Определение № 791 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1652/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Н. Н. срещу решение №1025 от 01.07.2011 год. по в. гр.д. № 893/2011 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, 14-ти граждански състав по гр.д. № 7807/2010 год., с което Я. Н. Н. е осъдена да заплати на В. Г. А. сумата от 3678,87лв., обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на съсобствен имот за периода от 01.06.2006 год. до 01.06.2010 год., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2010 год., до окончателното изплащане на сумата. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъдe отхвърлен изцяло. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация В. Г. А., не взема становище както по основанията за допустимост на касационното обжалване, така и досежно касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, за да бъде разгледана по същество, следва да са изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационното обжалване. Касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил съществените правни изводи на съда и изхода на спора по делото. Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поради което когато такъв въпрос не е формулиран, това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Очертаващия се в изложението по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК правен въпрос е: дали когато ответницата е отказала достъп до имота поради обективни фактори, които стоят извън нейната воля и когато тя правомерно е отказала достъп до имота следва да търпи законовата санкция и да бъде осъдена да заплати обезщетение за това, че ищецът е лишен от ползване на съсобствения имот по чл. 31,ал.2 ЗС. Така формулирания въпрос не е коректно формулиран, но независимо от това няма отношение към фактическия състав на чл. 31,ал.2 ЗС. На първо място заболяването на ищеца и неговото поведение само по себе си не съставлява обективна причина, изключваща волята на ответницата при отказа й да му е даде достъп до апартамента. При всички положения това е волево действие. На второ място заплащането на обезщетение за това, че един от съсобствениците не ползва съсобствения имот съответно на правата си в него, не съставлява санкция за ответника, а обезщетение от гражданскоправен характер, което има за цел да компенсира съсобственика, който реално и обективно не ползва имота. С оглед на това въпросът по каква причина същият не ползва имота е без правно значение за иска по чл. 31,ал.2 ЗС. В. правен въпрос, доколкото няма отношение към изхода на спора, няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.