Определение № 616 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1265/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. Д. срещу решение № 363 от 14.12.2012г. по т.д.282/12г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – [фирма] / н/, чрез управителя си – М. Н. е на становище,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Синдикът на дружеството Л. Б. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №436 от 20.03.2012г., по т.д. №2381/11г. на Вараненски окръжен съд/ поправено с решение № 1134/04.07.2012г.по същото дело/, с което на основание чл.646,ал.2, т1 ТЗ е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ М. блек сий ривиера” ООЗД / н/на извършените от това дружество действия, представляващи изпълнение на парично задължение към Д. И. Д. в размер на 41490 лв.Съдът е приел, че тези плащания/ по 4 фактури/, произтичащи от задължения по договори от 30.04.2007г. и 30.01.2008г. за изработване и предаване на макет на вилното селище и пристанището са нищожни, тъй като са осъществени след определената начална дата на неплатежоспособността – 03.05.2007г. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът за евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. В случая евентуалната недопустимост на съдебният акт следва да бъде разгледана като основание за допускане на касационно обжалване. С пар. 8 ЗИД ТЗ / ДВ бр.20/13/ е изменена разпоредбата на чл.646, ал.2 ТЗ като е променен вида на уредените в нея искове за попълване масата на несъстоятелността – от установителни в конститутивни. По силата на пар.14, ал.1 ДР ЗИД ТЗ, изменената разпоредба на чл.646, ал.2 ТЗ се прилага и за висящите искови производства за попълване масата на несъстоятелността. С решение №4 от 11.03.2014г. по к.д. 12/13г. КС на РБ е отхвърлил искането на Търговска колегия при ВКС за обявяване разпоредбата на пар.14, ал.1 и 2 и пар.15 ПЗР ЗИД ТЗ за противоконституционни. С оглед изложеното, разпоредбата на чл.646, ал.2 ТЗ в новата й редакция следва да намери приложение и по отношение на иска, разгледан в настоящето производство като установителен, а не като конститутивен. Осъществената законодателна промяна на вида на предявения иск налага извод за евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятната му недопустимост. Д. такса за разглеждане на касационната жалба не се внася предварително съобразно чл.646, ал.6 ТЗ. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.