Определение № 332 от 10.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. И. Б., чрез адв. М. Н. ,постъпила на 01.06.2017г .При основанията на чл. 303 ал.1 т.1 и чл. 303 ал.1 т.3 ГПК за отмяна е посочено на първоинстанционното решение №1952 от 05.03.2015г по гр.д № 21582/2014г на СРС по отхвърлен иск на касатора на основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.4 КТ за отмяна на заповед за наложено дисциплинарно наказание „ уволнение „ и поправка на основанието при прекратяване на трудовия договор, заедно и иск за обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Решението е потвърдено с въззивно решение №8375 от 07.05.07.12.2015г по в гр.д № 12835/2015г на СГС в частта по отхвърления иск за отмяна на уволнението и иска за обезщетение, като е обезсилено по иска на основание чл. 344 ал.1 т.4 КТ поради недопустимост и производството е прекратено. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано и по същество допустимо се иска неговата отмяна, като молителят се позовава на решение от 27.02.2017г по НАХ дело № 5195/2014г на СРС, с което е отменено наказателно постановление от 27.02.2014г за налагане на наказание „ глоба” за извършено от него нарушение по чл.194 ал.3, във вр чл.218б НК, след прекратяване на наказателно производство срещу него за извършено престъпление.Решението по ЗАНН е влязло в сила на 05.04.2018г и според заявеното в молбата, то установява липсата на нарушение ,увреждащо работодателя – ответник [фирма]. Именно при възприети в тази връзка в трудовия спор обстоятелства - за наличие на деяния, осъществяващи престъпни състави, молителят е бил наказан дисциплинарно и уволнението е прието за законосъобразно. Затова решението по административно –наказателното дело има съществено значение за гражданското дело и се сочат предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 и чл. 303 ал.1 т.3 ГПК. В отговор ответникът [фирма] оспорва подадената молба като изтъква ,че по същество не са налице и двете поддържани основания. Гражданската отговорност е различен вид от административно–наказателната и едната не изключва другата. Освен това, постановлението за глобата е било отменено на процесуални основания. Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение намира ,че молбата е постъпила в срока по 305 ал.1 т.1 ГПК, респ. по чл.305 ал.1 т.3 ГПК, същата е допустима и е налице основание за нейното внасяне за разглеждане по същество, в открито съдебно заседание, с призоваване на страните по делото. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.