Определение № 395 от 09.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение №23381 от 10.12.2013 по ч. гр. д №12634/2013г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд №41 от 29.07.2013г за връщане на искова молба, поради недупустимост на предявения иск за обезщетение на вреди ,предявен срещу трима ответници,постановили като действащи магистрати определение по гражданско дело, с което осъществили състав на престъпление от общ характер и са увредили ищеца. След указания по редовността на касационната жалба е постъпило изложение, с което се формулира искане обжалваният акт да бъде допуснат до радзглеждане по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като с прекратяване на делото се прикриват престъпленията от страна на съдиите ,така се налага безпринципна практика и съдии могат да пишат каквото си поискат в актовете си, без да носят отговорност. Касаторът изтъква ,че написаното от ответниците в определението, с което не е била уважена молбата му за осбобождаване от държавна такса - въпреки приложение от него дикларации по чл. 313 НК, не отговаря на истината, представлява обида, клевета и приписване на престъпление ,което не е извършил: изготвяне на декларация с неверно съдържание ,съответно е основание за допустим и основателен иск, както и за основателност на жалбата ,тъй като съгласно опр. №433 от 2006г по грд№ 379/2006г ІVб на ВКС съдията следва да носи отговорност ако е излязъл извън рамките на функционалния имунитет и е извършил в случая оклеветяване и приписване на престъпления,които не са извършени. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирани лица, срещу въззивно определение .Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК, по същество не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерите на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по следните съображения: В изложението не е изрично формулиран, но е повдигнат правен въпрос при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за приложното поле на функционалния имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституция на РБ, с оглед решаващо произнесения по настоящето дело въпрос за допустимостта на иск, заваден срещу тях за обезщетение на вреди с твърдение ,че постановен от същите акт (определение по гражданско дело) има за съдържание оклеветяване, обида и набедяване спрямо ищеца. Този въпрос е разрешен с вече последователно установена, включително с актове по чл.274 ал.3 ГПК практика на Върховен касационен съд, според която искове, заявени за вреди, произтекли от действия в рамките на правораздавателната компетентност на магистрати, каквато е и тази по реда на чл. 83 ал.2 ГПК съдът да признае или не спрямо ищеца ,че няма достатъчно средства за заплати държавни такси и разноски след като вземе предвид и изложи мотиви по обстоятелствата в чл.83 ал.2 т.1 - 7 ГПК в определението си, са недопустими поради липса на процесуална легитимация и съдът следва да прекрати делото, а не да разглежда спора по същество. Гражданската неотговорност по чл. 132 ал.1 Конституция на РБ е абсолютна процесуална пречка за това. В този смисъл са определения № 502 от 1.10.09г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на ІІІг.о., № 100 от 5.03.09г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. II г.о., № 668 от 2.12.09г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. III г.о.,№ 307 от 18.06.10г.. по ч. гр. д. № 324/2010 г. III г.о., № 348 от 6.06.2011г.по ч.гр.д.№ 433/10г. на ІV г.о. ,в съответствие с която е и даденото от въззивния съд разрешение. Пределите на функционалния имунитет се преценяват служебно и по допустимостта на иска и дори да е имало колебания в практиката ,те са преодоляни с установена вече практика на ВКС по чл. чл.274 ал.3 ГПК. Въпрос, които се отнася до това дали при наличие на функционален имунитет и липсата на присъда за умишлено престъпление на магистрата при осъществяване на съответно служебно действие, търсенето на гражданска отговорност пряко от него – въз основа на твърдение на ищеца ,е недопустимо или неоснователно, не се нуждае от тълкуване, а и е изяснен с определение № 502 от 1.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 414/2009 г., III г. о., ГК, възприето като установена практика (опр. № 671 от 2010 по ч. чл. д. № 598/2010 І. г.о ВКС) Поради това ВКС, ІІІ г.о не приема довода на касатора за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от горното, ВКС ІІІ г.о.