Определение № 4135 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. Х. Б., В. А. Б., Х. В. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С. Ъ., чрез адв. Е. Б., и на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД, представлявано от юрк. К. И., срещу въззивно решение № 982/ 03.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 40/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 901004/23.08.2021 г. по гр.д. № 265/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 432 КЗ да заплати на жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на загиналия при ПТП на 07.06.2018 г. А. В. Б., както следва: на Д. Б. (майка) и В. Б. (баща) по 130 000 лв.; на Д. Ц. (приятелка, съжителстваща с починалия) – 50 000 лв.; на Х. Б. (брат), на М. Б. (баба) и Ю. Ъ. (баба) по 5 000 лв., със законната лихва върху главниците за периода от 28.06.2018 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са исковете за разликите до присъдените с първоинстанционното решение размери, съответно: до 50 000 лв. за Х. Б. и до по 30 000 лв. за М. Б. и Ю. Ъ.. Решението на окръжния съд е потвърдено в отхвърлителните му части до предявените с исковата молба размери, съответно: до 200 000 лв. за всеки от родителите; до 100 000 лв. за Д. Ц.; до 50 000 лв. за брата на починалия и за двете му баби. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ответника в частите му, с които исковете за неимуществени вреди са уважени за сумите от по 80 000 лв. за Д. Б. и В. Б., и по 5 000 лв. за Д. Ц., Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ.. Решението е постановено при участието на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД - трето лице помагач на страната на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД. Касаторите Д. Б., В. Б., Х. Б., Д. Ц., М. Б. и Ю. Ъ., чрез адв. Е. Б., обжалват решението в отхвърлителните му части по претенциите за неимуществени вреди. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на касаторите се сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател; 2) следва ли съдът при определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията по т. II на ППВС № 4/1968 г. и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението; 3) следва ли съдът да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, икономическата конюнктура в страната и промените на обществено-икономическите условия; 4) при определяне на справедливо по чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди по предявен пряк иск срещу застраховател, може ли да се говори за неоснователно обогатяване и това критерий ли е за справедливост; 5) какви са критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.; 6) какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба; 7) в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да се признае правото на обезщетение; 8) какво следва да е съдържанието на мотивите към въззивното решение по смисъла на чл. 272 ГПК; 9) следва ли мотивите на съдебното решение да са точни и ясни и да отразяват обсъждането на всички доводи и възражения на страните. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. К. И., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. С допълнителна молба касаторите са направили искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, касаещи тълкуването на Директива 2009/103/ЕО и Директива 2012/29/ЕС, а именно: 1) засяга ли се полезното действие на член 3, първа и втора алинея от Директива 2009/103/ЕО от обстоятелството, че държава-членка не е приела изричен нормативен акт, с който да се определи обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди и кръга на лицата, които имат право да получат такова обезщетение; 2) следва ли член 2, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да установи процедури за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в Директивата и за определяне на това кои членове на семейството имат приоритет във връзка с упражняването на правата, установени в директивата чрез задължителна съдебна практика или с оглед на принципа на правната сигурност и задължението за правилно транспониране на директивата държавата-членка следва да приеме нормативен акт; 3) следва ли съображение 19 и член 2, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС и член 9 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държава-членка има право да ограничава броя на членовете на семейството чрез въвеждането на критерии, на които същите трябва да отговорят, различни от роднинската им връзка с жертвата; 4) ако отговорът на предходният въпрос е положителен, следва ли съображение 19 и член 2, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС и член 9 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държава-членка може да ограничи броя на членовете на семейството, които имат право на обезщетение: или чрез ограничаване на лицата с оглед на по-близката или по-далечната роднинска връзка с жертвата; или чрез въвеждането на критерии, чрез които може да бъде намален броят на лицата от един и същ роднински кръг (например, чрез въвеждането на изискване за „изключително силна и трайна емоционална връзка с починалия“); или държавата-членка може да използва едновременно и двата критерия. „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията на Д. Б. и В. Б. за разликата над 80 000 лв. до присъдените им по 130 000 лв., както и в частта, с която е уважена претенцията на Д. Т. Ц. за разликата над 5 000 лв. до присъдените й 50 000 лв. В изложението си жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1) кои са критериите и обстоятелствата, които следва да се отчетат при определяне на справедливия по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък; трябва ли като критерий да се имат предвид и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност, като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП; 2) следва ли да се отчете съпричиняване на вредите от страна на загиналия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника и са налице събрани доказателства във връзка със съпричиняването пред първата инстанция; 3) длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе в мотивите на решението си по направеното от ответника възражение за независимо съизвършителство, въведено и като предмет на въззивната проверка. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по жалбата са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационния контрол. Претендират разноски. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че във връзка със станалото на 07.06.2018 г. ПТП в с. T., [община], при което е загинал А. В. Б., спорът между страните във въззивната инстанция е само относно размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. По този въпрос е посочил, че с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНТГК на ВКС е изменено разбирането за кръга лица, които са активно легитимирани (съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.) да претендират обезвреда за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък. Обезщетение може да получи и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая съдът е посочил, че от събраните гласни доказателства по делото се доказва „наличие на отлични братски взаимоотношения между загиналия и брат му Х. и характерни за степента на родство страдания на преживелите внука си баби – М. и Ю.“, но „не са доказани изключителни обстоятелства, обосноваващи много силна емоционална връзка между загиналия и посочените лица“. Възпроизведените от свидетелите житейски обстоятелства, характеризиращи взаимоотношенията между тези ищци и загиналия, и начина на понасяне на трагичното събитие са в рамките на характерните за съответните родствени връзки отношения на братска любов и привързаност, съответно – страдание за загубен внук. По тези съображения е прието, че исковете на Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ. над сумите от по 5 000 лв. ( за които решението не е обжалвано) и до уважените, респ. и до предявените размери, са неоснователни. Спрямо родителите на загиналия и приятелката му Д. Ц. е прието, че определените от първата инстанция размери на обезщетенията са справедливи. Посочено е, че загиналият е бил пълнолетен, живеел е отделно от родителите си и заедно с ищцата Д.Ц., с която имал намерение да създаде семейство. Въпреки това, връзката с родителите и останалите членове от разширеното семейство била запазена, изпълнена с обич и взаимна помощ. Страданията на родителите при загуба на дете са винаги големи, без значение на възрастта му; а връзката на загиналия с приятелката му, според гласните доказателства, била като между „сродни души“. С тези мотиви съдът е приел, че определените от първоинстанционния съд обезщетения за родителите (по 130 000 лв.) и за приятелката на загиналия (50 000 лв.) са справедливи. Размерите им били съобразени с естеството на отношенията, страданията на ищците и икономическата конюнктура към момента на увреждането. По възражението за съпричиняване на вредите, заявено от ответното дружество с отговора на исковата молба и поддържано във въззивното производство, решението не съдържа мотиви. В постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение, искането на страната за допълване е оставено без уважение, като е посочено, че след като размерите на обезщетенията са определени без приспадане на суми, то се „предполага, че съдът не е възприел направените от ответника правоограничаващи възражения за съпричиняване на вредите“. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първата група поставени от всички жалбоподатели въпроси (обобщени от състава на ВКС), касаят приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите, които задължително следва да се преценяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен от увреденото лице пряк иск срещу застрахователя. Втората група въпроси в изложенията се свеждат до процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, съблюдавайки изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, в рамките на предмета на въззивната проверка, да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи в решението си ясни, пълни и безпротиворечиви мотиви. Въпросите са релевантни и обуславят селектирането на двете жалби на поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, както и с трайно установената практика на ВКС. Поставените в изложението на жалбоподателите, представлявани от адв. Б., въпроси №№ 5, 6 и 7 нямат претендираното за селективната фаза по чл. 288 ГПК значение, доколкото в случая и на лицата по чл. 493а, ал.4 КЗ, т.е. - извън кръга определен с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., с въззивното решение е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Неоснователно е искането на жалбоподателите, представлявани от адв.Б., за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставените в молбата им от 28.03.2023 г. въпроси. Съгласно чл. 628 ГПК, преюдициално запитване се прави тогава, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В случая, предмет на спор между страните по делото, съобразно обжалваната от тях част от въззивното решение, и правните въпроси, по които са селектирани двете жалби, е приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, както и спазването от въззивния съд на процесуалните правила по чл. 235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК. Следователно, произнасянето на ВКС по жалбите, с оглед предмета на касационното производство, не е обусловено от необходимостта да се тълкува конкретна, приложима към разглеждания правен спор разпоредба на общностното право, а касае правилното приложение на национални норми, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване по формулираните от касаторите въпроси е неоснователно. Извън това следва да се посочи, че практиката на СЕС константно приема, че Директива 2009/103, както и кодифицираните с нея директиви, не цели да хармонизира режима на гражданска отговорност в държавите членки и че при сегашното състояние на правото на Съюза последните остават свободни да определят режима на гражданска отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на моторни превозни средства (вж. - решение от 10 юни 2021 г., Van Ameyde Espana, C-923/19, EU:C:2021:475, т. 37, т. 38 и цитираната съдебна практика). Държавите членки остават по принцип свободни да определят в частност задължително подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на правото на обезщетение и лицата, които трябва да имат такова право (вж. - решение от 15 декември 2022 г. по дело C-577/21, т. 35 – т.37, т. 41, т. 48 и цитираната съдебна практика, както и решения по дела С-577/21, C-371/12, С-22/12, С-300/10 и др.). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение