Определение № 193 от 02.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 457/2012 г.

С определение № 648 от 27.05.2013г., постановено по настоящото дело № 457/2012г. ІІІ г.о. ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В възз. с-в, от 14.12.2011г. по в.гр.д. № 13731/2011г., по касационната жалба на Т. К. З.-Я. в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС по материалноправния въпрос „чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа през шестмесечния период след уволнението”. Противоречие е констатирано с решение № 394/18.05.2010г. по гр.д. № 1584/2009г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че в тежест на работодателя е да установи в процеса обстоятелството, че работникът е работил на друго място и е получавал възнаграждение. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е предмет на образуваното в ОСГК на ВКС т.д. № 6/2013г. за приемане на Тълкувателно решение поради наличието на противоречива съдебна практика. Предвид изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение