Определение № 615 от 21.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 205/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Т. М. и И. С. М., двамата чрез адвокат Ю. С. срещу решение № 544/11.11.2011 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 704/2011 г. В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочат наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Плевенски районен съд /ПРС/ е предявен иск от К. Т. М. и И. С. М. срещу [фирма] по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 6500 евро и по чл.92 ЗЗД за сумата 6500 евро. Ищците твърдят, че са дали задатък като купувачи по предварителен договор за продажба на недвижим имот с ответника, но окончателен договор не е сключен. Претендират връщане на даденото /6500 евро/ и неустойка за неизпълнение /6500 евро/, предвидена в чл.10 от договора. Първият иск е уважен от ПРС, а искът по чл.92 ЗЗД е отхвърлен. По жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение само в уважителната му част ПОС е отменил решението в същата част и е постановил друго решение, отхвърлящо този иск. ПОС е приел, че спорът между страните за дадените 6500 евро по предварителен договор за покупко-продажба следва да се разгледа на плоскостта на чл.93 ЗЗД и е относно изправността на страните по сключения между тях предварителен договор. Анализирайки събраните по делото доказателства във връзка със сключения предварителен договор, поетите задължения от страните по него и изпълнението, респ. неизпълнението, на тези задължения, ПОС е приел, че неизправната страна в случая са ищците, сега касатори, които на уговорената в предварителния договор дата не са били при нотариус за изповядване на уговорената сделка и не са разполагали с дължимата сума за закупуване на имота, предмет на предварителния договор. ПОС е изложил подробни съображения във връзка с обсъжданите писмени и гласни доказателства, въз основа на които приема фактическата обстановка по сключения между страните предварителен договор, поетите по него задължения и тяхното изпълнение, респ. неизпълнение. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай в изложението си касаторите не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а твърдят противоречиво разрешаване от ПОС по материалноправен въпрос, касаещ крайния изход на спора, който изход касаторите не приемат. Именно с оглед на крайния изход на спора пред ПОС се сочат и решения на ВКС и на въззивни съдилища, визира се и Постановление № 1/1979 г. на Пленум на ВС, които нямат връзка с конкретно установената и приета фактическа обстановка по делото. По същество доводите на касаторите касаят неправилност и необоснованост на обжалваното решение - основания по чл.281 т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани като основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК с оглед разграничението на двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, и последователността за произнасяне по тях. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС. На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата, сега [фирма], направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер 500 лв. - адвокатски хонорар. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: