Определение № 260 от 10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 758/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ОТП „ Факторинг България” ЕАД,гр. София против определение № 76 от 13.02.2020 г. по ч.т.д. № 2843/2019 г. на Върховен касационен съд, I т.о. Ответникът по частната жалба – Д. Р. Г. не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на първо търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба на „ОТП Факторинг България „ЕАД срещу определение №2634 от 11.06.2019г. по в. ч. гр. дело № 335/2019г. на Благоевградски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът е отчел, че цената на предявеният евентуален осъдителен иск е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 /преди ал. 2/ ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела, с оглед на което въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. От нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК е изведено разбиране, че и постановеното от въззивния съд определение, предмет на оставената без разглеждане частна касационна жалба, не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Законосъобразно, съставът на ВКС, І т.о. е приел, че предмет на частната касационна жалба, с която е бил сезиран е определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първостепенния, с което производството пред него е прекратено като недопустимо по предявения евентуален осъдителен иск от настоящият жалбоподател в качеството му на цесионер / по договор за цесия с „ Банка ДСК” ЕАД/ срещу длъжника Д. Р. Г. за сумата 12521.92лв.- главница по договор за банков кредит от 09.05.2006г. и сумата 2430.09лв. – редовна лихва за процесния период. С оглед това, правилна е преценката на ВКС, I т.о. за търговския характер на делото, който се обуславя от предмета му, третиращ права, произтичащи от абсолютна търговска сделка /чл. 1, ал.1, т.7 ТЗ /. Квалификацията на делото като търговско налага приложението на нормата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, предпоставяща минимален обжалваем праг от 20 000 лв. съобразно цената на иска, на определенията, постановени от въззивните съдилища по търговски дела. Наличието на процесуални пречки, изразяващи се в цена на иска под законоустановения праг от 20 000 лв. за търговски спор, обосновават процесното определение като правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Правно необосновано страната счита, че в случая е приложим реда, обусловен от изменението на чл.113 ГПК / ДВ бр.100 от 20.12.2019г./ С тази разпоредба действително е създадено ново правило, а именно -образуваните дела, страна, по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл.280, ал.1, предл.1-во ГПК и прагът за касационно обжалване е 5000лв. Нормата, има действие и за заварените случаи, но тъй като е приета след постановяване на въззивното определение – 19.06.2019г., то е влязло в сила в момента на постановяването му и нормата на чл.113 ГПК не може да намери приложение. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.