Определение № 639 от 30.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Д. И. М., чрез адв. Г. М., срещу решение № 329/16.02.2021 г. на Варненския окръжен съд, постановено въззивно гр.д. № 2602/2020 г.q в прекратителната част. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна, както и присъждане на съдебноделоводни разноски. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Р. М. С., чрез адв. К. А., е получил копие от частната жалба на 27.05.2021 г. с препис от разпореждането на админстриращия съд и указния за право на отговор и срока, в който може да го даде. Срокът за отговор е изтекъл на 03.06.2021 г. Отговор е изпратен по е-мейл до ВОС от адв. А., едва на 1 27.06.2021 г и съдът няма да вземе предвид това процесуално действие, като извършено след срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Д. И. М. е предявила против Р. М. С. обективно съединени искове при условията на евентуалност за заплащане на сумата от 5 296,69 лв., обезщетение за вреди в имота й, резултат от деликт, евентуално настъпили поради неточно изпълнение на договор. Първостепенният Варненски районен съд, отхвърлил първия от евентуално съединените искове – по чл. 45 ЗЗД, след което разгледал и уважил следващия – по чл. 265, ал. 1, педл. 2 ЗЗД. Ответникът Р. М. С. подал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати исковата сума на ищцата – на договорно основание. Насрещната страна – ищцата Д. М., след като получила въззивната жалба на С. за отговор, подала насрещна – срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на заявеното деликтно основание. Въззивният съд в разпоредително заседание по чл. 267 ГПК постановил определение с изричен диспозитив, с който „приел за разглеждане“ първоначалната и насрещната жалба, т.е., намерил ги е за допустими. В открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2020 г., въпросът за допустимост на насрещната жалба не е поставян, а съдът е докладвал и двете жалби, слушал е устни прения и е дал ход на устните състезания. С решение № 329/16.02.2021 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционният съдебен акт в частта по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и оставил без разглеждане насрещната въззивна жалба срещу решението на районния съд по първия от евентуално предявените искове – по чл. 45 ЗЗД, 2 като прекратил въззивното производство в тази част. Приел, че жалбата, подадена от Д. М. е само наименувана като насрещна, но по съществото си е оспорване на решението в частта, с която съдът е отхвърлил главния иск на ищеца с правно осн. чл. 45 ЗЗД. Тази въззивна жалба няма как да се разгледа като такава по чл. 258 ГПК (не като насрещна), защото е подадена след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съдебният акт в тази му част (решение с характера на определение) е неправилно. Насрещната жалба позволява на страната, която първа е узнала решението да не го обжалва, ако е готова да го приеме такова, каквото е. Институтът на жалбата по чл. 263, ал. 2 ГПК стимулира и двете страни да не обжалват тогава, когато решението е частично изгодно за всяка от тях. Другата страна, като види, че решението не е обжалвано, може също да реши да не го обжалва, ако също е готова да го приеме такова, каквото е. Целта на законодателя е да ограничи обжалването в рамките на действително поддържания от всяка от страните правен интерес за това. За сравнително удовлетворената от решението, макар непълно, необжалвала поради това страна, институтът на насрещната жалба предоставя гаранцията, че при атакуване на решението от противната страна и в тази му част, не би изгубила възможността да го обжалва. При евентуално обективно съединени искове ищецът търси удовлетворяване на свой интерес, като 1. желае резултат, постигането на който обосновава с различни основания – посочени в евентуалност по предпочитан от страната ред, доколкото той не противоречи на естеството им (тогава съдът служебно ги разглежда в реда според характера им ) или постигане на различни, изброени в евентуалност резултати, обусловени от едни и същи правопораждащи юридически факти.Този вид на обективно съединяване на искове е с оглед постигане на бърза, икономична и ефективна искова защита – удовлетворяване на крайния интерес чрез заявяване на всички възможни евентуални хипотези на защита, в един съдебен процес. Ищецът, който е предявил обективно съединени искове в евентуалност винаги има право, дори някой от тях да е уважен, да обжалва решението, с което е отхвърлен предпочетения от него иск (заявен в реда 3 преди уважения). Страната, разбира се, може и да се откаже да обжалва решението, с което първо предявените искове са отхвърлени, щом е получила резултат, който я удовлетворява. На нейно разположение остава правото на насрещна жалба, ако противната страна обжалва решението по уважения евентуално предявен иск. Възпиращият ефект на насрещната жалба е именно в това, че страната, която е постигнала удовлетворяващ я резултат, не обжалва на всяка цена решението, а само тогава, когато спорът относно този резултат се пренесе пред по-горна инстанция с жалба от противната страна. При евентуално обективно съединяване на искове, ако съдът уважи първия, не се произнася по следващите. Жалбата на ответника поставя във висящност спора и по разгледания иск, и по следващите по ред евентуално предявени претенции. Ако съдът уважи втория или следващ по ред евентуален иск, жалбата на ответника не поставя във висящност спора по предходните отхвърлени искове. Ищецът, който има интерес да постигне защита на поне едно от заявените основания/искания и не е обжалвал „за всеки случай“ решението в отхвърлителните му части, може да подаде насрещна жалба щом е подадена жалба от противната страна именно, за да постави пред по-горната инстанция за разглеждане всички посочени основания за търсения резултат или всички посочени последици при поддържаното основание (в зависимост от вида на евентуално обективно съединяване). Така е процедирал в случая и ищцата по делото Д. М., която е била удовлетворена от решението на РС, с което Р. С. е осъден да й плати исковата сума, макар и на евентуално посоченото от нея основание. Не го е обжалвала на всяка цена в частта, с която предпочетения от нея иск е отхвърлен, защото разполага с възможността по чл. 236, ал. 2 ГПК. След подадена от С. въззивна жалба, М. е упражнила своето право на насрещна жалба, като е поставила пред въззивния съд спора за правото да получи исковата сума и на двете заявени основания – деликтно и договорно. Като е приел, че тази жалба няма характеристиката на насрещна Варненският окръжен съд се е произнесъл в противоречие със закона. Следва да се посочи, че е трябвало да изясни предмета на въззивното произнасяне преди даване ход на устните състезания и постановяване на съдебно решение. Вярно е, че съдът следи за допустимостта на съдебното производство във всеки етап на неговото развитие, докато е висящо пред него, но в случаите, когато естеството на исковете налага непротиворечивото им произнасяне, а при евентуално съединените искове - и спазване на поредността на заявеното основание, съответно настъпване на условието за разглеждане на следващите в реда евентуални искове, предметът на произнасяне следва да е ясен при пристъпване към постановяване на съдебно решение. В случая, дори и след даден ход на устните състезания, въззивният съд е трябвало да се произнесе по допустимостта на насрещната жалба, да изчака определението му да влезе в сила, и едва тогава да постанови решение при напълно разяснен предмет на въззивното дело. В заключение, обжалваното определение е неправилно. То трябва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещната въззивна жалба. Сторените от страните съдебноделоводни разноски по това дело следва да се съобразят от съда при постановяване на решението, с оглед крайния изход по спора, съответно при окончателното приключване на делото, без постановяване на решение, с оглед основанието за това. МОТИВИРАН от горното, съдът