Определение № 344 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1935/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерството на околната среда и водите, чрез процесуален пълномощник, против решение № 61/08.01.2019 г. по в. т. д. № 3672/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което, след отмяна на решение № 339/15.01.2018 г. по гр. д.№ 4121 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав за отхвърляне на исковете с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, предявени от Община Банско, касаторът е осъден да й заплати следните суми: 1/ 254 837.66 лв. – неплатена сума, поради наложена от ответника финансова корекция по договор № DIR-51011116-С027 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма “Околна среда” /2007 г. - 2013 г./ по проект “Рехабилитация на ВиК мрежа на гр. Банско с изграждане на ПСОВ по приоритетна ос 1 – “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води”; 2/ 13 259.70 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.09.2014 г. до 04.05.2015 г., както и законната лихва за забава след последната дата до окончателното изплащане на главницата, ведно с разноските за воденето на делото, в размер на 34 597.32 лв. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно, т.к. страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени доводи се моли за неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Представлява ли нарушение на ЗОП /отм., в съответната редакция/ допускането до класиране на оферти /кандидати/, които не отговарят на заложените в обявлението на обществената поръчка минимални изисквания; 2/ Представлява ли налагането на финансова корекция от МОСВ в качеството му на Управляващ орган по ОП “Околна среда” и страна по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № DIR–51011116-С027 неизпълнение на задължение за извършване на дължимо плащане по договора. Отделно от това се сочи, че обжалваното решение е и очевидно неправилно. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор в срока по чл.287 ГПК от страна на пълномощника на Община Банско с подробни доводи за липса на основания за допускане на решението до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд, след обсъждане на приложимите правни норми от Регламент /ЕО/ 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г., съответно с тези на националното законодателство, е приел, че сочените от УО на ОПОС конкретни нарушения, дали основание за налагането на 5 %-на финансова корекция от стойността на договора, в случая не могат да се приемат като такива, нарушаващи правилата на обществените поръчки и водещи до налагането на спорната санкция, по следните съображения: Възложителят – ищец не е извършил процедурни нарушения, отнасящи се до част от експертите на класирания на първо място участник - ДЗЗД “Ново Банско”. Същият, с цел да не се ограничава изкуствено конкуренцията и участието, е приел, че експертите с квалификация - ВиК инженер, профил “пречистване” и с квалификация – ПСОВ и външни връзки относно специалността “енергийна ефективност” следва да се счетат за достатъчно близки, за да удовлетворят изискването за еквивалентност по смисъла на чл.2 от ЗОП за целите на изпълнение на поръчката. Видно от представените доказателства, неключов експерт № 28 и неключов експерт № 7 напълно отговарят на поставеното от възложителя изискване за квалификация и професионален опит, а експерт № 31 притежава професионален опит, по-дълъг от минимално изискуемия 5-годишен такъв. На следващо място съдът е посочил, че дори да се приеме, че в случая са налице формални нарушения на ЗОП при сключване на договора за обществена поръчка, то те са без реални или потенциални финансови последствия, а съгласно приложимите Насоки на ЕК при формални нередности не се извършват финансови корекции. На трето място, законосъобразността на избора на изпълнител и цялостното класиране на участниците в процедурата се установява и от влязлото в сила решение на ВАС, с което е потвърдено решението на кмета на общината относно класирането на кандидатите и избора на изпълнител, въз основа на което е сключен и договорът за обществена поръчка от 01.08.2013 г. Съдът е заключил, че по делото не се установява да е налице осъществяване на нарушение на норма от общностното и националното право във връзка с обществените поръчки, което да има или което би имало като последица нанасянето на вреда на общия или националния бюджет, чрез отчитане на неоправдан разход, както и че е налице пълно изпълнение на договора и осъществяване на проекта, поради което се дължи и пълното уговорено възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения: Формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – нямат характера на правни, не са обусловили решаващата воля на съда и респективно нямат значение за изхода по делото. На първо място, въпросите касаят изцяло правилността на обжалвания съдебен акт /подвеждането на конкретни факти под действието на съответна правна норма/, която не подлежи на изследване в производството по чл.288 ГПК. На следващо място, съдът не е формирал извод, че до класиране са допуснати кандидати, чиито оферти не покриват минимално изискуемите изисквания, напротив, във въззивното решение е прието, че не са допуснати процедурни нарушения при класирането на участника, заел първото място. Не е формиран и извод, че налагането на финансова корекция само по себе си представлява неизпълнение на задължение за извършване на плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Обективираната правна воля на съда е, че не е имало основание за налагане на корекцията, като именно нейната незаконосъобразност води до извода, че при надлежно изпълнение по договора се дължи и съответно плащане. Липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчна за извършване на преценката, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно, в този смисъл са указанията, дадени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Липсват и предпоставките на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касация, бланкетно поддържани. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява съдът да е приложил несъществуващи /респ. отменени или изменени - в предходната им редакция/ правни норми, нито да е приложил превратно действащия закон; липсват и данни за допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика при неговото постановяване. Предвид изхода от спора в касационната инстанция и на основание чл.78 ГПК в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, доказани в размер на 960 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение