Определение № 276 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1677/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. И. срещу решение № 88/22.04.2021 г. по в. т. д. № 342/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта, с която е отменено решение № 81/22.06.2020 г. по т. д. № 165/2019 г. на Окръжен съд Плевен за осъждане на ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на касаторката обезщетение в размер над 42 000 лв. до 63 000 лв., както и в частта за присъдената лихва.

В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението са формулирани въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция при приложение на чл. 52 ЗЗД. Изложени са твърдения, че разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Въпросите са следните:

1. „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск на застрахователя?“

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи и доказателства, които са от значение за спорното право?“

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в определения от първоинстанционния съд размер – 63 000 лв. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред апелативния съд и ВКС.

От ответника по касация ЗД “БУЛ ИНС“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

При необжалване на постановеното от Апелативен съд Велико Търново решение в частта му, с която ЗД “БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на касатора обезщетение в размер на 42 000 лв., същото е влязло в сила.

С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд Велико Търново е прието, че предявеният от А. М. И. срещу ЗД “БУЛ ИНС“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 60 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан и със знание, че водачът е употребил алкохол, в размер на 30 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС], в който е пътувала А. М. И., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество гражданска отговорност на водача. При оспорен от застрахователя размер на претърпените от нея вреди и приетия обем съпричиняване от 30% въззивната инстанция е взела в предвид нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП – 16.05.2018 г., и факта, че ищцата е получила генерализирана травма на лява раменна кост и многофрагментно счупване на тазовия пръстен вляво, и е определила обезщетение в размер на 60 000 лв. при същия размер съпричиняване – 30%.

Въпросът, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД, изискващ определеното обезщетение да е справедливо, е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора. Настоящият състав счита, че въззивният съд е допуснал отклонение от разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г., и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана от касатора, при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Съобразно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав компресира въпросите до един в следния смисъл: „ Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”.

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което съдът не следва да се произнася по определяне на размера ѝ.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС