Определение № 724 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4984/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. С. Н., подадена чрез пълномощника му адвокат Ц. Б., срещу определение № 619/26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 471/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 451/24.06.2024 г. по гр. д. № 229/2024 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба от 26.09.2023 г. с още 15 дни, върната е исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изпълнение на дадени от администриращия съд указания с разпореждане № 384/12.11.2024 г. по гр. д. № 471/2024 г. на Великотърновски апелативен съд за привеждане на настоящата частна касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с вх. № 7601/12.12.2024 г., в което не е формулиран какъвто и да било правен въпрос, а са изложени единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Не се съдържат и твърдения, включително бланкетни, за наличието на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК или на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. Производството по делото е образувано по предявена от Т. С. Н. против В. Ц. Б., С. В. Б. и Б. В. Б. искова молба, в която е заявена претенция за „установяване по отношение на ищеца като кредитор извършените от ответниците откази от наследството на В. И. Б., починал на 30.03.2021 г., вписани под №№ 646/2021 г., 647/2021 г. и 659/2021 г.“. С разпореждане от 27.09.2023 г. по гр. д. № 1388/2023 г. на РС - Ловеч, исковата молба е оставена без движение, с дадени указания ищецът да посочи цената на иска в размер на актива на наследството или в размер на неудовлетвореното парично вземане, след което да внесе държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Посочено е, че следва да представи доказателства за данъчната оценка на имотите, включени в наследствената маса и размера на неудовлетвореното вземане на ищеца към наследодателя на ответниците. В периода от 19.10.2023 г. до 08.02.2024 г. са били давани множество допълнителни указания за отстраняване на вече констатираните нередовности и на основание чл. 63, ал. 1 ГПК е продължаван срокът за тяхното изпълнение. С молба от 15.03.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си адвокат Б., е уточнил, че с оглед размера на дължимата главница от 90 000 лв., цената на иска е в този размер, в резултат на което делото било изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Ловеч. С разпореждане от 10.05.2024 г. по гр. д. № 229/2024 г. исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца, че са налице нередовности по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК, а именно не е уточнено какво е имуществото на длъжника и неговата парична оценка, както и петитума на исковата молба, не е внесена дължимата държавна такса в размер на 3 600 лв. С молба от 11.06.2024 г. адвокат Б. е поискала от съда продължаване на срока за внасяне на държавната такса с една седмица поради това, че ищецът е бил в чужбина. С разпореждане от 14.06.2024 г. съдът е уважил молбата на ищеца за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса с 10 дни, считано от изтичане на срока за внасянето й – 11.06.2024 г., като му е указано, че при неотстраняване на нередовностите в срок, същият няма да бъде отново продължаван, а исковата молба ще бъде върната. С нова молба от 18.06.2024 г. ищецът чрез пълномощника си е поискал от съда продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса с още 15 дни, поради това, че адвокатът няма връзка с ищеца и не може да го уведоми за дължимата такса. Първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, което има преюдициално значение за прилагане на неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК. Преценил е, че същото е неоснователно, като е констатирал, че не са били изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В обжалваното въззивно определение съдът е направил преценка дали описаните нередовности на исковата молба съществуват. След като на първо място е изложил съображения, относими за отказа на първоинстанционния съд да уважи искането по чл. 63 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът е имал многократна възможност да отстрани нередовностите на исковата молба. Съобразил е, че наред с констатираните нередовности за внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК, не са били изпълнени и тези, свързани с изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, които не са отстранени в срок и не са поставени в зависимост от пътуванията на ищеца в чужбина или от финансовото му състояние. Предвид това съдът приел, че правилно и законосъобразно е оставено без уважение поредното искане на пълномощника на ищеца по реда на чл. 63 от ГПК за продължаване на срока, тъй като от една страна по делото не били посочени и доказани уважителни причини за неизпълнение на указанията на съда, а наред с това още на 15.03.2024 г., когато е уточнил цената на исковете си ищецът е бил наясно с дължимия размер на държавната такса по делото, така както му е указана и е имал достатъчна възможност да внесе разликата до пълния й размер до 21.06.2024 г. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Съобразно нормите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1 от 19.02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, допускането на касационно обжалване на въззивно определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат и изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в цитирания тълкувателен акт. Изложените в частната касационна жалба оплаквания за допуснато от първоинстанционния и въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в липса на задълбочен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, както и на фактите по делото, представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са неотносими към първата селективна фаза на касационното производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, като подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Изложените доводи, оплаквания и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, поради което атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,