Определение № 50152 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3100/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. срещу решение № 75 от 30.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 846/2021 по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която е потвърдено решение № 260471 от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1060/2020 г. на Районен съд – Добрич, за определяне на основание чл. 127 СК на режим на лични отношения между детето С. М. С. и бащата М. А. С., както следва: бащата да взима детето от паркинга на бензиностанция „Л.“ в[жк], [населено място], до „С. ц.“ и да го връща там всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 19:00 ч. в неделя, с преписване в петък и събота вечер в дома на бащата; двадесет дни през лятото, от които десет дни през месец юни и десет дни през месец август, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година за К. на 24 декември от 17:00 ч. до 18:00 ч. на 25 декември, с преписване в дома на бащата на 24.12; всяка нечетна година за нова година на 31 декември от 9:00 ч. до 1 януари на следващата година до 18:00 ч., с преписване в дома на бащата на 31.12; всяка четна година на Великден от 10:00 ч. на Р. петък до 17:00 ч. на първия ден от Великден; за рождения ден на детето всяка нечетна година на 25 декември от 9:00 ч. до 18:00 ч., а за всяка четна година на 26 февруари от 9:00 ч. до 18:00 ч. В частта, с която на основание чл. 127 СК родителските права по отношение на детето са предоставени на майката П. Н. К. и местоживеенето на детето е определено при нея, както и за осъждането на бащата да заплаща издръжка на детето в размер на 230 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, решението на районен съд не е било обжалвано през въззивния съд и съответно е влязло в сила. Касаторът счита, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. За допускане на касационно обжалване на решението се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поставя следния правен въпрос: „На какви критерии трябва да отговаря разширения режим на лични контакти с другия родител, който да вижда детето през седмица, като се съобрази режима на детето, ниската му възраст, задължителното присъствие на майката по време на личните контакти предвид ниската възраст на детето, училищни занимания и необходимостта от почивка, както и с възможността родителят, който упражнява родителските права да има възможност да организира пътуване, екскурзия, почивка с детето?“. Сочи се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – М. А. С., е подал писмен отговор, в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Окръжен съд – Добрич е препратил към мотивите на първоинстанционното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК, като същевременно е изложил и подробни мотиви както относно приетата фактическа обстановка по делото, така и относно доводите във въззивната жалба, че режима на лични контакти до навършване на петгодишна възраст на детето следва да бъде без преспиване при бащата, тъй като кърми детето. Приел е за установено, че от раждането си на 25.02.2018 г. детето е живяло заедно с двамата си родители в жилище на майката в [населено място] до раздялата им през м. март 2020 г. След това детето живее при майката в [населено място], която го отглеждала, докато била студентка в задочна форма на обучение, а бащата се установил да живее в [населено място], [община] заедно със своята майка и съжителя ѝ. Въззивният съд е посочил, че спорът относно режима на лични контакти се свежда до това, че майката не желае детето да преспива в дома на бащата по причина, че все още го кърми; че бащата не би могъл да се справи с грижите за детето, включително храненето му, за което тя ползвала „ВИП кухня“ и приготвяла храна; че бащата има неадекватно поведение, което разстройвало детето. Разпитани са две приятелки на майката, свидетелстващи за грижата и старанието, които тя полага във възпитанието на детето, както и за лошите взаимоотношения с бащата при изпълнение на привременния режим за личен контакт, определен до приключване на първоинстанционното производство. От страна на бащата са разпитани също двама свидетели, които го определят като грижовен и съобразителен при срещите му с детето. Според въззивния съд събраните по делото доказателства и социалните доклади не разкриват заплаха за детето от физическо и психическо естество, ако то остава да преспива при баща си – домът е обезопасен спрямо възрастта на детето и има самостоятелна стая за него, съобразена с потребностите и възрастта му. Посочил е, че към момента на постановяване на решението детето е навършило четири години и няма здравословни проблеми, които да налагат специални грижи за него. В допълнение съдът не е приел за уважителна причина необходимостта от кърмене, предвид възрастта и здравословните нужди за детето. В решението е посочено, че липсват обективни и субективни фактори, които да пречат да бъдат установен режим на личен контакт с преспиване при бащата. Въззивният съд подробно е обсъдил ролята на фигурата на бащата в живота на детето и нуждата от запазване на пълноценна връзка между тях. Възприел е определеният от първоинстанционния съд режим като подходящ и в интерес на детето, като е насърчил родителите да подобрят диалога помежду си и да си сътрудничат в отглеждането и грижите от тяхната дъщеря. Изтъкнал е, че противопоставянето на титуляря на родителските права спрямо другия родител при осъществяване на режима на личен контакт би застрашило правилното развитие и растеж на детската психика, като също е критерий и за нивото на родителски капацитет при отглеждащия родител. Поради изложеното въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частта на определения режим на лични отношения е правилно и го е потвърдил. Според настоящия състав на съда не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. На първо място, въззивният съд не е посочил, че следва да бъде установен „разширен“ режим на лични контакти на бащата с детето, нито обективно може да се твърди, че става въпрос за такъв „разширен“ режим. Напротив, определен е стандартен режим, който отговаря на основните изисквания, посочени в чл. 59, ал. 3 СК: определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето. Режим с преспиване на детето при родителя е обичаен и следва да се предпочете, освен ако не са установени специфични и достатъчно сериозни обстоятелства, които да са пречка за прилагането му – например детето е новородено. Следва да се отбележи също, че поставеният въпрос касае конкретната фактическа обстановка по делото, поради което не е „правен“ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в т.1 от ТР№1/19.02.2010год., на ВКС по т.дело №1/2009г. на ОСГТК. Само за пълнота настоящият състав на съда намира за нужно да посочи, че от касатора не са изложени каквито и да е аргументи защо формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нещо повече, критериите за определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, са определени трайно и непротиворечиво в практиката на ВС и ВКС, обективирана в: Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 110 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 327/2018 г., IV г. о., решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., решение № 215/21.06.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1325/2010 г., III г. о., решение № 152/18.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1066/2011 г., III г. о., решение № 65/28.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 4202/2013 г., IV г. о., и други. Целта на този режим е да осигури запазването и поддържането на връзката родител-дете, за да спомага в израстването на детето в здрава и сигурна среда, получаващо грижа и внимание от двамата си родители. При определянето му съдът е длъжен подробно да изследва обстоятелствата за всеки конкретен случай, които обосновават интереса на детето и тези мерки следва да бъдат конкретни и ясни, за да съхраняват пълноценните отношения на детето с неговите родителите. В процесния случай въззивният съд подробно е обсъдил отделно и съвкупно конкретните обстоятелства, установени по делото и обуславящи избора на описания режим на лични отношения: възрастта на детето, неговите потребности, физическото и емоционалното му състояние, връзката му с бащата, както и родителския капацитет на последния. Не са установени причини, налагащи детето при осъществяване на режим на лични контакти да не преспива при баща си. Предвид изложеното, не е налице нито общата, нито специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Право на разноски има ответната страна, която е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 500 лв. Към отговора на касационната жалба са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който се съдържа отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора. Поради което искането за присъждане на разноски е основателно. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.