Определение № 1831 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1766/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Я. Я. и Д. Д. Я., чрез адв. М.П. срещу решение №750 от 04.06.2023г., постановено по в.гр.д. №20221000502677 по описа за 2022г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №261753 от 26.05.2022г., постановено по гр.д. №13097/2018г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете, предявени от касаторите срещу ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, за сумите от 100 000 лева за всяка от ищците- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. Д. Я. /внук на първата и брат на втората ищца/, настъпила при ПТП на 09.10.2014г. по вина на водача на л.а. „Ауди А6“ с ДК [рег.номер на МПС], застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.10.2016г. до завеждане на делото на 09.10.2019г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на закона и необоснованост. Касаторите считат, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено изложените от страните доводи, не е изяснил релевантните факти и не е изложил убедителни мотиви за неоснователността на исковите претенции. Оспорват изводите на въззивния съд, че ищците в качеството им на баба и сестра на загиналия Н. Я. нямат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, тъй като в случая се касае за отношения на обич, уважение, разбирателство и любов, които са „обичайни“ за родствените връзки между баба и внук, сестра и брат. Считат, че от доказателствата се установява особено близка връзка, „наподобяващи тази на родственик по пряка линия от първа степен“. Претендират да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковете изцяло, ведно със законната лихва от 09.10.2014г. до 09.10.2019г. Претендират разноски за всички съдебни инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които обаче не са формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Поддържат и доводи, че решението е очевидно неправилно. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като излага доводи нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема за безспорно, че на 09.10.2014г. е настъпило ПТП, виновно причинено от застрахования по застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество водач на лек автомобил „Ауди А6“ с ДК [рег.номер на МПС] А. П., допуснал нарушения на правилата за движение, при което е настъпила смъртта на Н. Я.- внук на първата ищца и брат на втората ищца. По отношение на материалноправната легитимация на ищците въззивният съд се позовава на ТР №1 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Решаващият съдебен състав обсъжда доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания и приема за доказано, че първата ищца /баба на починалия/ е живеела в една къща, но на различен етаж, със семейството на сина си /баща на починалия/, като Н. Я. е прекарвал с нея голяма част от детството си. Я. е бил близък и с другата ищца- негова сестра, понякога е водил и взимал от училище. И двете ищци претърпели тежко смъртта на своя близък родственик, изпитвали мъка и страдания, като все още не могат да преодолеят загубата. Съдът намира, че от показанията на разпитаните свидетели не се доказва между ищците и починалия да е съществувала толкова трайна, дълбока и особено близка емоционална връзка, надхвърляща обичайната привързаност между родствени от съответната степен /баба- внук; сестра- брат/, която да обоснове присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищците. С оглед изложеното стига до извод за неоснователност на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, съответно и на акцесорната претенция за законна лихва от датата на деликта. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, но касаторите не поставят правни въпроси, а излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради произнасянето на съда в нарушение на закона и в противоречие с доказателствата по делото, при несъобразяване с цитираната практика на ВКС. Поддържат, че съдът е допуснал процесуални нарушения като не е изложил мотиви по спорните въпроси относно активната материалноправна легитимация на ищците и не е обсъдил всички доводи на страните, но не формулират конкретен и ясен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос от оплакванията в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, ако той не е посочен от касатора. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия. В своята практика по чл.290 ГПК ВКС приема, че с оглед дадените в горецитираното тълкувателно решение разрешения обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение- когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително са претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителите и др./- решение №372 от 14.01.2019г. по т.д. №1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др. Въззивният съд, след анализ на доказателствата по делото, е достигнал до извод, че в конкретния случай между ищците и загиналия им родственик /внук на първата и брат на втората/ не се установяват факти и обстоятелства, доказващи възникване на близост по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за родствената връзка между дядо/баба и внуци, братя и сестри. Изложените от касаторите доводи за очевидна неправилност представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящия етап на касационното производство. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд