно право на въззивника да развали съглашението.На базата на тези заключения,съдът е намерил предявените в евентуалност искове за неоснователни. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество,които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва,че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Въпросите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Първият от формулираните в изложението въпроси не покрива общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Изложените от въззивния съд мотиви във връзка с функциите на исковата молба по отношение на договорната връзка между страните не са обуславящи изхода на делото. Претендираната от ищеца неустойка не е такава за разваляне на договора, поради което съответен извод дали и как той е развален от ищеца е без правно значение. Претенцията е за неустойка за неизпълнение на задължение по действащи между страните договори, поради което от значение за изхода на спора е единствено това дали е налице виновно неизпълнение, което би могло да породи отговорността на неизправната страна за обезщетяване на изправната такава. Не изпълняват общото основание за достъп до касационна проверка по същество и останалите два въпроса. Вторият въпрос е от фактически характер /доколкото с него касаторът се позовава на конкретна договорна клауза/. Наред с тази констатация, това, че въззивният съд е определил договорите между страните като рамкови такива, е ирелевантно, тъй като обуславящият му извод за липса на виновно неизпълнение от страна на ответника е основан не на разсъждения относно характеристиките на рамковия договор, а на такива,свързани с конкретно уговорените в договорите условия за доставка, според които изпълнението на ответника е предпоставено от действия на ищеца, изразяващи се в подаване на отделни искания с конкретни параметри, каквито, извън подадените и изпълнени заявки, не е установено да са направени в рамките на общото уговорено с двата договора количество. По този обуславящ изхода на делото извод въпрос не е формулиран. Последният от въпросите е изцяло ирелевантен, тъй като мотиви в смисъла му /не само обуславящи,но и изобщо/ въззивният не е излагал. Напротив, приел е, че е без значение по кой от договорите е престирано в процеса на изпълнение на двете правоотношения, които се различават единствено по общото уговорено количество и периоди за изпълнение. Липсата на правен въпрос по обуславящите мотиви на въззивната инстанция прави безпредметно разглеждането на доводите и произнасянето по приложимостта на сочените в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК допълнителни предпоставки за допускане на касационния контрол. В изложението към жалбата си срещу въззивното решение касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди наличие на очевидна неправилност на същото. Доколкото въвеждането от законодателя на понятието „очевидна неправилност“ на въззивния акт като критерий, подлежащ на преценка във фазата за произнасяне по допускането на касационното обжалване, предпоставя доводи за наличие на явна, установима при пръв прочит на решението неправилност /например когато е приложена отменена правна норма или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика/, които са различни от изложените в касационната жалба основания за касиране на решението, липсата на изложени аргументи от такъв характер, които да биха могли да бъдат споделени, не позволява на състава да формира извод за наличие на сочената предпоставка за извършване на селекцията. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение