Определение № 503 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 854/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СУ „Стоян Заимов”, град Плевен, подадена от пълномощника му адвокат В. Д., срещу въззивно решение №502 от 18.12.2018 г. по гр. дело №790/2018 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1438 от 27.09.2018 г. по гр. дело № 2748/2018 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на А. Т. И., [населено място], срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че длъжността на ищцата „библиотекар” не е по своята характеристика временна, сезонна или краткотрайна дейност, нито са посочени обстоятелства за „изключение” по смисъла на § I, т.8 от доп. разпоредби на КТ, поради което клаузата за срок е недействителна, трудовият договор е за неопределен срок и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ е незаконно. Ответницата по касационната жалба А. Т. И., [населено място], не е заявила становище. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне във въззивното решение по следния правен въпрос: когато се оспорва законността на прекратяване на трудовото правоотношение и се спори дали клаузата за срок е действителна, трябва ли съдът да се произнесе по иск с правно основание чл.74, ал.4 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №502 от 18.12.2018 г. по гр. дело №790/2018 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатият въпрос е правнорелевантен, но обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, че съдът се произнася по иск с правно основание чл.74, ал.4 КТ само ако такъв е предявен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.