Определение № 123 от 13.02.2013 г. на ВКС по д. № 1090/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на М. П. срещу определение на ВКС, второ гр. отд. по ч.гр.д. №594/12 г., с което е оставена без разглеждане друга нейна частна жалба срещу определение на ВКС по чл.288 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. В обжалваното определение е прието, че определението по чл.288 от ГПК, с което ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване, е окончателно. То няма характер на определенията, посочени в чл.274 от ГПК, срещу които могат да се подават частни жалби. Този извод е правилен. Съгласно ТР №2/28.09.11 г., във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС е специфична правораздавателна дейност. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има самостоятелно значение - резултатите от нея предопределят по- нататъшния ход на касационното производство. Когато касационната жалба не е допусната до разглеждане въззивното решение влиза в сила – чл.296, т.3 от ГПК. Поради специфичния характер на дейността на съда в производството по чл.288 от ГПК и по арг. от цитираната разпоредба на чл.296, т.3 от ГПК, определението, с което не се допуска касационно обжалване е специфичен акт, който не подлежи на обжалване по реда, предвиден за определенията по чл.274 от ГПК, както е прието в обжалваното определение. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, състав на трето г.о.