Определение № 2652 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1281/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. А. и А. С. А., чрез процесуалния им пълномощник – адв. Р. М., срещу решение №235/04.03.2024г. по в.гр.д. №2644/2023г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 27 от 27.03.2023г., постановено по т.д. №149/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 състав, ведно с решение от 01.06.2023г. и решение от 21.07.2023г., постановени по реда на чл. 247 ГПК за поправки на ЯФГ в диспозитива на решението № 27/27.03.23г. и неразделна част от него, в обжалваната осъдителна част за разликата над сумата от по 150 000 лв. за всеки ищец до сумата от 200 000 лв., са отхвърлени предявените от двамата ищци искове срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря им - А. А., настъпила при ПТП на 03.11.2020г.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Поддържат, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че вина за настъпване на ПТП, при което е починала дъщеря им, има единствено водачът на лекия автомобил Форд Фиеста – И. А., за който е сключен валиден договор за застраховка „ГО“ с ответното дружество. Твърдят, че съдът не е определил справедлив размер за тях като родители на починалата, като е намалил присъденото от ОС – Благоевград обезщетение от 200 000 лв. на 150 000 лв. Считат, че съдът не е взел предвид всички релевантни обстоятелства по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а именно изградените между тях и дъщеря им личностни отношения и силна емоционална връзка, не е взел предвид в достатъчна степен възрастта й и тази на родителите й. Поддържат и че съдът не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства и в частност събраните свидетелски показания, в резултат на което е определил необосновано по-нисък размер спрямо обичайния такъв и несъответстващ на техните болки и страдания. По подробно изложените доводи претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му и уважаване на претенциите им в пълен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставят следните въпроси:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение, кои следва са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя?“

2. „Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС 4/68г.?“

3. „Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията в т.2 на ППВС 4/68, и да обсъди и реализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“;

4. „Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?“

5. „Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика по ППВС 4/68г.?“;

6. „Следва ли при определяне на размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се отчита и икономическата конюктура в страната, съществуваща към деня на увреждането?“

7. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?“;

8. „Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да се съобрази с присъждани в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи?“

9. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“

Касаторът поддържа, че по въпроси от 1 до 5, апелативният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС 4/68г., решение 31/25.03.2014г. по т.д.№1203/2013г.,2 т.о., решение №121/09.07.2012г. по т.д.№60/2012г.,2 т.о. и др. посочени, по въпроси № 6 и 7 в противоречие с решение № 1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на 2 т.о., решение №157/28.10.2014г. по т.д.№3040/2014г., 2 т.о., решение №9/04.02.2022г. по т.д.№185/2021г. и др. описани.

Ответникът по касационната жалба –Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва жалбата по съображения, изложени в подадения писмен отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. Т., и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е възприел от фактическа страна, че на 03.11.2020г около 9,05ч. е настъпило ПТП на път ІІ-19, км.67+400 в посока гр.Г.Д.-Банско, между л.а. „Форд Фиеста“ ДК [рег.номер на МПС], управляван от И. А., която губи контрол над управлението и навлиза в насрещната пътна лента, където се блъска в идващия срещу нея л.а.“Мерцедес“ Ц 220 ЦДИ“ ДК [рег.номер на МПС], управляван от З. Г.. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на А. А. А. /на 21г./, пътуваща на предна дясна седалка. Посочил е, че причина за ПТП е управлението с несъобразена с пътните условия скорост при маневра завой наляво от страна на водачката А.. Въззивният съд е възприел заключението на СМЕ, че при така описания механизъм на ПТП тялото на А. А. /пътник на предна дясна седалка/ е било опряно на предна дясна врата с десен профил, и вследствие страничните инерционни сили, тя се ударила с дясната си страна в предна дясна врата, а главата й - в дясна странична колонка от купето на автомобила, и от получената черепно-мозъчна травма е причинена смъртта, като с оглед вида на удара, дори и при поставен колан, предпазното му действие е недостатъчно ефективно, тъй като пази от фронтално движение, не и от странично такова. С оглед горното апелативният съд е счел за неоснователно възражението на ответното дружество за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата с оглед липсата на правилно поставен предпазен колан. САС е посочил, че ищците / майка и баща на починалата/ са нейни наследници по закон и легитимирани да претендират обезщетение. Описал е събраните по делото гласни доказателства, а именно – показанията на св. Т. /съсед/ и Топова /пряк очевидец/, А. /брат на ищеца А. и чичо на починалата А./, Г. и А. /син на ищците и брат на починалата/, като е посочил, че свидетелите Топова и Г. описват настъпилото ПТП, а от свидетеля Т. съдът е възприел, че между починалата и родителите й, съществували хармонични отношения и били прекрасно, задружно, много сплотено семейство, живеели заедно, като момичето винаги се допитвало до родителите си, не излизала без тяхно разрешение, празнували съвместно празниците, помагала в домакинството. След завършването на средно образование тя, заедно с брат си и родителите им в продължение на 4г. по няколко месеца работили сезонна работа в Англия – беряли ягоди. Новината за смъртта й предизвикала голям стрес и шок - и двамата били неадекватни, а майката припаднала, наложило се медицински екип да им постави успокоителни. Изживели много тежко и погребението. Според свидетеля загубата на детето им ги променила неимоверно - бащата, който до този момент не употребявал алкохол, започнал да пие всяка вечер, а майката престанала да излиза на кафе и се затворила в къщата, всяка седмица посещавали гроба. Свидетелят А., брат на починалата, допълва, че все още са под стрес, майка му се поболяла заради загубата, а баща му почти не говорел с никого.

Въз основа на установените факти, САС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ и е неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване поради непоставяне на колан. По размера на обезщетението, съдът е посочил, че от ищците са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – дъщеря им, която не е единственото им дете, но е била само на 21 години, живеела и споделяла общ дом със своите родители, помагала им активно. Посочвайки отново гореустановеното от показанията на свидетелите, съдът е приел, че при отчитане критериите в ППВС № 4/68г. и сегашната конюнктура в страната, вкл. и с оглед възрастта на ищците, следващото се обезщетение е в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях. С оглед горното е отменил решението в обжалваната осъдителна част за разликата над 150 000 лв. до по 200 000 лв. за всеки от ищците и го е потвърдил в останалата обжалвана част.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касаторите въпроси от първи до осми включително са взаимосвързани, а именно относно критериите и начина на определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което съставляват общо основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 от ГПК. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и трайната съдебна практика на ВКС. С оглед горното следва да се допусне касационно обжалване по следния обобщен и уточнен, въз основа на поставените от касаторите, въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“. Същият отговоря както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване (да е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните съждения на съда), така и на допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – следва да се прецени разрешен ли е в противоречие със задължителната практика на ВКС (ППВС № 4/1968 г.). С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение в обжалваната му пред ВКС част следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за цялото производство с определение на ОС – Благоевград от 02.03.2022г., поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.