Определение № 142 от 02.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 296/2021 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С решение № 1258 от 16.06.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 328/2020 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 5987 от 08.08.2019 г. по гр. д. № 3502/2016 г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от М. К. К., С. М. К. и К. М. К. срещу „Комфорт хаус“ ООД – гр. София отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено по отношение на ответника, че същият не притежава право на строеж за построяването на пететажна жилищна сграда с магазини, кафе сладкарница и подземни гаражи, състояща се от сутерен, партерен етаж, първи жилищен етаж и три типови жилищни етажа и подпокривно пространство на две нива, цялата сграда с РЗП от 1 898,54 кв. м., съгласно одобрен архитектурен проект от 10.06.2008 г. на СО – район „Витоша“ в УПИ VI-278 в кв.70 по плана на гр. София, местност "Карпузица" с идентификатор 68134.1894.278 по кадастралната карта, учредено с нотариален акт № 170/19.06.2008 г., като погасено по давност на основание чл.67 ЗС. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Д. Н., като пълномощник на „Комфорт хаус“ ООД – гр. София. Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл.283 ГПК. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението са поставени следните процесуалноправни и материалноправни правни въпроси: 1. „допустимо ли е в производство по чл.67 ЗС да се приемат за оспорени чрез заключение на съдебно-техническа експертиза издадени акт-образец 14 и удостоверение за етап „груб строеж“ по реда на чл.181 ЗУТ, доколкото не е спазен специалния ред на ЗУТ за оспорване на актове в строителството пред ДНСК и административния съд“; 2. „какъв е количествения критерий, възприеман от съдилищата за недостигане на етап „груб строеж“ при минимални отклонения от архитектурния проект, които не се нуждаят от презаверка на екзекутивната документация“. Ответниците по касация, чрез процесуалните си представители, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Производството е образувано по предявени искове за признаване за установено, че учреденото право на строеж в полза на ответника е погасено по давност поради неупражняването му в петгодишния срок по чл.67 ЗС. Ищците са изложили твърдения, че на 19.06.2008 г. са учредили на ответното дружество право на строеж за изграждане на жилищна сграда, което не е било реализирано в горния срок. Исковата молба е предявена на 23.03.2016 г. Ответникът е въвел възражение за недопустимост на исковете, а в защитата си по същество ги е оспорил. Посочил е, че правото на строеж е било реализирано, което се установява от издадения акт-образец 14, ползващ се с материална доказателства сила, като същият не е бил оспорен по административен ред, както и от удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ. Въвел е и възражение за недобросъвестно поведение от страна на учредителите на суперфицията. С договор за учредяване право на строеж, сключен с нотариален акт № 170/19.06.2008 г., М., С. и К. Класанови са учредили на „Комфорт хаус“ ООД право на строеж за изграждане на жилищна сграда с магазини, кафе-сладкарница и подземни гаражи в съсобственото им дворно място срещу задължението на дружеството да построи за съсобствениците – учредители с негови средства, материали и труд конкретно описани обекти. Срокът за изпълнение на СМР и въвеждане на обекта в експлоатация с разрешение за ползване е 24 месеца след даване на строителна линия. На 08.09.2008 г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Съставен е констативен протокол от 12.12.2013 г. на СО – район „В.“, според който сградата е изградена до кота корниз +15 м. и частично е изградена покривната стоманобетонна плоча. По делото е безспорно установено със заключения на съдебно-технически експертизи /събрани в производство по обезпечаване на доказателства/, че липсват елементи от покривната конструкция на кота било +18,65 м. /последна стоманобетонна плоча и съответните скатни стоманобетонни части и елементи към нея/. Не са завършени ограждащите зидарии на кота +17,10 м. /последно ниво на двата мезонета – югоизточна фасада в размер на 31,26 кв. м./, както и ограждащата зидария на партерния етаж. В заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е обоснован извод, че липсва 100 % завършеност на конструкцията, не са завършени всички ограждащи стени, не е изпълнена предвидената покривна конструкция върху плоча на кота +17,10 м. От изслушаната експертиза в първоинстанционното производство също се установява, че не е изпълнена изцяло зидарията в ателиетата на таванския етаж на кота +14,25 м. и зидарията във вторите нива на двете ателиета на кота +17,10 м. /ателиета № 5 и № 10/; не е изпълнена колона К15 с размери 25/70 см. от кофражния и арматурния план във второто ниво на ателие № 10 на кота +17,10 м.; не е изпълнена колона К20 с размери 25/60 см. от кофражния и арматурния план във второто ниво на ателие № 5 на кота +17,10 м.; не са изпълнени изцяло предпазните стоманобетонови бордове по скатните покриви; покривната конструкция над плоча +17,10 м. не е изпълнена на място и не е достигната кота било +18,65 м.; на място е изпълнена стоманобетонна плоча на кота +17,10 м.; в проект част „Архитектурна“ е показана последната стоманобетонна покривна плоча и съответните скатни стоманобетонни части и елементи към нея, която достига кота било +18,65 м.; в проект част „Конструктивна“ тази стоманобетонна покривна плоча липсва, затова е възможно да е предвидена дървена покривна конструкция над плоча +17,10 м. В обобщение е посочено, че съгласно техническите изисквания не са изпълнени ограждащите стени на ателиетата № 5 и № 10, както и покривната конструкция над плоча +17,10 м. /стоманобетонна плоча или дървена конструкция на кота било +18,65 м./. Видно от акт за приемане на конструкцията от 22.05.2013 г. /акт-образец 14/ носещата конструкция на сградата е изпълнена в съответствие с одобрената проектна документация. На 06.02.2015 г. е издадено на основание чл.181, ал.2 ЗУТ удостоверение за степен на завършеност на строеж, според което сградата е изпълнена на етап груб строеж. В констативен протокол от 09.05.2016 г. на СО – район „В.“ е посочено, че жилищната сграда не е завършена на етап груб строеж, тъй като покривната й конструкция не е изпълнена. В обжалваното въззивно решение на първо място са разгледани оплакванията за недопустимост, обоснована с липсата на правен интерес за ищците от предявяване на отрицателни установителни искове за установяване несъществуването на право на строеж в полза на ответника, поради погасяването му по давност. Прието е наличието на правен интерес от установяване несъществуването на правото на строеж /погасяването му в полза на собственика на терена/. Направен е извод, че правото на строеж не е упражнено въз основа на задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК, според които смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. Прието, че строителството на сградата не е завършено до фаза „груб строеж“ по смисъла на параграф 5, т.46 от ДР на ЗУТ. Степента на завършеност на сградата се удостоверява с актове на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Построяването на сграда на етап „груб строеж“ може да се установява единствено с официален документ, издаден от общинската администрация съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ. При оспорване на издаден от общинската администрация в кръга на удостоверителните й функции официален документ, в тежест на оспорващия е да обори съдържанието на документа, като ангажира доказателства изключващи по несъмнен начин достоверността на удостоверителното изявление на длъжностното лице. От заключенията на техническите експертизи се установява по безспорен начин, че сградата не е изпълнена на етап „груб строеж“. Обсъдено е оплакването по съществото на спора, че първоинстанционният съд не е зачел материалната доказателствена сила на удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ, което по своето естество е официален свидетелстващ документ. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така формулираните процесуалноправен и материалноправен въпрос, с които е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният първи въпрос в изложението не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Същият е обоснован с материалната доказателствена сила на акт-образец 14 и удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ, която не е зачетена от въззивния съд, като направените в тях констатации са счетени за опровергани от заключенията на съдебно-техническите експертизи. Отговор на този въпрос е даден в решение № 22/04.06.2020 г. по гр. д. № 3048/2019 г. на ВКС, второ г. о., което следва да намери приложение и в настоящата хипотеза. В същото е прието, че нормата на чл.181 ЗУТ се намира в глава XII /Учредяване и прехвърляне на право на строеж/ от закона, като ал.1 урежда времевия период, в който правото на строеж е годен обект на прехвърлителна сделка /от момента на учредяването му до момента на завършване на сградата в груб строеж/, а ал.2 – момента, от който сграда или самостоятелни части от нея, построени въз основа на учредено право на строеж, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки /от завършване на грубия строеж/. Систематичното място и граматическото тълкуване на нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ налага извода, че изискването за удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж с акт на общинската администрация е свързано с нотариалното производство в случаите, в които страните искат изповядване на сделка за прехвърляне на право на собственост на сграда или самостоятелен обект в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж, но преди издаване на протокол за установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или разрешение за ползване по чл.177, ал.2, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по чл.586, ал.2 ГПК да провери въз основа на съответните документи, че придобитото от праводателя право на строеж се е трансформирало в право на собственост, което може да бъде предмет на исканата сделка чрез завършване на грубия строеж на сградата. Този факт нотариусът може да установи и с други доказателствени средства – например по назначена при условията на чл.533 ГПК експертиза за установяване етапа на завършеност на сградата. Аргумент, че съставянето на акт по чл.181, ал.2 ЗУТ не е необходим във всички случаи за удостоверяване на етап груб строеж се извлича и от нормите на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, уреждаща вида, условията и реда за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, в която не е посочен акта по чл.181, ал.2 ЗУТ. При така изясненото приложение на нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ, като диспозитивна, приложима в нотариалното производство и то само в определена хипотеза на учредено право на строеж на поставения въпрос, в цитираното решение е прието, че при спор между съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с всички доказателствени средства. В настоящата хипотеза, предвид противоречивото съдържание на актовете на общинската администрация, са събрани технически експертизи, заключенията на които са обосновали извод, че сградата не е била изпълнена на етап „груб строеж“. Вторият въпрос е свързан с наличието на „количествен критерий“, обуславящ изграждането на сграда в груб строеж, който също не може да доведе до допускане на касационно обжалване. Той е въпрос по съществото на спора и изисква преценка на събраните доказателства и изясняване на фактическата обстановка във всеки конкретен случай. Поставените въпроси в изложението не са от значение за развитието на правото и по същите е налице установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на направените разноски в настоящото производство на ответниците по касация, в общ размер от 9 091,89 лв., от които на М. К. – сумата 6 061,27 лв., на С. К. – сумата 1 515,31 лв. и на К. К. – сумата 1 515,31 лв. /за адвокатски възнаграждения/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.