Определение № 365 от 28.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1473/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 53/07.03.2019 г. по в.т.д.№ 698/2018 г. по описа на АС – Варна, с което е потвърдено решение № 825/30.10.2018 г. на ОС – Варна по т.д.№ 1208/2017 г. за отхвърляне на предявения против С. Д. Табакова от [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания, произтичащи от договор за потребителски банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4531 от 26.06.2017 г. по гр.д.№ 8490/2017 г. на РС - Варна, 17 състав. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така се твърди, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС – решение № 233/03.07.2014 г. по гр.д.№ 7723/2013 г. на IV г.о., според което връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес /ако той е различен от постоянния/ или на регистрирания постоянен адрес /ако няма различен настоящ/, като залепването на уведомление на друго място е без правно значение; сочи се практика и относно постоянния /настоящ/ адрес на лицата, както и относно приложението на разпоредбата на чл.47 ГПК в нотариалните производства /решение по гр.д.№ 6156/2015 г. на III г.о. и по т.д.№ 62/2014 г. на I т.о./. На следващо място се твърди противоречие с ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, според което, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, искът за установяване дължимост на вземането по договора за кредит може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани следните въпроси, по които няма произнасяне от ВКС: 1/ Счита ли се за надлежно уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост, извършено на адрес на имот на длъжника, ако този адрес не съвпада с постоянния и настоящ адрес и ако няма данни, че длъжникът живее там; 2/ Следва ли кредиторът или нотариусът при уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост да извършва справка в имотния регистър, воден от Агенция по вписванията и по кадастралната карта на съответния район за наличие на недвижими имоти на длъжника и счита ли се за надлежно уведомяване залепване на уведомление, извършено по реда на чл.47 ГПК от нотариуса на такъв адрес, ако няма данни, че получателят живее на този адрес. Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, по следните съображения: Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа само оплаквания по чл.281 т.3 ГПК за неправилно приложение на закона, от които касационният съд няма правомощия да извежда въпроси от значение за изхода на конкретното дело – те следва да бъдат поставени от касатора, а съдът може само да ги уточни или преформулира, в този смисъл – указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос при условията на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне исканото касационно обжалване. По изрично поставените въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК съдът намира следното: Първият правен въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е обсъждал редовността на извършеното от нотариус връчване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация, тъй като по приложението на чл.47 ГПК е формирана практика на ВКС с цитираните от касатора решение № 233/03.07.2014 г. по гр.д.№ 7723/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 80/06.04.2016 г. по гр.д. № 6156/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 217/12.05.2015 г. по т.д.№ 62/2014 г. на ВКС, І т.о., а също и служебно известното на съда решение № 84/05.06.2014 г. по т.д.№ 1220/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. С постановените по реда на чл.290 ГПК актове последователно се приема, че нормата на чл.47 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл.50 ЗННД, независимо, че не се назначава особен представител; При връчването на нотариални покани от нотариуса се спазват правилата на чл.37 - чл.58 ГПК; Когато нотариусът, респ. връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея; Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес /ако е различен от постоянния/ или на регистрирания постоянен адрес /ако няма различен настоящ/. В случая въззивният съд е констатирал, че нотариалната покана е адресирана на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата, но уведомлението по чл.47 ГПК е залепено на погрешен апартамент. Приемайки за нередовно връчването, при което уведомлението по чл.47 ГПК е залепено на апартамент, различен от този по постоянния адрес на ответницата /апартамент, находящ се в същата сграда, но на различен етаж/, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС относно връчването на книжа по реда на чл.47 от ГПК. Вторият правен въпрос не се преценява като обуславящ за изхода на спора, доколкото не съответства на мотивите на въззивния съд. Съставът на въззивния съд не е изразил становище, че е редовно уведомяване по реда на чл.47 ГПК при липса на данни, че получателят живее на съответния адрес, нито е приел, че при връчване на книжа по реда на чл.47 ГПК нотариусът следва да проверява в кадастралната карта на съответния район всички притежавани от адресата недвижими имоти. Въззивният съд е обосновал изводите си за липса на надлежно уведомяване на ответницата с оглед фактическата констатация, че уведомлението не е залепено на обитавания от нея апартамент, намиращ се на етаж седми, а на друг апартамент, на четвъртия етаж в същата сграда. При така установената фактическа обстановка, даденото от съда разрешение съответства изцяло на изискванията на разпоредбата на чл.47 ГПК, както и на постоянната практика по приложението й. Всъщност поставеният въпрос е израз на оплакването на касатора за извършена неправилна преценка на представените по делото доказателства за действителното разположение на апартамент 12 в сградата, посочена в постоянния и настоящ адрес на ищцата. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение