Определение № 2004 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Г. П., понастоящем в затвора в [населено място], за отмяна на определение № 10870 от 14.10.2024 г. по административно дело № 9672/2024 г. на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 5 АПК. Искателят моли съда да отмени определение № 10870 от 14.10.2024 г. по административно дело № 9672/2024 г. на Върховния административен съд, тъй като съдът погрешно е квалифицирал предмета на делото по чл. 284-286 ЗИНЗС, а не по чл. 2 ЗОДОВ. Искането за отмяна е недопустимо. Отмяната по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове. Тя е приложима само за тези актове, които са очертани в чл. 237, ал. 1 АПК. Извън съдебните решения, на отмяна подлежат само разпорежданията и определенията, преграждащи развитието на делото. Определението, предмет на молбата, не попада в обхвата на актовете, спрямо които е допустима отмяна. С него, в производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК е прекратено производството по административно дело № 9672/2024 г. по описа на Върховния административен съд и делото е изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд- Стара Загора. С определението на тричленния състав по посоченото дело, ВАС е упражнил преценката си за подсъдността на делото и го е изпратил на надлежния според него съд - чл. 135, ал. 1 и 2 АПК. Съдебният акт не прегражда по-нататъшното развитие на производството. След изпращането му по подсъдност делото продължава пред надлежния съд. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той може да повдигне спор за подсъдност - чл. 135, ал. 6 АПК, разрешаването на който ще даде обвързващ отговор относно компетентния да разгледа делото съд - ал. 4 на чл. 135 от кодекса. В случай че съдът, комуто делото е изпратено, го разгледа, правилността на позицията му ще подлежи на контрол при обжалването на крайния съдебен акт. И в двете възможни хипотези делото продължава, обезпечавайки правото на страната на достъп до съд, което пък изключва допустимостта на търсената в настоящото производство защита, тъй като не попада в кръга по чл. 237, ал. 1 АПК, уреждащ изчерпателно вида на актовете и критерият за принадлежността им към подлежащите на отмяна. Поради недопустимостта на искането то следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено на основание чл. 159, т. 1 вр. чл. 249 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия