Определение № 82 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 856/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 7090 от 21.10.2015г. по гр.д.№ 5961/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, с което след частична отмяна на решение № 270 от 20.11.2013г. по гр.д. № 52745/2010г. на Софийски районен съд е признато за установено по отношение на Н. К. К. /сега с фамилия А./, че Г. И. К. притежава 15 003 /25978 ид.ч. от апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и е допусната делбата на същия имот при квоти: 20490,50/ 25 978 ид.ч. за Г. И. К. и 5 487,50/ 25 978 ид.ч. за Н. К. К. /А./. Касационната жалба е подадена от Н. К. А. чрез пълномощника адв. Б.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по въпросите: 1/ след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен между тях, допустимо ли е в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на неговото лично имущество по смисъла на чл.23, ал. 2 СК; 2/ допустимо ли е правото на трансформация на лично имущество в полза на единия съпруг да се упражнява чрез възражение във висящо производство, образувано по реда на чл.23, ал. 2 СК от другия съпруг. Позовава се на противоречива практика на ВКС. Ответникът по касационната жалба Г. И. К., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Производството по делото е било спряно с определение от 30.03.2016г. до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГК и с определение от 06.12.2018г. е възобновено. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба, предявен от Н. К. А. против бившия й съпруг Г. И. К., относно недвижим имот - апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 51,63 кв.м, придобит по време на брака им. От страна на ответника е предявен насрещен иск за установяване, че имотът е негова лична собственост като придобит изцяло с лични средства. Установено е, че бракът между страните е съществувал в периода 1990г. - 2010г. Имотът е придобит с договор за покупко-продажба от 27.06.2002г. за сумата от 25 978лв. В одобреното от съда споразумение при прекратяване на брака е уговорено, че апартаментът в[жк]остава в обикновена съсобственост между съпрузите. Районният съд първоначално е прекратил производството по иска по чл.23, ал.1 СК поради недопустимост, но определението е отменено от Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане по съображения, че ако ищецът по иск за пълна трансформация не докаже такава, съдът следва да се произнесе дали не е налице частична такава. С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че частична трансформация, изразяваща се в придобиване на имота отчасти със средства, които са дарение на съпруга, е доказана. По отношение на сумата 10 800 лв. е налице признание от ответницата, че тези пари са дарени от родителите на ищеца. Сумата 2 203лв. е равностойност на 1000 щ.д. и представлява първоначалната вноска за жилището, за която се установява, че е дарена от бащата на ищеца. За сумата 2000лв. също е доказано дарение, извършено от майката на ищеца в негова полза. С оглед на това съдът е заключил, че личните средства на ищеца, вложени при покупката, са в размер на 15 003лв. /сбор от горепосочените три суми/. С оглед на това е признал личен дял на ищеца в размер на 15 003/25 978 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента. Съответно е допуснал делбата при квоти: 20 490,50/ 25 978 ид.ч. за Г. И. К. и 5 487,50/ 25 978 ид.ч. за Н. К. А.. Посочено е в мотивите, че твърдението на ответницата, че част от цената на апартамента е платена със заеми, взети от нейни роднини и приятели, не е доказано, а и не би могло да породи изгодни за нея правни последици, защото тя не е предявила иск по чл. 23, ал.1 СК. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Първият правен въпрос има своя отговор в Тълкувателно решение № 3/2015г., до постановяването на което е била спряно производството по делото. Даденото разрешение е, че е допустимо да се установява частична трансформация, ако в утвърденото от бракоразводния съд споразумение съпрузите са уговорили, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен, но без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността. Настоящият случай е такъв и поради това претенцията за частична трансформация е допустима. Следователно решението съответства на приетия тълкувателен акт. Вторият въпрос - дали е допустимо правото на трансформация на лично имущество по чл.23, ал.2 СК да се упражнява чрез възражение, не е свързан с решаващите изводи на съда и не може да обуслови достъп до касационен контрол. Съдът не е отрекъл тази възможност и е вън от съмнение, че претенция за преобразуване на лично имущество може да бъде предявена и чрез възражение срещу предявен иск за делба или за собственост. Въпросът всъщност произтича от оплакването в жалбата, че съдът е следвало да установи влагане на лични средства и от страна на ответницата при придобиване на жилището. Такова възражение от нейна страна обаче не е наведено в процеса. Защитната й теза срещу насрещната искова молба е била, че участието на двамата съпрузи при закупуване на апартамента е равностойно - родителите на ищеца са дали 10 800лв., а тя е взела сумата 5 000 щ.д. назаем от своя приятелка, които върнала със свои лични средства; взела назаем от роднина и сумата 3000 щ.д., които върнала с кредит от Д.. Искане за признаване на частична трансформация в своя полза тя не е заявила, а и това би било несъвместимо с поддържаното в исковата молба за делба, че имотът е съсобствен при равни квоти. Следователно съдът не е имал задължение да се произнася по възражение на ответницата по насрещния иск за частична трансформация. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Г. И. К. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.