Определение № 50635 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 34/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Застрахователна компания Лев Инс"АД против решение № 260127/08.07.2021г. по в.т.д. № 104/2021г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260127/15.10.2019 г. по т.д. № 1641/2019 г. на Окръжен съд – Варна в отхвърлителната част, е уважен предявеният от И. Н. Ж. иск по чл. 432, ал.1 КЗ против застрахователното дружество за още 24000 лева /разликата над 40000 лева до 64000 лева/ - обезщетение за причинени й в резултат на пътнотранспортното произшествие от 14.02.2018 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане. Касаторът твърди, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е налице несъобразяване на посочените в решението критерии за определяне на обезщетение за неимуществени вреди с размера на присъденото по делото обезщетение. В нарушение на разпоредбата съдът не е отчел в достатъчна степен, че „на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане”. В тази връзка при определяне на размера на обезщетение съдът не бил разграничил причинно-следствената връзка между неблагоприятни последици, настъпили за И. Ж., причинени от пътно - транспортно произшествие от дата 14.02.2018г. и тяхната продължителност, от тези, които са съществували от преди събитието. Позовава се на представеното от ищцата, предхождащо дата на събитие 14.02.2018г., Експертно решение № 04420/181 от 09.11.2017 г., ТЕЛК от МБАЛ „Света М.” ЕАД - [населено място], където е посочено, че И. Н. Ж. има увреждане 78 %, издадено за срок до 01.11.2020 г., след която дата ищцата подлежала на ново експертно освидетелстване, тъй като описаните заболявания се задълбочават с времето. Същевременно касаторът счита, че ищцата напълно се е възстановила от травматичните увреждания, получени във връзка с пътнотранспортно произшествие от дата 14.02.2018г., както било посочено в приетата СМЕ, изготвена от доктор Д.Д., който е констатирал, че няма данни за възникнали усложнения във връзка с описаните травматични увреждания, като от счупването на гръбначен прешлен ищцата се е възстановявала за 6 месеца, а от счупването на малкия пищял на дясна подбедрица - за 1, 5 месеца. Предвид изложеното, застрахователят счита, че необходим и достатъчен паричен еквивалент на търпените вреди, който справедливо да възмезди пострадалата за претърпените от нея болки и страдания, е обезщетение в размер на 40 000 лева, както е определено от първа инстанция - 50 000 лв., с приспадане на 20 % принос от ищцата. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски, съобразно изхода на спора. Ответникът по жалбата и ищца по делото -И. Н. Ж., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира за напълно голословно твърдението, че „ищцата се е възстановила напълно“. Сочи, че противно на твърдението на касатора, в с.з. вещото лице по СМЕ изрично е посочило, че пълно възстановяване е невъзможно. В този смисъл въззивният съд е основал решението си на депозираното заключение на вещото лице и на изискванията за съобразяване на медицинската прогноза за развитие. От друга страна, независимо от проведената оперативна интервенция и немалкото рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, следствие на травмите от процесния пътен инцидент, още преди да е приключил настоящият съдебен процес, състоянието на ищцата не само, че не се е подобрило, а напротив продължавало да се влошава - движенията й бил силно ограничени, тялото й било вече трайно изкривено, налице бил вече тежък функционален дефицит, като уврежданията на гръбначните прешлени, довели до затрудняване на походката на двата крака и невъзможност за продължително стоене права. Ицщата се позовава на Амбулаторен лист № 002821/28.09.2021г. и Етапна епикриза от 28.09.2021г., както и приетото от въззивната инстанция в с.з. на 08.06.2021г. ново, по смисъла на чл.260 ГПК, писмено доказателство /приложено към въззивната жалба/ - Експертно решение на ТЕЛК № 3988 от 189 от 16.11.2020г. на ТЕЛК съм УМБАЛ “Св. М. - Варна“ ЕАД, съгласно което, при извършеното преосвидетелстване на ищцата, водещата диагноза вече била „Счупване на гръбначен прешлен“ /в т.13/, причинено следствие процесния пътен инцидент, което било обусловило 75% ТНР, докато предшестващото заболяване на коленните стави на пострадалата било обуславяло и обуславя и при това поредно изследване 50% ТНР. В резултат общия процент на ТНР бил нарастнал от 50% при предходното явяване пред ТЕЛК на 95% само и единствено поради увреждането от процесния пътен инцидент. Сочи се, че касаторът не е отчел факта относно невъзможността за ищцата да престира труд като шивачка, като тя е била лишена от средства за съществуване за немалък период от време до настъпване на времето за пенсионирането й. Жалбоподателят не е взел предвид също и че последното пък ще доведе и до намаляване на пенсията й за изслужено време и старост, която трябва да получава при същите социално-икономически условия, при които би получавала пенсия в по-голям размер, ако не беше пострадала толкова много от процесното ПТП. Моли, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.З от ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховен касационен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното ПТП е настъпило на 14.02.2018г., около 19:00 ч., в [населено място], когато ищцата е била блъсната при пресичане на улица от лек автомобил, управляван от И. Н. И.. Към момента на осъществяване на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника въз основа на застрахователна полица № В6/22/117001977338, валидна до 14.07.2018г. и Анекс № 6/07.02.2018г. С влязло в сила решение № 484/14.03.2019 г. по а.н.д. № 583/2019 г. на Районен съд - Варна водачът на лекия автомобил И. И. е признат за виновен в извършването на пътния инцидент, като е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 НК, за което е освободен от наказателна отговорност, и му е наложена глоба в размер на 1000 лева, по реда на чл.78а НК. Веднага след произшествието ищцата е транспортирана за спешно лечение в МБАЛ „Св. А. - Варна“ АД, където се установили счупвания на тялото на 9-ти гръден прешлен и малък пищял на дясна подбедрица, както и двустранни плеврални изливи, ожулвания и кръвонасядане. Била извършена външна фиксация на десния крак - с ортеза, както и оперативна интервенция с оглед вътрешна фиксация между 8-ми и 10-ти гръдни прешлени, при която било поставено допълнително медицинско изделие. Тъй като не можела да се движи и да се обслужва сама, използвала комбиниран стол за тоалет и къпане, инвалидна количка и проходилка. Това продължило повече от пет месеца, а проходилката ползвала и към настоящия момент при домакинстване и готвене. В резултат на приема на множество лекарства получила гастродуоденит, който се наложило да бъде лекуван отделно. Преди ПТП, с решение на ТЕЛК № 4420/09.11.2017г. ищцата е имала призната намалена трудоспособност 78 % с водеща диагноза „Първична гонартроза двустранна“. Пред въззивната инстанция е представено Експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Света М.“ - Варна, от което е констатирано, че на ищцата е призната 95 % инвалидност с водеща диагноза „Счупване на гръбначен прешлен“. Ползвала е отпуск за временна неработоспособност периода от 15.02.2018г. до 12.08.2018г. На 13.12.2018г. трудовото й правоотношение било прекратено, поради невъзможност да изпълнява възложената й работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и поради това, че предприятието не можело да й предложи друга подходяща работа. Ищцата е изпълнила задължението си, вменено й от новия КЗ, да отправи до ответника писмена застрахователна претенция, получена от него на 26.02.2018г. Липсват данни по делото да има произнасяне по претенцията, да е постановяван отказ или да е изплащано застрахователно обезщетение по нея. За да определи размерът на справедливото обезщетение, съдът е съобразил, че пострадалата е била в относително напреднала възраст, с данни за сериозно физическо заболяване - гонартроза, довело до намаляване на нейната работоспособност. При самото произшествие и в резултат на него е преживяла силни болки и страдания. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел Николай М. С. - нейн син, е прието, че болките й след операцията са били сериозни, особено на крака. Раздвижвала се в стаята с проходилка, не можела да се обслужва сама, пиела много болкоуспокояващи, от които я заболял стомахът. Тежко изживява спомена за случилото се, посещавала психиатър, стресът й бил голям. Придвижва се с помощни средства. Съдът съобразил и прогнозата на заболяването, която не е добра. Възприел е заключението на вещото лице, че ползването на патерици ще се налага до края на живота й. Съобразени са и обществени отношения, вкл. лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Въз основа на изложено, въззивният състав е намерил, че обезщетение в размер на 80 000 лева е адекватно и съобразено, както с реално претърпените болки и страдания, така и със съдебната практика, поради което постановил решението си в този смисъл. Въззивният е намерил за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, предвид на това, че ищцата е пресичала пътното платно на необозначено за това място, като е определен принос от 20%. След отчитане на съпричиняване на ищцата от 20%, решаващият състав е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 64000 лева, като е присъдил и лихва за забава в размер на 10364,40 лева върху главницата от момента на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя до момента на подаване на исковата молба, или от 26.02.2018г. до 02.10.2019г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с промените в общото здравословно състояние на ищцата, вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалата, прогнозата за възстановяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се съотнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение?; 2/ Как съдът установява причинно-следствената връзка между настоящото състояние на ищцата и настъпилото пътно-транспортно произшествие от дата 14.02.2018г.; Съдът трябва ли да вземе в предвид, представеното от ищцата Експертно решение № 04420/181 от 09.11.2017 г., ТЕЛК от МБАЛ „ Света М. ” ЕАД?; 3/ Трябва ли съдът да прецени предхождащото здравословно състояние на ищцата, преди да определи точния обем на причинени от събитието болки и страдания за ищцата, като вземе в предвид, представените данни за съществували от преди пътния инцидент болки и страдания и здравословно състояние?; 4/ Размерът на средната брутна работна заплата за страната критерий ли е за икономическата конюнктура за страната, която съдът е длъжен да отчете?; 5/ Какви са критериите за определяне на периода от време за възстановяване на пострадалата, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди?; 6/ Отчитането на нетрудоспособността при определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди не води ли до повторно обезщетяване на пострадалия при предявяване на отделна претенция за имуществени вреди?“; Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, отговорът на първи и втори въпрос, изисква преценка на конкретните доказателства и факти по делото, поради което те са свързани с правилността на конкретния акт, която не е предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство. Ето защо, по отношение на тези въпроси не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос 4-ти също не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като икономическата конюнктура зависи от множество фактори, и индикация за нея са различни икономически показатели, а не само средната работна заплата, във връзка с която е поставен въпросът, изброяването на тези показатели не е посочено като условие, обуславящо правилността на акта в задължителната практика на ВКС. Определянето на периода на възстановяване, установяването на здравословното състояние на ищцата преди и след ПТП са обстоятелства от значение за спора, но същите са установими въз основа на конкретните доказателства по делото, поради което въпрос 5-ти е фактологичен, а не правен и съответно спрямо него не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос 3-ти не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като посочените в него факти, като относими за спора, са взети предвид от въззивната инстанция. Отговор на 6-ти въпрос не се съдържа в атакувания акт, като в случая съдът се е позовал на нетрудоспособността единствено като индиция за степента на твърдяните от ищцата болки и страдания, с оглед на което по отношение на този въпрос също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Следва да се има предвид, че по въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика - ПП №4/1968г. и практика по чл.290 ГПК, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. Въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, независимо дали има влезли в сила казуални решения, даващи противоречиво разрешаване на същия правен въпрос. Дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на посочената разпоредба не са загубили своето значение и днес, което изключва допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по посочения въпрос. Разликата в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, произтича не от неточното прилагане на закона, поради трудности по приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, а от разликата във фактите, на които се основава решението по всяко конкретно дело. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. Въпреки изхода на спора, на адвоката на ответничката по касация не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1,т.2 и т.3 ЗАдв., тъй като към момента на касационното производство ищцата, предвид влязлото в сила въззивно решение в частта за присъждане в полза на ищцата на обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, не се явява материално затруднено лице по см. на чл.38, ал.1, т., нито са налице доказателства да е лице по см. на чл.38, ал.1, т.3 ЗАд., поради което не се ползва с право на безплатна адвокатска защита по чл.38, ал.1 ЗАд. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд