Определение № 678 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 632/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. срещу въззивно решение № 465 /08.11.2021 г. по въззивно гр. д. № 1206 /2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение от 14.05.2021 г. по гр.д. № 4297 /2020 г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част и вместо това е постановено друго, с което И. Г. И. е осъден да заплати на М. Й. И. сумата от общо 11 993.30 лева, представляващи обогатяването на ответника вследствие на извършени със средства на ищцата СМР в собствения на ответника недвижим имот – втори етаж от двуетажна къща с 1 /2 ид.ч. от дворно място в [населено място]. Ответникът по касационната жалба М. Й. И. в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по оценяем иск, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна. Страните са бивши съпрузи, претенцията е за обезщетение за подобрения в периода преди фактическата раздяла между тях. Жалбоподателят навежда следните доводи за неправилност и за наличие на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, тъй като с въззивната жалба е претендирано увеличение на присъдената сума 5 977 лева до половината от 19570.30 лева или до сумата 9 785.15 лева, а съдът е присъдил по-голяма сума - 11 993.30 лева и в тази част решението е недопустимо. Жалбоподателят твърди, че в останалата част решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон (неправилно тълкуване на понятието подобрение) и необоснованост. Във връзка с тези доводи жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на решението, поради неотчитане разликата между подобрения, които отчитат увеличената стойност на имота и обичайните ремонти, свързани с обикновеното потребление, поради превратно и непълно тълкуване на събраните доказателства и поради неотчитане на доказателствата по делото и поради това, че съдът е приел за подобрения ремонти от 2000 - 2005 г., които фактически са негодни за ползване и с изтекъл срок на експлоатация. Жалбоподателят извежда и въпроса: Достатъчен ли е само фактът на сключен брак, за да се породи право да се претендират суми по реда на чл.59 ЗЗД при недоказано участие на съпруга подобрител, без да е доказано влагането на средства за ремонти, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решения на ВКС, от които представя решение № 131 /01.07.2015 г. по гр.д. № 6874 /2014 г. на ВКС, I г.о., в което е приет отрицателен отговор на този въпрос. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Действително с въззивната си жалба М. Й. И. е обжалвала първоинстанционното решение само в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдения от районния съд размер 5 977 лева до половината от 19 570 лева, което е равно на 9 785 лева. Тя не е обжалвала решението за разликата над сумата 9 785 лева до пълния предявен размер 25 560 лева. В тази част решението е влязло в сила. Въззивният съд е присъдил общо сумата 11 993.30 лева, която е по-голяма от претендираната сума – общо 9 785 лева. В тази част (за разликата над претендираните 9 785 лева до присъдените 11 993.30 лева) въззивното решение е вероятно недопустимо, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК на тази част от решението. Позоваването на очевидна неправилност на решението е позоваване на основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение (с мотивите към съдебното решение) настоящият състав не установи въззивният съд да е допуснал твърдените от жалбоподателя пороци: да не е отчел разликата между подобрения, които отчитат увеличената стойност на имота и обичайните ремонти, свързани с обикновеното потребление, поради превратно и непълно тълкуване на събраните доказателства и поради неотчитане на доказателствата по делото и поради това, че съдът е приел за подобрения ремонти от 2000 г. - 2005 г., които фактически са негодни за ползване и с изтекъл срок на експлоатация. Настоящият състав установи, че въззивният съд в съответствие с установената практика е разграничил подобренията (ППВС № 6 /27.12.1974 г. по гр.д. № 9 /1974 г.) от необходимите за запазване на имота разноски (ТР № 85 /02.12.1968 г. ОСГК на ВС) и постановените в съответствие с тях решения на ВС и ВКС по приложението на разпоредбите на чл.72, ал.1 и ал.2 и чл.74 ЗС. От самия прочит на мотивите настоящият състав не установи въззивният съд да е тълкувал събраните доказателства превратно и непълно, нито да не е отчел (да не е обсъдил) събрани по делото доказателства по делото, нито да е приел за подобрения ремонти от 2000 г. - 2005 г., които да са фактически негодни за ползване и с изтекъл срок на експлоатация (да не съществуват към момента на приключване на устните състезания по делото). Върховният касационен съд не може да извърши преценка на основателността на твърденията за такива пороци (на наведените с тях доводи за неправилност по чл.281 ГПК) без да извърши преценка на самите събрани по делото доказателства, което не може да бъде извършено в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, което се изчерпва единствено с установяване на наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон (извън установената по-горе вероятност за недопустимо произнасяне), нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Въпросът: Достатъчен ли е само фактът на сключен брак, за да се породи право да се претендират суми по реда на чл.59 ЗЗД при недоказано участие на съпруга подобрител, без да е доказано влагането на средства за ремонти, не е обуславящ, защото, не е основан на приетото от въззивния съд, а на твърденията на жалбоподателя (ответник по иска), които въззивният съд е приел за недоказани. Въззивният съд не е приел, че този факт (на сключен брак) е достатъчен (за уважаване на иска), а е приел, че по делото е доказано влагането на средства за ремонти от М. Й. И. и че ремонтите представляват подобрения, които са увеличили стойността на имота. Поради това не е допуснато противоречие с приетото в представеното решение № 131 /01.07.2015 г. по гр.д. № 6874 /2014 г. на ВКС, I г.о. и други решения в същия смисъл. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Воден от изложеното съдът