Определение № 1021 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Г. Г., (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 97/04.07.2022г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.г.д.№179/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС и акт на Конституционния съд на Република България. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни Л. В. Т. и А. Р. М., редовно уведомени, не са депозирали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Разград, с което са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против Л. В. Т. и А. Р. М. искове с правно основание чл.153 вр. §5, ал.2 ЗПКОНПИ за отнемане на подробно описано в решението имущество на обща стойност 132 702,09 лева. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: В комисията постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Разград, вх. № УВ69/05.01.2017г. за внесен обвинителен акт против Л. В. Т. за извършено от него престъпление – избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери. Въз основа на същото, с Протокол № ТД04ВА/УВ-873/16.01.2017г. Комисията образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия за периода 16.01.2007г. – 16.01.2017г. Съдът установил, че с присъда № 7/02.02.2017г. на ОС – Разград по НОХД № 402/2016г. Л. Т. бил признат за виновен в това, че в периода от 01.01.2013г. до 30.04.2013г., в [населено място], в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице /чл.6 от ЗДДФЛ/, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 872,24 лева, като не подал в срок годишна данъчна декларация за придобиване на доходи от източници в чужбина през 2012г. в размер на 39 115,31 лв. – престъпление по чл.255, ал.1, пр.1 и 2, т.1 от НК. Съдът приел, че престъпленията, по повод на които била образувана проверката по ЗОПДНПИ /отм./, попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, поради което е бил налице законен повод за образуване на проверка от комисията. Периодът на същата бил съответен на предвидения в чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ. С последващо решение № 743/19.09.2018г. Комисията образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ било взето и решение за предявяване искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците в производството. Въззивният съд приел, че приложимият закон към предявените в производството искове е ЗПКОНПИ, на основание §5, ал.2 ЗПКОНПИ, в редакция обн. в ДВ, бр.1/2019г. Приел още, че приложимият закон обуславя и приложимост на предвидения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер на несъответствието от 150 000 лева, което е и една от предпоставките за възникване на правото на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Въззивният съд приел, че по делото бил установен и безспорен фактът, че ответниците Л. В. Т. и А. Р. М. имат съвместно съжителство и две ненавършили пълнолетие деца, по отношение на които не било установено придобиване на имущество. Съдът констатирал, че към началото на проверявания период ответниците притежавали лек автомобил „ВАЗ - .“, рег. [рег.номер на МПС], придобит от Т. въз основа на договор от 23.03.2006г. Същият бил отчужден на 04.03.2008г. /през проверявания период/, с пазарната стойност към датата на отчуждаването – 640 лева, която сума отнесъл в графа „доходи, приходи и източници на финансиране“. В периода на проверката от 16.01.2007г. – 16.01.2017г. ответниците придобили имущество, което било налично към 16.01.2017г., както следва: 1. С договор от 07.08.2015г. Л. Т. закупил товарен автомобил „М.“, модел .“, рег. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към датата на придобиването му – 10 320 лева. Съдът посочил, че според твърденията на КПКОНПИ цената на така закупения автомобил била заплатена изцяло с получени средства от продажбата на притежаван от въззиваемия л.а. „Ф. – Т.“, рег. [рег.номер на МПС], отчужден на 24.06.2015г., чиято пазарна стойност към датата на отчуждаването /24.06.2015г./ била 12 840 лева.; 2. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 39, том 2, н.д. № 203/22.05.2007г. А. М. придобила недвижим имот в [населено място], [община], [улица] – дворно място с площ от 1 365 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда. Пазарната стойност на имота към датата на придобиването му била 10 920 лева. Съдът приел за установено, че посочената в нотариалния акт сграда била съборена и на нейно място, въз основа на Разрешение за строеж № 179/10.09.2009г., в рамките на проверявания период била построена масивна жилищна сграда. Стойността на СМР за изграждането ѝ била 21 738 лева.; 3. В края на проверявания период въззиваемата А. М. имала налична по банкова сметка сума в размер на 143,61 лева /спестовен влог в „Банка ДСК“ ЕАД №20675986/. Въззивният съд констатирал, че през проверявания период ответникът Л. Т. придобил правото на собственост и върху други МПС, които впоследствие продал, както следва: - товарен автомобил „Ф. – Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], с договор от 27.03.2007г., отчужден с договор за покупко-продажба на 05.09.2012г., с пазарна стойност към датата на отчуждаването – 3 620 лева; - товарен автомобил „М. – С.“, рег. [рег.номер на МПС], закупен с договор от 03.10.2012г., продаден с договор от 08.06.2015г., с пазарна стойност към датата на отчуждаването –5 310 лева; - лек автомобил „С. – А.“, рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор от 08.10.2012г., отчужден с договор от 17.04.2014г., с пазарна стойност към датата на отчуждаването – 5 220 лева. Тази продажна цена била вложена изцяло в придобиването на лек автомобил „Ф. – Т.“, рег. [рег.номер на МПС], закупен с договор от 17.04.2014г., отчужден с договор от 24.06.2015г., с пазарна стойност към датата на придобиването 14 660 лева, а към момента на отчуждаването му – 12 840 лева. Получената от продажбата сума била вложена в придобиването на товарен автомобил „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] /описан като налично имущество в края на периода/; - лек автомобил „Ф. – Г.“, рег. [рег.номер на МПС], закупен с договор от 31.03.2010г., с пазарна стойност към датата на дерегистрацията му – 790 лева. Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че общата стойност на придобитото имущество от Л. Т. и свързаното с него лице А. М., съответно имуществото по отношение на което е приложим чл.151 ЗПКОНПИ, изчислена съобразно разпоредбата на чл.148 ЗПКОНПИ и при отчитане на настъпилите трансформации била в размер на 55 361,61 лева. Съдът посочил, че сумата представлява сбор от: 1. пазарната стойност към датата на придобиването на наличното в края на проверявания период и описано по-горе имущество; 2. пазарната стойност към датата на отчуждаването на придобитите и отчуждени, съответно с прекратена регистрация МПС, подробно описани, както и 3. сумата от 2 520 лева, представляваща остатък от пазарната стойност на л.а. Фолкваген с рег. [рег.номер на МПС] след влагане на получената от продажбата му цена в придобиването на товарен автомобил М., рег. [рег.номер на МПС]. В стойността на имуществото съдът не включил равностойността на отчуждения л.а. С. с рег. [рег.номер на МПС], продажната цена на който била вложена в придобиването на л.а. Ф. с рег. [рег.номер на МПС], както и пазарната стойност на последния до размер на сумата от 10 320 лв., вложена за придобиване на посочения товарен автомобил Мерцедес, рег. № РР 8328 11 АХ. Съдът не включил в стойността на имуществото и направените през проверявания период от Л. Т. и А. М., неналични в края на проверявания период вноски по банкови сметки, които не са били непреобразувани в друго имущество, както и непреобразуваната част от получените чрез системите за бързо разплащане суми /общо за двамата 42 947 лева съгласно т.15 и т.16 от заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза/. В тази връзка съдът изложил, че преминалите през патримониума на проверяваното и свързаните с него лица, включително и по банковите сметки, парични средства, които не са налични в края на проверявания период не съставляват имущество. Ето защо, направил извод, че паричните средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния обхват на чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Приел още, че внесените по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото, поради което и не могат да бъдат предмет на отнемане. Въззивният съд приел още, че по отношение на неналичните парични средства не намира приложение разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ и не може да се иска тяхната равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Изложил, че разпоредбата е относима само към оценими в пари блага по см. на §1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ. Направил извод, че парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи само, когато са налични, поради което и само в тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и определянето на неговата стойност. В заключение, съдът приел, че придобитото от ответниците Л. Т. и А. М. имущество в проверявания период било на стойност под 150 000 лева, поради което по делото не е установено изискуемото се от закона значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПК вр. §1, т.3, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за неоснователни. Касаторът КПКОНПИ обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №29/12.04.2021г. по г.д.№1021/2019г. на ІІІ г.о., което е основание за допускане обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. и 2/ Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него не е налице съдебна практика. Поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора, поради което по отношение на същите не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Какъвто и отговор да бъде даден, той не би могъл да доведе до промяна в правния резултат, тъй като дори в имуществото на проверяваните лица да бъдат включени неналичните в края на периода парични суми, несъответствието в притежаваното имущество и реализирания нетен доход отново ще бъде под законовия праг от 150 000лв. необходим за уважаване на предявените искове. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,