Определение № 811 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 90719/05.08.2013 год.на адв. П. К. като пълномощник на Ж. Д. С., Г. М. С.,, К. И. П., Д. Г. Т., К. Н. С., С. Г. П., П. Н. Л.,, Р. А. Д. и Р. К. Б. и касационна жалба с вх. № 93240/13.08.2013 год. от адв. П. К. като пълномощник на Г. И. Д., Р. Х. Г., В. И. С. и С. Ц. К. срещу решение № 22.05.2013 год. по в.д. № 3586/2006 год. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 05.11.2003 год., постановено по гр.д. №5123/2002 год. на СРС, 48 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищците искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за сумата 23 000 лв. обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 01.01.1997 год. до 13.02.2002 год. и за сумата 200 лв. лихва за забава върху главницата от 23 000 лв. за периода от 20.05.2000 год. до 13.02.2002 год. и производството по делото в тази част е прекратено. С касационните жалби са представени изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК, които са идентични. Ответниците по касация не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. По въпроса „дали след като въззивният съд е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба след постъпило уточнение от ищеца делото е разгледано в открито заседание, то допустимо ли е да се обезсили първоинстанционното решение и то с решение поради неотстранени в срок нередовности”, отговор е даден в с т.4 на ТР №1/17.07.2001 год. на ОСГК и т.7 на ТР №2/02.07.2004 год. на ОСГК като първоинстанционното решение следва да се обезсили с решение след като делото бъде насрочено в открито съдебно заседание, както е процедирано и от въззивната инстанция. По този въпрос съдът не е посочил допълнително основание за допустимост на касационното обжалване, но предвид наличието на задължителна практика и съответствието на въззивното решение и предхождащите го процесуални действия на съда с нея, не може да е изпълнено нито едно от тези основания / чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/. По въпроса: Дали са достатъчни изложените фактически твърдения от страна да ищците относно претендираното обезщетение и следва ли подробно всеки от тях да излага самостоятелни твърдения, според касатора е налице противоречие с т.3 от ТР №3/2005 год. ОСГК на ВКС, което обосновава критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Такова противоречие обаче не може да се установи / същото не е и описано от касатора/ доколкото цитираното тълкувателно решение касае друга правна проблематика /въпроси свързани с отговорността на държавата по ЗОДОВ /. Не е посочено също така в какво се изразява противоречието на въззивното решение досежно съдържанието на мотивите и изискванията на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. Въпросът „Дали при заявена искова претенция за обезщетение за ползване на имот от ищци в качеството им на собственици и на основание прекратен договор за наем следва да се посочва индивидуално размера на обезщетението по исковата претенция или като обща сума. „ няма отношение към въззивното решение, доколкото размерът на индивидуалната претенция на всеки един от етажните собственици е била уточнена още от първата инстанция с молба от 04.03.2002 год. без този въпрос да е бил обсъден, а указанията на въззивната инстанция са били в смисъл ищците да посочат правата си като етажни собственици в процесния имот, предвид определяне припадащата им се част от евентуално дължимото обезщетение. С оглед на това, така формулирания въпрос е неотносим и не се налага обсъждането на посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване.. С оглед на изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.