Определение № 4417 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано e по допустима касационна жалба от В. Й. В., А. С. С. / конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на наследодателката им И. П. С. / и С. В. С. / в лично качество и като наследник на И. П. С./, всички чрез адв. М. В. – САК, срещу въззивно решение № 260065/19.02.2024 г. по в.гр.д. № 15523/2015 г. на Софийски градски съд. С касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалноправния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК. С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Ответната страна в касационното производство С. П. Б., с писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Р. К. - САК, оспорва касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ответниците - И. А. И., не е взел становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция, в която се разглежда по реда на действащия ГПК по арг. от пар. 2, ал. 1 и ал. 3 ПЗР на ГПК. С първото въззивно решение по чл. 196 ГПК /отм./ с № 19437 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 9067/2012 г. на СГС, поправено с решение от 06.04.2015 г., са осъдени И. П. С. и С. В. С. да предадат на С. П. Б. владението върху апартамент № 6 в [населено място], жк.Н.-1ч., бл. 127/стар № 13/, вх.А, ет.3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 2 и 0,925% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че С. П. Б. заплати на И. П. С. и С. В. С. на основание чл. 72 ЗС сумата 2630 лв., представляваща полезни разноски за основно разчистване на апартамента и мазето, заедно със законната лихва от 15.04.2008г. до окончателното изплащане; оставено е в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на възражението на ответниците С. по чл. 72 ЗС за необходимите разноски за разликата над 2630 лв. до предявения размер от 4446,67лв.; оставено е в сила първоинстанционното решение в останалите части, вкл. и в частта, с която е уважено предявеното от С. възражение за право на задържане върху имота до заплащането им от ищеца на подобрения на стойност 52 200 лв. С решение № 141/30.11.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, горепосоченото въззивно решение в частта, с която е уважено предявеното от И. П. С. и С. В. С. възражение за право на задържане до заплащане на подобрения на стойност 52 200 лв. и в частта за разноските, е отменено, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решението на ВКС е прието, че първото въззивно решение по делото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съвкупната преценка на данинте по делото сочи, че основната част от подобренията са извършени след като ответниците са разбрали за заведеното срещу тях дело /24.01.2008 г.- датата на която са получили препис от исковата молба/, а за подобрения след тази дата те нямат право на обезщетение по чл. 72, ал.1 ЗС и съответно не разполагат с право на задържане на имота до заплащането му. Указано е назначаване на нова съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която да посочи увеличената стойност на имота вследствие на подобренията, извършени преди 24.01.2008 г., доколкото в приетото заключение на техническа експертиза по делото е дадена увеличената стойност предвид всички извършени строително-монтажни работи, без да се разграничава момента на извършването им. Това е обусловило отмяна на първото въззивно решение само в частта относно признатото право на задържане до заплащане на подобренията в имота и връщане делото за ново разглеждане на въззивния съд за извършване на посочените процесуални действия - назначаване на техническа експертиза с посочена задача. В останалата обжалвана част - с която в полза на И. П. С. и С. В. С. е признато право на задържане върху същия описан посочения апартамент № 6 в [населено място], жк.Н.-1ч., с принадлежности, до заплащането им от С. П. Б. на основание чл. 72 ЗС на сумата 2630 лв. за разноски за запазване на вещта със законната лихва върху сумата от 15.04.2008 г. до окончателното изплащане, касационната инстанция е оставила в сила първото въззивно решение, при което в същата тази част то е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3 ГПК. При повторното въззивно разглеждане на делото е назначена нова СТЕ, депозирана по делото на 14.11.2016 г. и приета от въззивния съд в открито съдебно заседание на 24.11.2016 г., в което заседание е и приключило разглеждането на делото. С определение от 19.02.2024 г., при липса на постановено решение по делото, е отменено определението от 24.11.2016 г. за даване ход на делото по същество, и е насрочено ново открито съдебно заседание за разглеждане на делото /с приключване на устните състезания/ в няколко последващи дати, последно на 03.10.2024 г., когато е било проведено редовно заседание, без извършване на нови процесуални действия, и са приключени повторно устните прения. С новото въззивно решение от 19.02.2025 г. по чл. 196 и сл. ГПК /отм./, съгласно пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК, е отменено първоинстанционното решение от 28.05.2009 г. по гр.дело № 19174/ 2007 г. на РС – София в частта, в която ответниците С. и И. С. са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на С. П. Б. владението върху описания апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк]- І част, бл. „127“/стар № 13/, с принадлежности, при условие, че С. П. Б. им заплати на основание чл.72 ЗС сумата 52 200 лв. за увеличената стойност на имота за извършените в него подробно описани подобрения, както и в частта, в която ищецът С. Б. е осъден да заплати сумата 2 088 лв. - държавна такса по възражението за извършени подобрения, на основание чл.60 ГПК /отм./, вместо което са осъдени ответниците С. В. С., В. Й. В. и А. С. С. /правоприемници на починалата междувременно ответница И. С./ да предадат на основание чл.108 ЗС на С. П. Б. владението върху описания апартамент № 6, при условие, че С. П. Б. им заплати на основание чл.72 ЗС и при дялове: 4/6 за първия и по 1/6 за последните двама ответници, сумата 21 622 лв., представляваща увеличена стойност на имота, вследствие извършени в него до 24.01.2008 г. СМР и подобрения, подробно описани в диспозитива на решението, ведно със законната лихва от 15.04.2008 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлено като неоснователно възражението по чл.72, ал.3 ЗС в останалата му част до размер на сумата 52 200 лв. /разлика от 30 578 лв./, претендирана като увеличена стойност на имота, вследствие извършени в него до 24.01.2008 г. СМР и подобрения, също подробно описани в диспозитива на решението, включваща и стойност на строителни материали от 2 196.64 лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено, че сделката по нот. акт № 22 от 14.04.2006 г., с който И. и С. С. се легитимират формално като собственици на процесния имот, е лишена от вещно- прехвърлително действие, тъй като са закупили имота от несобственик, и че за действителен собственик на имота е признат ищецът С. Б., чийто ревандикационен иск по чл.108 ЗС, предмет на настоящето дело, е уважен, като реализацията на осъдителната му част за предаване на владението върху него е поставена в зависимост от изпълнение на условието ищецът да заплати по упражненото от ответниците С. право на задържане, сума за увеличената стойност на имота, вследствие извършени от тях подобрения, и именно наличието на такива подобрения и сумата за тях е предмет на новото въззивно производство. Прието като безспорно по делото е, че ответниците И. и С. С. са ползвали процесния имот към датата на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, както и че са го ползвали през периода 8.05.2006 г. - 8.08.2007 г. /дата, предхождаща подаването на исковата молба/. Посочено е, че не се твърди и до приключване на устните състезания във въззивното производство ответниците да са освободили имота и да са предали държането върху него на ищеца Б.. Описано е състоянието на процесния апарамент към момента на извършения през периода 4.03.2008 г. - 9.04.2008 г. оглед вещо лице, посочено в констативната част на приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ с дата 9.04.2008 г., според което към момента на огледа в същия се извършва ремонт. Съгласно приетата също в първоинстанционното производство СТЕ с дата 4.06.2008 г., всички описани в уточнителна молба на ответниците от 7.05.2008 г. строително- монтажни работи /СМР/ са изпълнени на място от ответниците. Извършени са преустройство и основен ремонт на апартамента, довели до по-добро функционално разпределение на същия, като увеличената му стойност, вследствие извършените подобрения, е определена от експерта на 52 200 лв., при средна пазарна стойност на същия в размер на 147 200 лв. В о.с.з. на 10.06.2008 г., при изслушване на заключението, вещото лице М. е посочила, че при първия оглед, извършен преди изготвяне на заключението й от 9.04.2008 г., била извършена малка част от СМР, която била описана в първото заключение. Към момента на първия оглед имало започнати СМР - балконът бил изграден и в банята били изкъртени ВиК- инсталациите. Съгласно приетото при новото въззивно разглеждане заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Ц., неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, увеличената стойност на процесния имот към датата на извършване на експертизата и вследствие претендираните от ответниците подобрения, извършени до 24.01.2008 г., е в размер на 32 434 лв. Стойността на претендираните от ответниците СМР и подобрения, изпълнени до 24.01.2008 г., определена при съобразяване възраженията на ищеца /по молба на адв. К. от 18.01.2008 г./, е в размер на 18 899.74 лв. /към датата на изпълнението/. Увеличената стойност на имота към датата на извършване на експертизата, при зачитане на подобренията, извършени до 24.01.2008 г., при съобразяване възраженията на ищеца, е в размер на 21 622 лв. /към датата на депозиране на заключението/. Относно посочените в молба на ответниците от 14.01.2016 г. строителни материали, експертът е посочил, че закупени материали не могат да се считат за подобрения, като по делото няма категорични данни за влагането им в претендираните подобрения. Описаните от ответниците подобрения в молба от 14.01.2016 г. /описани в Таблица № 1 към заключението/, се потвърждават от експерта и са третирани и оценени в Приложение № 1 към заключението, като стойността им е определена на 33 620.44 лв. За закупените материали е посочено, че не увеличават стойността на апартамента. Извършените СМР, претендирани за изпълнени до 24.01.2008 г. /по молбата от 14.01.2016 г., таблица № 1/ увеличават стойността на апартамента. Според посоченото в Приложение № 3 на СТЕ на в.л. Ц. (приетата при новото въззивно разглеждане на делото), следните СМР и подобрения /на стойност 18 899.74 лв. общо/ са констатирани в цитираното заключение на в.л. М. от 9.04.2008 г.: демонтаж дограма; доставка и монтаж алум. дограма трикамерна 50 % отваряемост, трипластов стъклопакет; направа рамки (обръщане) на прозорци; демонтаж балатум; стъргане стените и таваните и почистване голи стени; зидане на стени с итонг- 10 см /дневна и тераса/; доставка и монтаж канализация ф 11; демонтаж канализация ф 110; доставка и монтаж канализация ф 50; доставка и монтаж спирателен кран ф20; доставка и монтаж водомери; доставка и монтаж подов сифон; демонтаж водопровод 1/2; направа водопровод вътрешен ф20; разваляне преградни стени /мокро/; монтаж автоматични предпазители; монтаж апартаментно табло; направа лампени и контактни излази до 6м; и направа топлоизолация. Не са констатирани според лице Ц., при огледа на място по заключението на вещото лице М. от 9.04.2008 г. следните СМР и подобрения /на стойност 10 770.68 лв. общо/: доставка и монтаж врати МDF; направа на изравнителна замазка; направа армирана замазка 10 см; демонтаж паркет; направа гипсова шпакловка по стени и тавани; направа на шпакловка с теракол; грундиране на стени и тавани; доставка и монтаж душбатерия; доставка и монтаж батерия стояща; доставка и монтаж тоалетна чиния с казанче; доставка и монтаж порцеланова мивка- малък формат; доставка и монтаж шкаф за баня. Съгласно даденото от вещото лице Ц. заключение, средната пазарна цена на процесния апартамент - в състоянието, в което се е намирал при закупуването му от ответниците през м.04.2006 г., е била 64 868 лв., а с извършените от тях за периода до 24.01.2008 г. подобрения цената му е определена на 97 302 лв., като повишението е с 32 434 лв. Дадена е и средна пазарна цена на имота към датата на експертното заключение в размер на 86 490 лв., при която увеличената му стойност, вследствие извършени от ответниците до 24.01.2008 г. подобрения, посочени в молбата им от 14.01.2016 г. /таблица 1 и таблица 2/, при съобразяване и на направените от ищеца в молба от 18.01.2016 г. възражения, е определена на 21 622 лв. Отразени са и установените факти от показанията на свидетелите Д., Т., Д., А. С. /последният разпитан преди конституирането му като страна по делото-наследник на И. С./ относно състоянието на апратамента към м. 04, към 08.05.2006 г. и за момента на установяване владение от ответниците С., също и обясненията на последните по чл. 114 ГПК /отм./ относно началото на ремонта, както и установеното от събраните писмени доказателства – договор от 7.10.2007 г. между ответника С. С. и „Петрум Бау“ ЕООД за строително- монтажни работи в процесния апартамент на стойност 8 961.33 лв. без ДДС с количествено- стойностна сметка, два протокола към договора за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР и две фактури за заплащане на обща стойност 27 753.59 лв., и отделно доказателства за заплащане от същия ответник на „Гама Алумин“ ООД сумата 5 512.51 лв. по фактура от 6.02.2008 г. за изработка на алуминиева дограма- комплект. При формиране на правните си изводи по висящия предмет на спора, въззивният съд се е водел от заложеното в закона процесуално значение и последици на упражненото от ответниците С. чрез възражение право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС. Посочено е, че това възражение е защитно средство на ответника срещу иск за предаване владението на съответната вещ, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения, от дадените в ППВС № 6/ 1974 г.- т.6, задължителни за съдилищата указания кога е налице подобрение на един имот, и от приетото с отменителното решение на ВКС по делото, че от момента на закупуване на имота от ответниците и до 24.01.2008 г. (когато те са получили преписи от исковата молба по настоящото дело), същите следва да се считат добросъвестни подобрители на имота, а след тази дата - недобросъвестни. Прието е въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения на съдебно- технически експертизи, вкл. и на приетото в новото въззивно производство заключение на СТЕ в изпълнение указанията на ВКС, че до 24.01.2008 г. в процесния имот са били извършени следните СМР и подобрения: демонтаж дограма; доставка и монтаж алум. дограма трикамерна 50 % отваряемост, трипластов стъклопакет; направа рамки (обръщане) на прозорци; демонтаж балатум; стъргане стените и таваните и почистване голи стени; зидане на стени с итонг- 10 см /дневна и тераса/; доставка и монтаж канализация ф 11; демонтаж канализация ф 110; доставка и монтаж канализация ф 50; доставка и монтаж спирателен кран ф20; доставка и монтаж водомери; доставка и монтаж подов сифон; демонтаж водопровод 1/2; направа водопровод вътрешен ф20; разваляне преградни стени /мокро/; монтаж автоматични предпазители; монтаж апартаментно табло; направа лампени и контактни излази до 6м, и направа топлоизолация, за които ответниците са заплатили 14 317.98 лв.- съобразно посоченото в Приложение № 3 на приетото във въззивното производство експертно заключение (без заплатените на възложителя по договора за СМР от 7.10.2007 г. печалба и ДДС на стойност 4 581.76 лв. общо), съответно увеличената стойност на имота следва да бъде определена на 21 622 лв., която сума надхвърля с приблизително 50 % вложените от С. за извършените в имота до 24.01.2008 г. СМР и подобрения средства. По отношение на тези от СМР и подобрения, които са посочени от в.л. Ц. като неналични към датата на извършения от вещото лице М. през м.03.2008 г. оглед в имота (описани по-горе), решаващият съд е приел, че те не са били извършени и към релевантната за настоящото дело дата - 24.01.2008 г., след която дата ответниците С. вече имат положението на недобросъвестни подобрители. Стойността на извършените след същата тази дата СМР и подобрения в имота е прието да не може да бъде предмет на упражненото чрез възражение право на задържане, тъй като са извън обхвата на чл.72 ЗС и чл.74, ал.2 ЗС. За други, не посочени в молбата на ответниците от 15.04.2008 г. (с която е заявено възражението за право на задържане на имота и в уточнителните им молби, касаещи извършените в същия СМР и подобрения от 7.05.2008 г. и 14.01.2016 г.) СМР и подобрения, за които са налице данни, че са били извършени към датата на окончателното привеждане на имота в годно за ползване съобразно предназначението му състояние /м.06.2008 г. съгласно второто прието в първоинстанционното производство експертно заключение на СТЕ/, а именно: доставка и монтаж ламиниран паркет; боядисване с латекс- трикратно; доставка и монтаж алуминиеви радиатори Н = 1500 мм; направа шпакловка с теракол, като), e прието, че наличието им е ирелевантно за извършваната преценка за обхвата на упражненото от ответниците право на задържане. Относно посочените в молбата на ответниците душбатерия, стояща батерия и шкаф за баня, въззивният съд е решил, че дори да са били доставени и монтирани в процесния имот преди 24.01.2008 г., същите не могат да бъдат квалифицирани като подобрения, за което се е позовал на приетото в ППВС № 6/ 1974 г.- т.8, че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение, а владелецът има право да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот, поради което и цената на тези движимости не следва да се включва в увеличената стойност на имота. Съдът е приел, че не следва да бъде включвана в стойността на подобренията, респ. в увеличената стойност на имота, и сумата 2 196.64 лв., отделно претендирана от ответниците като стойност на вложени при извършването на СМР и подобренията строителни материали, тъй като самостоятелно същите нямат характер на подобрения и не са включени в обхвата на чл.72 ЗС. По тези съображения въззивният съд е приел, че само сумата 21 622 лв. представлява увеличена стойност на имота, вследствие извършването в него до 24.01.2008 г. от ответниците СМР и подобрения, конкретно описани, и заплащането й от ищеца на ответниците С., ведно със законната лихва от 15.04.2008 г. до окончателното ѝ изплащане, е условие по упражненото от ответниците право на задържане по чл. 72 ЗС, за предаване от тях на ищеца владението на процесния имот въз основа на уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Прието е, че възражението на ответниците - въззиваеми страни, по чл.72, ал.3 ЗС следва да бъде отхвърлено в останалата част до размер на сумата 52 200 лв., като неоснователно. Според този резултат, въззивният съд е определил отново и отговорността за държавна такса по чл. 60 ГПК /отм./ и разноски по чл. 211, вр. чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./. Искането на касаторите да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е по следните поставени въпроси: 1/ Следва ли съдът да следи за актуалната стойност на подобренията при постановяване на съдебно решение по чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността, когато срокът от датата на приемане на заключението на експерта по допуснатата съдебно - техническа експертиза до датата на постановяване на съдебното решение е значително по-дълъг от установения по чл. 235, ал. 5 ГПК срок? 2/ Следва ли съдът служебно да назначи експертиза за определяне на актуалната увеличена стойност на вещта по иск по чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността, когато в периода между постановяване на приетата в производството оценка за тази стойност и постановеното съдебно решение са настъпили инфлационни процеси и промени в пазара, които значително променят стойността на вещта? 3/ При определяне на размера на дължимото обезщетение на добросъвестния владелец за вложени средства, довели до увеличена стойност на чужд имот по чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността следва ли в стойността на подобренията да се включи, освен стойността на вложения труд и стойността на строителните материали довели до увеличаването на стойността на ревандикирания имот? 4/ В случай че се установени, че при извършването на подобрения една от страните в производството не е бил добросъвестен владелец, то претенцията за заплащането им следва да се разгледа от съда на основание чл. 74, ал.1 ЗС, при положение, че същите са направени със знанието и без противопоставяне на другата страна? 5/ Твърденията на страна в производството за качеството му на добросъвестен владелец ограничава ли съда да даде търсената защита за присъждане на стойността на подобренията по чл. 72, ал.1 от Закона за собствеността или съда следва да изследва въпроса и ако са налице предпоставките на чл. 74 ЗС да присъди обезщетение за извършените подобрения и от недобросъвестния владелец? По въпросите се твърди още, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 82/11.03.2010 г. по гр.д. № 1610/2008 г., Определение № 140/25.11.2008 г. по т. д. № 614/2008 г., Решение № 872/14.12.2009 г. по гр.д. № 2011/2008 г., Решение № 60151/12.04.2022 г. по гр.д. № 1403/2021 г. на I - г.о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК-очевидна неправилност поради нарушение императивното значение на момента на определяне на увеличението по чл. 72, ал. 1, изр. 2 ЗС. Настоящият касационен състав намира, че поставените от касаторите въпроси № № 1 и 2 общо отговарят на изискванията към общото основание за допускане на касационното обжалване, съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Упражнявайки правомощията си по посоченото тълкувателно решение, съставът на ВКС ги обединява и уточнява в следния въпрос: Следва ли при прилагане на нормата на чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността съдът служебно да назначи експертиза за определяне на сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, ако от датата на приетата вече по делото експертиза, определила тази сума, до постановяване на съдебното решение, е изминал значителен период от време? По отношение на този въпрос е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в чието приложно поле следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение. От сочената от касаторите практика на ВКС, само Решение № 60151/12.04.2022 г. по гр.д. № 1403/2021 г. на I - г.о. е постановено по реда на чл. 290 ГПК, но същото не дава принципен отговор на този въпрос (извън указаниe за ново процесуално действие по чл. 293, ал.3 ГПК), поради което основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Допускане касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК изключва преценката за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Не се констатират понастоящем белези за нищожност или недопустимост на въззивното решение. Останалите поставени от касаторите въпроси не обуславят самостоятелно допускане касационното обжалване. По въпрос № 3 липсва специфичната предпоставка за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като същият попада в обхвата на задължителните разяснения по р. ІІ на ППВС № 6/1974 г. според които не следва да се смесват увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение, а даденото разрешение на въззивния съд не е в противоречие с него. Въпроси № № 4 и 5 са извън обхвата на преценката по чл. 288 ГПК. Същите са относими към оплакванията и доводите на касаторите за вземания за подобрения, направени от тях след узнаване за настоящето дело, а те вече са разрешени с постановеното отменително решение на ВКС по делото - с което е прието, че ответниците нямат право на задържане на имота до заплащане на за подобренията, извършени от тях след узнаване за заведеното срещу тях дело, поради което по тях касационният съд не може да се произнася съгласно ограничението по чл. 295, ал.1, изр. 1 ГПК, респ. не може да обсъжда и поставени във връзка с тях въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК. За разглеждане на касационната жалба се дължи от касаторите внасяне на държавна такса 533,79 евро. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК