Определение № 4112 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. Р. и Ц. И. Р.-В., чрез процесуалния си представител адвокат Д. С., срещу решение №89 от 04.06.2024г. по в.гр.д.№461/2023г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260007/07.07.2023г., постановено по гр.д. № 257/2020г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. И. Р. и Ц. И. Р.-В. срещу Р. М. М. искове по чл.43, ал.1, б. “а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание №2,т.1,рег.№ 46739, д. №3/2010 г. по описа на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС, съставено на 05.07.2010г., с което наследодателката на ищците Й. Х. Р./Р./ б.ж. на [населено място], е завещала на ответника Р. М. М. своето имущество: 6/10 ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес [населено място],бул.*** №***/по нотариален акт бул.***/, с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] с площ 308 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***по кадастралната карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113.24 кв.м; апартамент №***с адрес [населено място],пл.***,вх.***,ет.***- самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта ведно с избено помещение №***с площ от 5.84 кв.м, както и 0.73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта; както и цялото притежавано от нея по време на смъртта недвижимо и движимо имущество, поради това, че към момента на изповядване на едностранния акт същата не е можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите: 1/Налице ли е необоснованост на съдебно психолого-психиатрична експертиза на починало лице, когато вещите лица в обстоятелствената част на заключението са използвали разпити на свидетели, давали показания в други производства, но в заключителната част на експертизата са се позовали единствено и само на медицинската документация и съответно са обосновали заключението си въз основа на нея. Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №48/23.07.2020г. по т.д.№199/2019г. на ВКС, І т.о. 2/Налице ли е съмнение в безпристрастността на назначените вещи лица, ако съдът е назначил в състава на експертизата вещи лица от друг съдебен район при условие, че не всички експерти в района на съда/вписани като вещи лица в одобрения списък/ са си направили отвод. Касаторите не са посочили допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. 3/Ако съдът е приел, че заключението по назначената СППЕ е необосновано само и единствено поради ползването на писмени доказателства и показанията на свидетели по други производства, следвало ли е да назначи повторна експертиза в разширен състав или следва да изясни при разпита на вещите лица въз основа на какви доказателства са обосновали своите крайни изводи. Въззивното решение е постановено в отклонение на решение №542/07.02.2012г. по гр.д.№1083/2010г. на ВКС. 4/Длъжен ли е въззивният съд при наличието на две медицински експертизи с различни противоположни заключения, ползвали едни и същи доказателства, служебно да назначи експертиза за изясняване на релевантните за делото въпроси. Въззивният съд е процедирал в отклонение на т.3 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. 5/Следва ли съдът да кредитира експертно заключение, в което вещите лица са излезли извън кръга на своите правомощия и са подложили на преценка събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания, като по този начин са формирали не фактически изводи, а правни изводи, която дейност е присъща само на съда. Въззивното решение е постановено в отклонение на следната практика на ВКС: решение №236/26.05.2011г. по гр.д.№644/2010г. на ВКС, І г.о., решение №220/07.10.2013г. по гр.д.№1428/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №165/17.05.2010г. по гр.д.№4719/2008г. на ВКС, І г.о., решение №172/04.07.2019г. по гр.д.№3960/2018г. на ВКС, ІV г.о. и т.3 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. 6/Следва ли в състава на допусната от съда съдебно-медицинска експертиза да участва психолог, при условие, че способността на едно лице да завещава може да бъде преценена само от вещо лице, което има специалност „психиатрия“. 7/На какви доказателства следва да се основава преценката на съда, за да приеме, че страната, която е представила по делото частен свидетелстващ документ не е доказала датата на неговото съставяне. 8/Може ли да се приеме за истинно съдържанието на частен свидетелстващ документ с вписана в документа дата 05.07.2010г., в който се съдържат данни за наличието на леки когнитивни промени и забавена психомоторика, съставен от лице – психиатър, което е съставило друг официален документ – амбулаторен лист за извършен преглед на 21.07.2016г. на същото лице, поставена от същия психиатър диагноза „Деменция при болестта на Алцхаймер“ с късно начало, с около седемгодишна давност, със сериозно променено и влошено психическо състояние. 9/Как съдът следва да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и на тези, които са близки родственици на страната, която е поискала техния разпит.Следва ли същите да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото доказателства. Касаторите не са посочили допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по последните четири въпроса. Ответникът по касация Р. М. е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от Х. И. Р. и Ц. И. Р.-В. срещу Р. М. М. иск с правно основание чл.43 ал. 1 б.“а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание от 05.07.2010г., №2, т.1, рег.№4739, д.№3/2010г. по описа на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС, с което Й. Х. Р., б.ж. на [населено място]/наследодателка на ищците/ е завещала на ответника Р. М. М. своето имущество, поради това, че към момента на неговото съставяне същата не е можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея, поради заболяване от съдова деменция. Твърдели са, че към 05.07.2010 г. завещателката била на 86 години, като още преди тази дата поведението значително се променило и се характеризирало с неспособност да разпознава лица от най-близкото обкръжение, с рязка промяна в настроенията, неосъзнатост и неадекватност, невъзможност за формиране на ясна воля, халюцинации, провеждане на разговори с починали, смяна на деня и нощта. Ответникът е оспорил иска по съображения, че завещателката към момента на съставяне на завещанието не е страдала от заболяване и е била способна да разбира и ръководи действията си. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р. - В. са единствените наследници на Й. Х. Р., б.ж. на [населено място], починала на 31.03.2020г., които са низходящи на брат й И. Х. Р., починал преди наследодателката през 1994г. На 05.07.2010г., с нотариално завещание №2, т.1, рег.№4739, н.д.№3/2010г. на нотариус Р.Г., Й. Х. Р. /Р./ завещала на Р. М. М. собствените си недвижими имоти, които ще останат след смъртта й: 6/10ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м., с административен адрес: [населено място], бул.***/по нотариален акт бул.***/, с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] с площ 308кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***по кадастралната карта с площ 196 кв.м- кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за собственост 173кв.м. ведно с изба с площ 113.24 кв.м.; апартамент №*** с адрес: [населено място], пл.*** ,вх.***, ет.***- самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта ведно с избено помещение №10 с площ от 5.84кв.м., както и 0.73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта, както и цялото притежавано от нея по време на смъртта й недвижимо и движимо имущество. Към датата на съставяне на завещанието, Й. Х. Р. е била на 86 години и не е била поставена под пълно или ограничено запрещение. Три дни преди датата на нотариалното завещание, на 02.07.2010г. Р. е съставила в полза на ответника и саморъчно завещание, чието авторство /написано и подписано от същата/ след оспорването му от ищците, е доказано със заключението по приетата пред окръжния съд съдебно-графологична експертиза. Установено е също така по делото, че на 10.09.2013г. Р. е подписала декларация, с която отменила всички саморъчни завещателни разпореждания, които е направила в полза на племенниците си Х. и Ц. Р., както и всички такива, направени и предхождащи завещателните разпореждания от 05.07.2010г. и посочила, че желае да бъдат изпълнени само тези, обективирани в нотариалния акт 20, том.1 от 05.07.2010 г. На 16.06.2014 г., с нотариален акт № 160,т.1,рег.№1803, д.№ 139/16.06.2014г. на нотариус Ю. Д.К.. Представени са доказателства, че Й. Р. е дарила на Р. М. същите 6/10 ид.ч. от дворното място в [населено място], бул.*** №***с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] и от построената в него сграда с идентификатор ***по кадастралната карта, представляваща кафе-аперитив /предмет и на нотариалното завещание от 2010г./, като с влязло в сила решение №74/09.03.2020г. по гр.д.№147/2017г. на ДОС, договорът за дарение е унищожен на основание 31, ал.1 от ЗЗД поради невъзможността на дарителката към този момент да разбира или да ръководи действията си. С влязло на 21.03.2018г. в сила решение №42/01.03.2018 г. по гр.д.№575/2018г. на ДОС, на основание чл. 5, ал.1 от ЗЛС, Й. Р. е поставена под пълно запрещение, предвид установеното, че страда от смесена корова и подкорова деменция и настъпила социална деградация и невъзможност за самостоятелно съществуване.Ищците по делото са назначени за нейни настойник и зам.настойник. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 43, ал.1, б.“а“ от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, а съгласно чл.13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина, са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си.Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая към момента на изготвяне на нотариалното завещание от 05.07.2010г., който е и релевантния момент за преценката относно възможността на завещателката да действа разумно. Въззивният съд е отчел, че за установяване на способността на Й. Р. да завещава са разпитани свидетели, събрана е медицинска документация и са изслушани две експертизи на специалисти психиатри и психолози. Свидетелите М. Д. В. и Д. М. В., са съответно син и съпруг на ищцата Ц. И. Р. и дори без оценка за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на спора, показанията им не сочат конкретни данни за влошено психическо състояние на завещателката в релевантния период.Свидетелят М. Д. В. е виждал много рядко завещателката, няма впечатления от ежедневието й, показанията му не са конкретни за пряко възприети факти с точна година и период или представляват собствени изводи без опора в конкретни факти - така, че: завещателката още през периода 2000-2006 г. показвала признаци на дезориентация и безпричинна смяна на настроенията и неадекватни реакции, обосновано с това, че при случайна среща с нея в центъра на града тя казала, че отива на пазара, но след това тръгнала в друга посока или това, че по време на роднински срещи внезапно млъквала, сменяла настроението си и питала какво прави там и защо е там.Свидетелят заявява, че до счупването на крака й/м.9.2010г./, Й. живеела самостоятелно без нужда от обгрижване, излизала е на близки разстояния, сама си пазарувала.Свидетелят Д. М. В. също не изнася конкретни данни и не борави с точни периоди, като извод за неадекватно поведение на Й. Р. извел от това, че след като през 2005-2006г. правил ремонт на кухнята й и поставил подово отопление, Р. първоначално била много доволна, но няколко дни след това поискала отоплението да бъде спряно, защото „не било изгодно за пенсионер да плаща такъв ток“.Прието е, че това нейно поведение изобщо не е признак на негативни психически процеси /а напротив, съвсем адекватно след преценка, че подовото отопление ще струва скъпо/ и не може да обоснове извод за наличие на дементни процеси.За другия случай, за който свидетелят говори като породил у него впечатление, че жената е дезориентирана и неадекватна е след като Й. Р. си счупила крака /есента на 2010г./ и била на легло.Имало теч от банята й към апартамента на долния етаж, който тя отричала и настоявала, че е от по-горния етаж.Докато той работел по ремонта в банята, тя питала жената, която я обгрижва „тоз какво прави там в банята, какво чука, трака“ и „тоз кой е“ и от това свидетелят направил извод, че жената не го познала. Сочи, /без конкретна дата и период/, че след този случай още веднъж, Й. не го познала, а питала обгрижващата я жена за него. Свидетелят не знае за случай, завещателката да не е разпознала други хора. Така изнесеното от този свидетел изобщо не може да обоснове извод за влошено ментално здраве на жената, която инцидентно и рядко е виждала свидетеля, а по това време е била и на легло, със счупен крак и болки. Въззивният съд е кредитирал показанията на другата група свидетели, които са били разпитани на страната на ответника. По делото е бил изслушан свидетеля М. Д. Я. - без родство със страните по делото и незаинтересован от изхода на спора, който изнася конкретни факти, почиващи на собствените му, непосредствени впечатления от поведението и външния вид на завещателката в периода на съставяне на завещането /в началото на м. 7.2010г./ и след това през 2013г., като показанията на този свидетел са детайлни, последователни, ясни/обстановка, година, период/ и кореспондират на събраните писмени доказателства /изготвеното саморъчно завещание от 02.07.2010г., нотариалното завещание – на 05.07.2010г. и декларацията от 10.09.2013г./, чиито показания са изцяло кредитирани.Свидетелят е адвокат, с кантора в непосредствена близост до дома на завещателката, който консултирал същата по правни въпроси, свързани с разпореждане с имот.Според св. Я., жената се обадила в кантората му, тъй като познавала баща му – също адвокат, но не знаела, че той е починал.Първият път, по нейно настояване я посетил у дома й, защото понакуцвала.Тя му споделила, че има проблеми със своите племенници, които я притискали и едва ли не принуждавали да им прехвърли свой имот.Изразила разочарованието си от тях, че те не полагат никакви грижи за нея и в същото време - задоволството си от Р. М., който бил наемател на имота й и се грижел за нея. Споделила, че той е човекът, който й носи лекарства, води я на лекар, подпомага я в ежедневния живот на възрастен човек.Жената заявила, че възнамерява да остави имота си на Р., тъй като той се грижел за нея, но не искала да му го оставя приживе и питала за вариантите, за да бъде гарантирано, че тя като му остави имота, той ще продължи да се грижи за нея.Свидетелят предложил няколко варианта, като първо - прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка, като обяснил на жената, че при неизпълнение тя ще може да развали договора по съдебен ред.Направило му впечатление, че тя била доста ориентирана, защото като обяснявал това, тя казала, че имотът й вече няма да бъде неин, защото го прехвърля и изрично заявила, че иска до смъртта й имотът да бъде неин.Така стигнали до варианта за завещание, обсъдили го и жената казала, че ще помисли.Няколко дни покъсно се обадила и отишла в офиса на свидетеля, като му показала един текст на саморъчно завещание, което отговаряло на изискуемото по закон съдържание.След като обсъдили, обаче възможностите за съхранението му и тези за оспорването му /Й. питала дали могат племенниците да развалят това завещание и искала да има някакви гаранции/, тя стигнала до извод за изготвяне на нотариално завещание.Такова било изготвено няколко дни по-късно със съдействието на свидетеля.Към този момент, впечатленията на свидетеля за Й. Р. са за възрастна дама на около 80 години, но в много добър външен вид, като „типична градска дама.“ Жената била поддържана, „говорела изключително интелигентно и начетено и било очевидно, че е човек с висока степен на интелигентност.“Свидетелят е посочил, че разговорът бил изключително пълноценен, тя задавала много адекватни въпроси и то най-вече свързани с вида на сделката, за да запази собствеността на имота до смъртта си.Това я интересувало и тя много добре разбрала какви са разликите между завещание и договор за издръжка и гледане и категорично се насочила към завещание.Две-три години след това, Й. Р. отново потърсила свидетеля за правен съвет във връзка с изготвени от нея, под влияние на племенниците й последващи завещания /така споделила Р. пред свидетеля/.Тогава била изготвена от свидетеля и подписана от Й. Р. и декларацията, с която тя отменила неподдържаните от нея завещания.Към този момент, според посоченото от свидетеля Я., жената била видимо поостаряла, но все още така имала доста добро ментално излъчване. Свидетелката Е. Е. М. е изнесла пред съда, че имали почти ежедневни срещи с Й. след операцията й на очите 2009г. и след това през цялата 2010г. Свидетелката тогава не била на работа и двете ходели на разходки, Й. си плащала кабелната телевизия, минавали през пазара и тя пазарувала от там.Преди операцията, Й. сама ходела да си плаща сметките, данъците, ходела до банката.Според свидетелката, жената постоянно четяла книги и решавала кръстословици, включително и след операцията на очите, като тогава си помагала с лупа. Винаги била с добре поддържана прическа и педикюр, които правели вкъщи.Според М., не можело да се каже, че Р. си е загубила ума. Въззивният съд е отчел, че тази свидетелка е дългогодишен работник на ответника, но е кредитирал показанията й като достоверни тъй като те кореспондират с показанията на свидетеля Я. за интелектуалните възможности на жената в този период/да чете, да пише, да води разговори, да се грижи за работите си/. Прието е за установено от събраната по делото медицинска документация, че през септември 2009г. Й. Р. е била диагностицирана с катаракта на двете очи като не е спорно, че тя е претърпяла операция и е загубила зрението на едното око, а на другото - зрението е било редуцирано, като свидетелските показания и писмените доказателства сочат, че завещателката в периода след операцията не е била сляпа и е можела да чете и пише /помагала си с лупа според св. М./. Установява се още, че Й. Р. е страдала от стенокардия, хипертонична болест на сърцето и синдром на вертебробазиларната артериална система, а според анамнезите, снети по нейни данни, тя е заявила оплаквания от виене на свят, замаяност, причерняване, главоболие, лесна умора при физически усилия, като няма такива, относими с психическото и състояние.Представена е епикриза от престоя на Р. в МБАЛ-Добрич в периода 24.08.2010г. - 13.09.2010г. по повод счупването на крака, в която е отразено, че тя е в задоволително общо състояние, контактна и адекватна, като заради нейни оплаквания са проведени консулти с кардиолог и невролог.В тези медицински документи също няма констатирани от специалистите симптоми на съдова деменция, като такава диагноза е поставена много покъсно - в амбулаторен лист №3733/19.07.2016г. Отчетено е също, че данните за проведени прегледи с медицински специалисти през 2010г. и 2011г. сочат на критично отношение на Й. Р. към здравословното и състояние и са опора за извода, че същата към този период е била адекватен и ориентиран за здравословното си състояние човек. От показанията на свидетеля Ж. Н./лекар-психиатър/ се установява, че тя е извършила в деня на нотариалното завещание /05.07.2010г./ преглед на завещателката в дома и, при който преглед е установила, че Й. Р. е с леко когнитивно разстройство-леко забавена психомоторика поради напредналата възраст, изразяваща се в мудност, но е подредена и спокойна, с добър словесен контакт, без страдаща ориентация, емоционално съответна, с правилен мисловен процес без разстройства по структура и съдържание, като леките промени по органичен тип са физиологични и не пречат да защитава интересите си. Пояснила е, че началните когнитивни промени към момента на този преглед са обичайни, физиологични, възрастово определени, имайки предвид възрастта на жената в този момент/86г./.Свидетелката д-р Н. е потвърдила и диагнозата на завещателката към 2016г., когато я е прегледала и констатирала наличието вече на тежък когнитивен дефицит. Въззивният съд е отказал да кредитира представената от ищците частна психолого-психиатрична консултация от 23.04.2010г., изготвена от д-р Л. С.-К.-психиатър и Л. С. Б.-магистър-психолог, експерти при СГС от гр.София, в която след преглед в [населено място] е дадено заключение, че Й. Р. не боледува от психично заболяване и не е диспансеризирана в психиатричните служби в страната. В нея е прието, че има видима интелектуална редукция по органичен тип, която определя болестно поведението че не може да се ориентира правилно във фактическата обстановка и е с понижена критичност и намалена способност за съждения относно своето положение, собствените преживявания, планове и постъпки и по отношение на обкръжаващите явления.Волево неустойчива е до степен, позволяваща влияние и внушение.Посочена е напреднала фаза на интелектуален упадък. Съобразено е предприетото от насрещната страна оспорване на верността, съдържанието, датата, мястото на извършване на консултацията/в кабинета на Л. Б. в [населено място]/.Този документ не е с нотариална заверка, не е депозиран пред друг орган и не е възпроизведен в официален документ в близък до датата на нотариалното завещание период, а показанията на единия от съставителите му Л. Б. от разпита като свидетел, че преглед е бил извършен в кабинета в [населено място] на посочената дата и било установено описаното състояние на възрастната жена, като заинтересовани и неподкрепени от никакви други доказателства, включително и от медицински документи в този период, не могат да бъдат кредитирани. Сгрешена е възрастта на лицето - при правилно изписан ЕГН, е посочено, че лицето е на 93 години, при положение, че към 23.04.2010г. жената е била на 86 години.Липсват убедителни доказателства, че към посочената дата, Й. Р. е била в [населено място], че е преглеждана в кабинета на Л. Б., като непотвърдена е и констатацията за отразено при прегледа психиатрично състояние на подписалия се в същата психиатър д-р Л. С. К., която не е свидетелствала за тези факти по делото.Въз основа на тези съображения е прието, че констатациите в този частен документ не могат да бъдат ползвани като данни и база за изводи за здравословното състояние на завещателката през 2010г. при изготвяне на допуснатата по делото комплексна посмъртна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза. Отчетено е, че по делото са изготвени две медицински експертизи – първоначална, а след оспорването й като необоснована - и повторна КСППЕ с вещи лица психиатър и психолог.Въззивният съд е приел, че заключението на експертите по първоначалната експертиза е аргументирано с данните в оспорената частна консултация с недостоверна дата от 23.04.2010г. и е базирано на обясненията на ищците в други производства досежно фактите за началото на дементните процеси у завещателката, което е недопустимо.Освен това, при изготвянето му вещите лица са взели предвид и анамнезите на завещателката, снети по данни на настоящите ищци и не са обосновали заключението си за началото на болестния процес с медицинските документи от специалисти. Предвид това, като необосновано, съдът не е кредитирал това заключение. Възприето е изцяло заключението на вещите лица по повторната СППЕ, които са изследвали детайлно цялата събрана по делото медицинска документация от релевантния период и след задълбочен анализ на всички диагнози, проведено лечение и отразени оплаквания на самата завещателка, са отговорили, че към дата 05.07.2010 г. Й. Р. не е страдала от заболяване, което да нарушава възможността да взема решения и да разбира свойството и значението на действията си.Могла е да ръководи постъпките си и разумно да защитава интересите си, както и че вероятната давност на деменцията е 2013/2014г. с постепенно прогресиране на интелектуалномнестичен упадък и нарушаване на цялостното психично функциониране.Вещите лица са установили, че в медицинската документация няма отразени данни за наличие на дементна симптоматика при Й. Р..Преди процесната дата тя е страдала от старческа катаракта, по повод на която е била оперирана през 2009г. През март 2010г. от невролог е констатиран „Синдром на вертебробазиларната артериална система“ с придружаващи заболявания „Хипертонична болест; „Стенокардия“.Неврологът не е констатирал диагностични критерии за развитие на деменция, не е констатирана и симптоматика или неадекватно поведение, налагащи консулт с психиатър и корекция на поведението с психотропни средства, а диагностиката на деменция е от компетенциите на невролог и психиатър.На 24.08.2010г., Й. Р. е хоспитализирана по повод на счупването в крака, като в епикризата не са описани придружаващи заболявания.Консултантът кардиолог, на 25.08.2010г. не потвърждава диагнозата „Хипертонична болест; „Стенокардия“, а констатира негативни Т-вълни в прекордиалните отвеждания, което е белег на миокардна исхемия, като това няма отношение в конкретния случай към възможността на Й. Р. да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си.Неврологът консултант от 26.08.2010г. е посочил, че „в момента няма данни за остра мозъчно-съдова болест“ и не е препоръчал никаква терапия. Следоперативният период след счупването на крака е бил спокоен, като не е изискван консулт с психиатър поради липса на необходимост от това.В терапията няма седативи, каквито обичайно се прилагат при съдов делир /при възрастни хора, които са объркани в ранния следоперативен период/. Няма предписани медикаменти за лечение на МСБ или деменция и в останалите два амбулаторни листа, цитирани по-горе.В амбулаторен лист №858/30.03.2010г. се сочи изписан луцетам и кавинтон форте, които са профилактични дози при МСБ, но в случая са изписани превантивно поради липса на отчетени симптоми за МСБ.Според експертите, медицинските документи сочат, че към месец юли 2010г., респ. в периода 2010-2011г., завещателката Й. Р. няма констатирани от специалистите симптоми на съдова деменция.Не са констатирани значими обективни нарушения на когнитивните функции и психотична психопатологична симптоматика, нито е описан някакъв мозъчно-съдов инцидент.Вещите лица по повторната КСППЕ са заключили, че диагноза „съдова деменция“ е поставена едва в амбулаторен лист №3733/ 19.07.2016г.Според тях, посоченото по анамнеза на близките че състоянието на обърканост и невъзможност да се справя сама е от няколко години означава, че се касае за общоприет в практиката период от 2-3 години преди това.Тогава Й. Р. е насочена за консулт с психиатър и е издаден амбулаторен лист №635/21.07.2016г., в който е вписана диагнозата деменция.В съдебно заседание, вещите лица са подчертали още, че при изготвяне на посмъртна СППЕ важни са саморъчно изписаните документи, като в случая заключението се подкрепя и от факта на изписването на саморъчното завещание на Й. Р. с обемен текст, неелементарно съдържание и с достатъчна сложност на изказа, с подреден почерк, без проблеми в правопис и стил на изразяване, който според вещото лице Р. очевидно не може да бъде изписан без грешки, добавки и зачерквания от лице с тежки интелектуални нарушения вследствие съдова деменция, а е написано от адекватен човек. Прието е, че заключението на вещите по повторната СППЕ е изготвено от специалисти в изследваната област, то е пълно, ясно, изчерпателно и обосновано, включително с разясненията и отговорите на експертите в съдебно заседание, подкрепя се от писмените доказателства по делото, вкл. медицинската документация и кореспондира с изводите на съда от обсъдените свидетелски показания, поради което въззивният съд напълно го е кредитирал. Въз основа на горното е прието, че към датата на съставяне на оспорваното нотариално завещание – 05.07.2010 г., завещателката не е страдала от деменция, както и че тя е била способна към тази дата да действа разумно, поради което предявеният с правно основание чл. 43, ал. 1, б.“а“ от ЗН иск за унищожаване на нотариалното завещание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като цитираното в изложението решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е в случая неотносимо.По това решение е било допуснато касационно обжалване по следните два въпроса: възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него; възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/ базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство.В заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд комплексна медицинска експертиза е прието, че към 05.07.2010г./съставяне на нотариалното завещание в полза на ответника/ завещателката Й. Р. не е страдала от заболяване, което да нарушава възможността и да взема решения, да разбира свойството и значението на действията си и разумно да защитава интересите си.За да формират такъв извод вещите лица са посочили изрично, че са взели предвид представена по делото медицинска документация и показанията на свидетели, които са разпитани по делото. Отчетена е датата на съставяне на завещанието и са анализирани фактите и обстоятелствата, които са се проявили непосредствено преди и след този момент: на 05.07.2010г. /датата на съставяне на нотариалното завещание/ е извършена психолого-психиатрична консултация на завещателката с д-р Ж.Н., в която е отразен психиатричния статус на лицето.Вещите лица са съобразили, че не могат да кредитират пряко това заключение за психическата годност на Р., поради което изрично са посочили, че са съобразили изявленията на Ж.Н., които тя е дала по делото като свидетел; епикриза на Й. Р. от МБАЛ“Добрич“АД, от съдържанието на която се установява, че същата е била хоспитализирана на 24.08.2010г. поради счупване на дясна бедрена кост, оперирана е на 01.09.2010г., а на 13.09.2010г. е изписана.Изрично в този документ е посочено, че пациентът е контактен и в адекватно състояние.На 26.08.2010г. е проведен консулт с невролог, който е отразил, че няма данни за остра мозъчно-съдова болест.В терапията след операцията не са изписани медикаменти/седативи/, които обичайно се изписват при възрастни хора, които са объркани в ранния следоперативен период; съдържанието на саморъчно завещание от 02.07.2010г., съставено три дена преди процесното, в което вещите лица са установили липсата на нарушения в структурата, строежа и съдържанието на мисленето.Няма данни за паметови смущения и праксис.Изрично е посочено, че най-голяма тежест при преценка способността на едно лице да разбира свойството и значението на извършеното, която се извършва след неговата смърт, са съдържанието на документи, които са съставени от това лице.Те са продукт на интелектуалната му дейност и въз основа на тях могат да се направят индиректни изводи за психологическото състояние и когнитивните функции – памет, реч, мислене, емоционални нагласи и намерения.Освен тези източници на сведения вещите лица са посочили изрично, че са съобразили и останалата събрана по делото медицинска документация, както и показанията на свидетелите, които са разпитани на страната на ищците и ответника. По отношение на втория въпрос не е посочен специалния критерий за допускането на въззивното решение до касационно обжалване - решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е формално основание да не бъде допускано касационно обжалване по него.Дори да се приеме, че касаторът е направил искане за допускане на касационно обжалване по този въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, то отново се налага същия извод, тъй като е формирана практика на ВКС в тази насока.В решение №39 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2018 г., IV г. о., се приема, че съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, вещо лице по делото се назначава с определение на съда.С това свое определение съдът е длъжен да определи в кои области са необходими специални знания, да прецени колко вещи лица следва да бъдат назначени, като се формулират предметът и задачите на експертизата.Вещо лице се назначава на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица, като при сложност или комплексност на изследването може да се назначи и повече от едно вещо лице.За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица, като при необходимост може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък, както и от списъците на други съдебни райони. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, тъй като въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с посоченото в изложението решение на ВКС, в което е прието, че когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица.В конкретния случай съдът е посочил изчерпателно защо няма да кредитира заключението по първоначалната СМЕ – същото е основано изцяло на доказателствени средства, които не са събрани по надлежния процесуален ред от съда, който разглежда правния спор: частна консултация за психическото годност на завещателката, която въззивният съд е приел, че е с недостоверна дата/отделно от това този документ няма доказателствената стойност на експертно заключение, тъй като не е изготвен в рамките на настоящия процес по реда и чрез способите на ГПК/; обясненията на ищците дадени в други производства. Не следва да се допуска касационно обжалване по четвъртия поставен въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение/решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010г., IVг.о., решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г. о/.Както в определението с в подготвително заседание, така и в самото решение въззивният съд е изложил съображения защо приема за неоснователен доводът на ищците за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, съотв. е доказал да допусне нова медицинска експертиза в разширен състав.Посочено е, че има достатъчно източници на сведения за психическата годност на завещателката към момента на съставяне на нотариалното завещание/медицинска документация, свидетелски показания/. По петия въпрос не следва да бъде допускано касационно обжалване, тъй като същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд относно психическата годност на завещателката да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си.Изрично в мотивите си въззивният съд се е позовал на заключението само за обосноваване на т.нар. медицински критерий.Посочено е, че според вещите лица към месец юли 2010г., завещателката Й. Р. няма констатирани симптоми на съдова деменция.Не са констатирани значими обективни нарушения на когнитивните функции и психотична психопатологична симптоматика. Няма данни за мозъчно-съдов инцидент. По отношение на въпроси от №6-№8 не е посочен специалния критерий за допускането на въззивното решение, което е формално основание да не бъде допускано касационно обжалване по него.Отделно от това тези въпроси не са правни, а фактически: преценката на съда за състава и специалностите на вещите лица, които следва да бъдат включени в допуснатата по делото експертиза; процесуалната активност на страната за установяване датата на представен от нея частен документ, която се оспорва като достоверна от насрещната страна; преценка за доказателствената стойност на представен от една от страните документ. Не следва да се допуска касационно обжалване по последния поставен в изложението въпрос.По него е формирана константна съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил.Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото / решение № 65 от 16.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008г., ІV г.о.; решение № 250/21.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 3897/2015г., І г.о. /.Когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията и да ги изложи добросъвестно пред съда, съобразявайки при това при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той / решение № 554/08.02.2012г. на ВКС по гр.д. №1163/2010г., ІV г.о.; решение № 52/07.06.2017г. на ВКС по гр д № 3463/2016 г., І г.о./. От изложеното по-горе следва, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение