Определение № 226 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3699/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. В. М. против решение № 260354/14.08.2020 г. по в.гр.д. № 1022/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 976 от 26.01.2020 г., постановено по гр.д. № 12869/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е уважен предявения от С. Г. Х. против ответника -касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7190,24 лв., представляваща начислена като корекция стойност на ползвана ел.енергия за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 01.08.2019 г. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв.. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба. В нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер, ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Този извод е неправилен, тъй като към момента на проверката – 23.07.2018 г., са действали разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, които са отменени едва с решение от 21.02.2018 г., постановено по адм.дело № 3879/2017 г. от петчленен състав на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Дори и да се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, доколкото тази разпоредба не визира софтуерно вмешателство в електромера, то процесната сума се дължи на основание чл.183 ЗЗД, тъй като в случая се касае до точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на ел. енергия, но съдът не се е произнесъл изобщо по този довод. Необосновани и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, според които електромерът към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия и е отчел цялото количество на потребената ел.енергия, а извършеното неправомерно претарифириране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера, като софтуерното въздействие цели да се пренасочат показанията в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. В изложението на касационните основания се поставят следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства и 2/ След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, като се поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о. решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС III г.о. и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., а по отношение на втория въпрос се поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна, чрез пълномощника си адв. С. е депозирала отговор на касационната жалба, в който оспорва доводите на касатора, като моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна. За да уважи предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, действаща към момента на извършване на проверката – 23.07.2018 г., Правилата за измерване на количеството ел.енергия, регламентират принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Посочените правила са приети на основание чл.83, ал.2 ЗЕ от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и в тях е уреден реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия - чл.43, 44 и чл.47 ПИКЕЕ /отм./ С решение от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. Д.№ 2385/2016 г., обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. посочените разпоредби, наред с други, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, са отменени, поради което за оператора липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за преизчисление. След като такива правила липсват поради отмяната им и не са приети нови към момента на извършване на проверката в обекта на ищеца, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано било и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена ел.енергия в регистър 1.8.3 и дали това се дължи на виновно поведение на абоната. Не бил установен и точния момента, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3. По направените от въззивника доводи и възражения, че начислената по процесната фактура сума представлява стойност на доставена и потребена от абоната ел.енергия, която е отчетена от СТИ, но при месечното отчитане на показанията му не е била фактурирана, а не служебно начислена от страна на дружеството, и че тази сума се дължи като насрещна престация по сключения между страните договор за доставка на ел.енергия, въззивният съд не се е произнесъл в мотивите на решението си. Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че поставения от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ за крайния изход на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, с което е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед горното, по повдигнатия материалноправен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а последният ще бъде обсъден като довод за неправилност при решаване на делото по същество. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 143,80 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.