Определение № 197 от 25.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2979/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на К. Ф. Г. от [населено място], чрез адв. Г. Д. СмАК, срещу решение №141/18.03.2013г., постановено по в.т.д. №175/2013г. на Пловдивския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът М. В. П. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира два въпроса: 1. В производството по чл.422 ГПК, при наличие на всички реквизити на записа на заповед и доказана автентичност на подписа на издателя на записа на заповед, следва ли взискателят да доказва каузалните правоотношения във връзка с издадения запис на заповед; 2. в случаите, когато е доказана истинността на записа на заповед като частен документ, следва ли взискателят да доказва факти и обстоятелства извън менителничните. Според настоящия състав на ВКС, ТК производството по делото ще следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с поставените въпроси предстои произнасяне от ОСГТК на ВКС по въпроса как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Водим от горното ВКС, ТК