Определение № 1329 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2009/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. Х. и М. А. В. против определение № 3954/17.10.2023 г. по ч.т.д. № 1925/2023 г. по описа на ВОС, с което е потвърдено определение № 7524/20.06.2023 г. по гр.д. № 819/2023 г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането на частните касатори за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите по исковата молба. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че по отношение на процесуалния представител на ищците са били налице особени непредвидени обстоятелства, предвид прогресиращо заболяване, а от друга страна отстраняването на нередовностите е било свързано със снабдяване с документи, което е изисквало време. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.64, ал.2 ГПК. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение ВОС е приел, че производството пред ВРС е било образувано по искова молба на С. Н. Х. и М. А. В., представлявани от адв. М.Д. срещу „ЕОС МАТРИКС“. Констатирал е, че с разпореждане от 27.01.2023г. исковата молба е била оставена без движение с дадени на ищците указания за отстраняване на нередовности. В срока за отстраняването им ищците са поискали удължаване на срока и молбата им е била уважена, като им е даден срок от две седмици от изтичане на предходния – т.е. от 27.02.2023г. Ищците са били уведомени за това определение на ВРС / без да е съществувало задължение за съда/ на 23.02.2023г. Не е постъпило уточнение и на 23.04.2023г. ВРС е прекратил производството по делото. ВОС е установил, че с молбата по чл.64, ал.2 ГПК е било поискано възстановяване на пропуснатия срок, мотивирана с тежкото здравословно състояние на пълномощника. Към молбата не са били представени никакви писмени доказателства, не са и били отстранени нередовностите на исковата молба. Към частната жалба срещу отхвърлителното определение на ВРС по молбата за възстановяване на срок въззивният съд е намерил, че е била приложена медицинска документация. ВОС е обсъдил същата и е заключил, че само една от епикризите е с дата, предхождаща периода, в който е следвало да се извърши необходимото процесуално действие по отстраняване на нередовностите по исковата молба – от 2021 г. Всички други доказателства касаят периоди след прекратителното определение на ВРС. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. Според ТР №1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел, при сочено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба, следния въпрос: Следва ли, след като са приложени документи за особени извънредни обстоятелства, а именно тежко заболяване и не са изпълнени в срок нередовностите, съдът да приеме молбата за възстановяване на срок и да допусне удължаване на срока? Така формулираният въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос, поради несъответствие с изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите на обжалваното определение въззивният съд не е направил извод, че са налице доказателства към периода м.февруари-м.март 2023г. да са се осъществили обстоятелства от извънредно естество предвид заболяването на пълномощника. Следователно въпросът е насочен към оспорване констатациите на съда, което налага проверка на доказателствата по делото. Освен това крайното разрешение на ВОС е обосновано и с друг аргумент – непредставяне ведно с молбата по чл.64, ал.2 ГПК и на уточнения съобразно указанията по разпореждане на ВРС за без движение на исковата молба – ЕГН, адреси, конкретизиране на обстоятелствена част и петитум на иска и пр., което е задължително условие по чл.65, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд