Определение № 112 от 06.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2018 г.

Образувано по касационна жалба вх. № 3716/17.07.2018 год. подадена от Ф. М. С. и С. М. С., и двамата от [населено място], [община] чрез адвокат Т. М. от АК- В. против въззивно Решение № 98 от 09.05.2018 г. по в.гр.д. № 91/2018 г. на ОС – Шумен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, „изцяло материално незаконосъобразно, процесуално незаконосъобразно и необосновано“, то противоречало на ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и е основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. На следващо място решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се основава в приложното поле на по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въззивния съд в своето решение се е произнесъл по следните правни въпроси: „Следва ли да се приеме, че е възникнало право на собственост по наследство за наследник, който не разполага с титул за собственост за имот на името на своя наследодател, в хипотеза, че след смъртта му не е упражнявал фактическа власт на имота и не е продължил владението на наследодателя, не е владял непрекъснато имота до снабдяването на друг сънаследник с нотариален акт за собственост на имота по давност, ако наследодателят му приживе не се е позовал на придобивна давност по отношение на този имот, а наследникът претендира права след смъртта на наследодателя си за себе си, на собствено основание ? Кога е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост по давност, кога се приема, че е налице несъмнено давностно владение, кои действия следва да се приемат като действия на владелец, а не на държател?“, произнесени от въззивния съд без да се съобразят разясненията по т. 2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпросите на придобивната давност и ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 69 ЗС. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден отговор от ответната страна по касацията. Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед изискванията по чл.280 ал.3 т.1 ГПК. След преценка на посочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС счита следното: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил Решение №15 от 30.01.2018 г. по гр.д. № 1197/2017 г. по описа на Районен съд – Нови пазар и е постановил ново решение, с което е признал за установено, че по отношение на С. М. С. и съпругата му Ф. М. С., че ищците Ф. М. А. и С. П. Ч. са собственици на по 1/4 ид.част ( по една четвърт идеална част ) от процесния недвижим имот: ПИ с площ от 3096 кв.м., с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. К., [улица], одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г.на Изп.директор на АГКК, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор **** със застроена площ от 53 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор **** с площ от 64кв.м и е осъдил С. М. С. и Ф. М. С. да предадат владението на горепосочения недвижим имот на притежаваните от ищците идеални части. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за неправилни доводите на първоинстанционния за неоснователност на претенцията на ищците с правно основание чл.108 ЗС, базирайки се на тезата, че ищците са наследници на по 1/4 идеални части от процесния недвижим имот придобит от тях по наследство, а ответникът е бил единствено държател на идеални части на ищците. Според въззивния съд за да се превърне във владелец на целият имот и да придобие собствеността върху целият имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми(изрично или чрез конклудентни действия), че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към веща, като в този смисъл е била и съдебната практика. След преценката на наведените доводи на касаторите в контекста на изведените правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: следва ли да се приеме, че е възникнало право на собственост по наследство за наследник, който не разполага с титул за собственост за имот на името на своя наследодател, след смъртта му фактически не е продължил владението над имота, не е владял непрекъснато имота до снабдяването на трето лице с нотариален акт за имота по давност и чийто наследодател приживе не се е позовал на придобивна давност по отношение на този имот, за който наследникът претендира права след смъртта на наследодателя си? доколкото произнесеното от въззивния съд решение е в смисъл, различен от посочения по цитираното тълкувателно решение- ТР № 1/6.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС. По изведения втори въпрос, настоящия състав намира, че същия по естеството си представлява оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата на делото свързани с разпределението на доказателствената тежест относно презумпцията в чл.69 ЗС,доводите и възраженията на страните, които страната ще получи евентуални отговори с решението по същество на спора. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса от 2% върху обжалваемия интерес или в конкретния случай се дължи ДТ в размер на сумата 82,78 лв. /осемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основания чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия,