Определение № 50415 от 07.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1781/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 153 от 22.03.2022г. по в.т.д. № 12/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено Решение № 260317 от 13.10.2021 г. по т. д. № 168/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора в обжалваната част, с която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на М. С. В. разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., частичен иск от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 08.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на В. Х. В. разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 08.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2018г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е нищожно, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се и присъждане на направените разноски за цялото производство.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Излагат се доводи, че при определяне на конкретния размер на обезщетенията, възмездяващи настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди на ищците, Апелативен съд – Пловдив не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя, поради което в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в константната практика на ВКС по приложение на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост, като критерий, по който следва да бъде определен необходим и достатъчен за възмездяване на вредите размер на обезщетение, като заместваща поправянето им облага. С оглед на това се твърди, че присъдените обезщетения се явяват необосновано завишени с оглед търпените от ищците неимуществени вреди, а съдът при определяне на техните размери е влязъл в противоречие както със задължителното за съдилищата ППВС № 4/1968г., така и с константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 749 от 05.12.2008г., по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. О; Решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299 / 2011г. на ВКС, II т. о.; Решение № 189 от 04.07.2012г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, I т. о.; Решение № 121 от 09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, II т. о.; Решение № 149/2011г. по гр. д. № 574/2010г. на ВКС, III г. о.; Решение № 18 от 09.03.2018 г. по т. д. № 1512/2017г. на ВКС, I т. о.; Решение № 556 от 24.10.2008 г. по т.д. № 257/2008г. на ВКС, I т.о. Касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът да определя действителен обем на търпени болки и страдания, базирайки се на житейска логика и презюмирайки действително претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, при липса на събрани доказателства за тези факти и обстоятелства ?“;

2. „Допустимо ли е решаващият съд при преценка на критериите за определяне на размера на застрахователно обезщетение да изключва приложението му ?“;

3. „Допустимо ли е съдът да сочи определеното и присъдено застрахователно обезщетение в завишен размер като източник за компенсиране на съществуващото социалното неравенство между българите и останалите европейски граждани ?“;

4. „Допустимо ли е съдът да сочи присъденото застрахователно обезщетение като източник на допълнителни доходи, за обезпечаване на текущи разходи на пострадалите ?“.

По всичи въпроси се поддържа и допълнителното основание по чл. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с довода, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с твърдението, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Ответниците по касационната жалба – М. С. В. и В. Х. В., в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез процесуален представител, представят отговор, в който изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е било образувано по предявени от М. С. В. и В. Х. В. против „Дженерали Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, като искът на М. С. В. е за сумата от 45 000 лв., частичен от 80 000 лв., а на В. Х. В. - за сумата от 40 000 лв., частичен от 60 000 лв. С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е уважил исковите претенции на ищците за обезщетяване на неимуществените вреди, като на М. В. е присъдил 40 000 лв. и е отхвърлил иска за разликата до пълния му размер от 45 000 лв., а претенцията на В. В. е уважена за сумата от 30 000 лв. и е отхвърлена за разликата до 60 000 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано от застрахователното дружество в частта, с която искът на ищцата М. С. В. е уважен за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., и в частта, с която искът на В. Х. В. е уважен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.

Спорен пред въззивната, а и пред настоящата инстанция с оглед касационните доводи, е единствено размерът на присъдените застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, като жалбоподателят „Дженерали Застраховане“ АД поддържа, че по отношение и на двамата ищци определените обезщетения са завишени, с оглед на което се претендира искът, предявен от М. В. да бъде отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., а по отношение на ищеца В. В. – за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.

За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Апелативен съд – Пловдив е обсъдил събраните пред първата инстанция доказателства, релевантни към претърпените от ищците неимуществени вреди от процесното ПТП, реализирано на 08.01.2018г. в [населено място], пътя Казанлък – П. Баня, при което водачът на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“ Н. Н. Н., нарушавайки правилата на ЗДвП, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се в собствената си лента лек автомобил марка „Опел“, модел „З.“, управляван от В. Х. В., като в резултат на реализираното ПТП на ищците били причинени телесни повреди. Въз основа на приетото и неоспорено от страните в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза въззивният съд е приел за установено, че в в резултат на ПТП В. Х. В. е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на шията и счупване на тялото и дъгата на втори шиен прешлен с леко дислоциране на фрагментите, които травми са му причинили трайно затруднение движението на врата, изискващо лечение около дванадесет месеца, съпроводено през първите шест месеца от носене на шийна яка. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел съществуващите при ищеца В. усложнения, свързани с предходни заболявания в шийния отдел на гръбначния стълб, доколкото от заключението на експертизата е установено, че преди ПТП В. В. е страдал от дегенеративни промени точно в шийния отдел на гръбначния стълб, като контузията на шията и счупването на тялото и дъгата на втория шиен прешлен още повече усложнило движението на врата. При съвкупната преценка на причинените от инцидента увреждания, както и здравословното състояние на ищеца В. преди ПТП, въззивният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД и не се явява завишено.

По отношение на ищцата М. С. В. е прието, че в резултат на ПТП е получила увреждания, изразяващи се в счупване на IV, V и VI леви ребра, контузия на корема, контузия на главата (със спомен за инцидента) и разкъсноконтузни рани на дясната подбедрица, като счупването на ребрата й причинило трайно затруднение на движението на снагата, а всяко едно от другите увреждания представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За най-сериозно от травматичните увреждания е определено счупването на трите леви ребра, причинило трайно затруднение на движенията на снагата в продължение на около две месеца и половина, съответстващо на нормалната продължителност на оздравителния процес при този вид фрактури, свързан и с интензивни болки. Освен това, за установено е прието и регистрирано при ищцата В. посттравматично стресово разстройство, настъпило в разултат на претърпените травми. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е взел предвид както изпитаните от ищцата физическите болки, които са били най-силни при фрактурите на левите ребра, така също и търпените от нея психически болки и страдания, с което е обосновал извода, че определеното й обезщетение от 40 000 лв. се явява справедливо и не следва да бъде намалявано.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Възражението на касатора за нищожност на въззивното решение поради липсата на негов съществен реквизит - непосочване на банкова сметка, задължително според разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, се преценява като неоснователно от настоящия състав. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012г. по тълк.дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Соченият пропуск не може да се отнесе към никое от гореизброените основания за нищожност, поради което и впредвид възприетото в задължителната съдебна практика на ВКС относно нищожността на съдебно решение, не е невалидно (нищожно) решение, което не съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане (чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК).

Поставените в изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от тяхното разрешаване. Първият въпрос не кореспондира със съдържащите се в мотивите към решението фактически и правни изводи на въззивния съд, който след съвкупна преценка на доказателствата, и най-вече въз основа на експертното медицинско заключение, а не на базата на житейска логика и презумпции, е установил обема на търпените болки и страдания за всеки ищец поотделно. Вторият въпрос също не може да предпостави допускане на касационното обжалване, доколкото при постановяване на акта си по съществото на спора въззивният съд не е изключил приложимите за определяне размера на обезщетението критерии. Напротив, при определяне на полагащите се на ищците обезщетения за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените увреждания; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и др. Последните два въпроса също не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Дали застрахователното обезщетение компенсира съществуващото социално неравенство между българите и останалите европейски граждани и дали същото е източник на допълнителни доходи за обезпечаване на текущите разходи на пострадалите, не са сред критериите, преценявани от въззивния съд при определяне размера на обезщетенията по справедливост. Изложените от съда съображения досежно равнопоставеността между българите и останалите европейски граждани в контекста на въпроса за размера на обезщетенията за неимуществени вреди са само във връзка с несъгласието на застрахователното дружество с определените от първоинстанционния съд размери, които намира за несъобразени с обстоятелството, че България е най-бедната държава в Европейския съюз и с най-нисък стандарт на живот. Тези мотиви обаче не са с обуславящо изхода на спора значение, поради което въпросите нямат характеристиката на правни, съгласно възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Несъответствието на формулираните в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусна касационно обжалване на въззивното решение, съгласно указаното в посоченото тълкувателно решение. При отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване е безпредметно да се обсъждат посочената от касатора практика на ВКС и бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

Не е налице и самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт. Въззивното решение не е постановено нито при превратно прилагане на закона, нито при грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски за касационното производство, съгласно списък по чл.80 ГПК и приложени към него пълномощни и договори за правна помощ, съдържащи изявление за платено адвокатско възнаграждение в размер на 820 лв., с ДДС, от В. Х. В. и 1 550 лв., с ДДС, от М. С. В..

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК