Определение № 56 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 59/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалва се решението от 6.07.2011 г. по гр.д.№ 9458/2010 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 11.07.2009г. по гр.д.№ 4099/2005г. на Софийски районен съд, 47 състав, с което е отхвърлен иска на Роза Й. В. и Р. М. Г. за признаването им за собственици на основание чл.97, ал.1 ГПК на празно дворно място от 336 кв.м., представляващо УПИ ІІ-63 по регулационния план на С., м.Л.- 8. Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат и съображения за допускане на жалбата до разглеждане на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Преди да пристъпи към проверката по чл.288 ГПК съдът следва да провери допустимостта на касационната жалба с оглед на това да е подадена в срок, да няма нередовности откъм съдържанието й и да не е налице пречка за обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. От данните по делото е видно, че при предявяване на исковата молба данъчната оценка на имота е била 6408 лв., а цената на иска, съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК / отменен, но в сила при започване на делото/ e ¼ от данъчната оценка, или 1602 лв. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК / редакция ДВ бр.100/ 2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. При липса на други разпоредби в закона цената на иска се определя по правилата, които са били в сила при завеждане на делото, поради което в случая следва да се приеме, че при така определената цена от 1602 лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение