Определение № 850 от 14.06.2012 г. на ВКС по д. № 140/2012 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. М. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №14073/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу НАП с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „гл. инспектор по приходите”, със заповед от 11.12.08 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – намира, че по въпросите за съдържанието на заповедта за уволнение и за пределите на преценката за законосъобразността му при оспорване пред съд, въззивното решение противоречи на трайна практика на ВКС / приложени към жалбата решения на ВКС по реда на ГПК, отм. и определение на ВКС по реда на чл.288 от ГПК/. Последното поради характера си не е практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.10.10 г. и ТР №2/14.09.11 г.Противоречието с трайната практика на ВКС по реда на ГПК, отм. се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – това по т.1 е със задължителната практика на ВКС и с решенията по чл.290 от ГПК, постановени за тълкуване на закона. С. противоречие между въззивното решение и представената трайна практика на ВКС по поставените въпроси не се установява: въззивният съд е приел, че посочените в заповедта за уволнение тежки нарушения на тр. дисциплина от страна на ищцата са установени по делото. Този извод е подробно мотивиран в конкретността на делото - ГС е обсъдил доводите във въззивната жалба на ищцата за бланкетно посочване на нарушенията на тр. дисциплина и за неустановеността им и ги е намерил за неоснователни по подборно изложени съображения за това. Придържал се е към фактическите основания за уволнението, посочени в заповедта на работодателя и въз основа на тях е извършил преценка за законосъобразността на уволнението. Фактическите и правни основания за уволнението, според ГС, са посочени в заповедта на работодателя достатъчно ясно и точно, за да се проверят при съдебното му оспорване/ това изискване се сочи и в приложеното Р №1624/02 г. на трето г.о./. Нарушенията са конкретизирани с характеризиращите ги от обективна и субективна страна признаци / Р №2108/07 г. на трето г.о./, което позволява да се установят фактически и квалифицират правно. Въз основа на това и в рамките спора, очертан от страните по делото, съдът се е произнесъл за законността на уволнението – Р №457/05 г. на трето г.о., Р№324/98 г. на трето г.о..Нарушението се описва със съществените му белези в заповедта, а дадената от работодателя правна квалификация не обвързва съда, който самостоятелно се произнася за това представлява ли извършеното нарушение на тр. дисциплина. Дали работодателят е определил точната / и пълна според въпроса в случая/правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. В този смисъл са решение № 205 от 4.07.2011 г. по гр. дело № 236 от 2010 г., ВКС, IV г. о., решение № 99 от 5.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г., ВКС, IV г. о., решение по гр.д№304/11 г. на четвърто г.о.. Доводите в изложението за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд, който е разширил фактическите основания на заповедта и е посочил правни основания, различни от изложените от работодателя, са такива по чл.281,т.3 от ГПК изискват обсъждане на спора по съществото му и ВКС не ги разглежда в това производство. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.