Определение № 50134 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2765/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. Т., чрез адв. Р. Ш. против решение № 260725/28.02.2022 г. по в.гр.д. № 12601/2019 г. на Софийски градски съд, с което като е отменено решение № 16792/24.10.2016 г., постановено по гражданско дело № 70400/2015 г. на Софийски районен съд е постановено друго, с което е определен на основание чл. 128, ал. 1 СК следния режим на лични отношения на С. Р. Ж. с внучката й К. К. Ж., който следва да се осъществява в рамките на част от режима на лични отношения на бащата К. П. Ж. с детето К. К. Ж., който режим (между бащата и детето) е определен в решение № 4672/11.07.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1894/2017 г. на Софийски градски съд, както следва: І-ви период: Първите пет срещи на детето К. К. Ж. с неговата баба по бащина линия С. Р. Ж. се осъществяват в Детски контактен център към сдружение „Център отворена врата“ с адрес: [населено място], кв. Х., [улица], ет. 4, офис 1, телефон: ••••••••••, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на бабата по бащина линия и детето), на контактите на детето с бабата по бащина линия. Срещите между бабата по бащина линия и детето се осъществяват в Детския контактен център в рамките на част от режима на лични отношения на бащата К. П. Ж. с детето К. К. Ж., формулиран в решение № 4672/11.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1894/2017 г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав, като „всяка нечетна седмица на годината, с преспиване от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя“, като срещите между бабата и детето продължават до три часа в съботния ден от режима на лични контакти между бащата и детето, като се провеждат след предварително уговорен график между Центъра и бащата. Бащата К. П. Ж. или определено от него пълнолетно лице има задължение да води детето до Детския контактен център, като срещите се провеждат в присъствието на социален работник, педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на бабата по бащина линия на детето. ІІ-ри период След изтичане на периода, описан като период І-ви, и при действително осъществени пет срещи между бабата и детето в Детския контактен център, бабата по бащина линия С. Р. Ж. има право да вижда детето К. К. Ж. в рамките на част от режима на лични отношения на бащата К. П. Ж. с детето К. К. Ж., формулиран в решение № 4672/11.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1894/2017 г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав, като „всяка нечетна седмица на годината, с преспиване от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя“, като срещите между бабата и детето се осъществяват всеки нечетен календарен месец от годината /януари, март, май, юли, септември и ноември/, за периода от 10.00 часа до 13.30 часа в съботата на първата седмица, попадаща в режима на бащата за съответния нечетен календарен месец, а при невъзможност или препятствие за реализиране на режима по този начин, тогава режимът на лични отношения между бабата и детето се компенсира в следващата седмица, попадаща в режима на лични отношения на бащата с детето, когато невъзможността или препятствието са отстранени, за периода от 10.00 часа до 13.30 часа на тази събота. Режимът на лични отношения между бабата и детето, описан в период ІІ-ри, продължава в рамките на една календарна година за съответните нечетни месеци от тази година и се осъществява на територията на [населено място]. ІІІ-ти период След изтичане на периода, описан като период ІІ-ри, бабата по бащина линия С. Р. Ж. има право да вижда и взема детето К. К. Ж., както следва: 1) В рамките на част от режима на лични отношения на бащата К. П. Ж. с детето К. К. Ж., формулиран в решение № 4672/11.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1894/2017 г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав, като „всяка нечетна седмица на годината, с преспиване, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя“, като срещите между бабата и детето се осъществяват с преспиване, всеки нечетен календарен месец от годината /януари, март, май, юли, септември и ноември/, за периода от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, на първата седмица, попадаща в режима на бащата за съответния нечетен календарен месец, а при невъзможност или препятствие за реализиране на режима по този начин, тогава режимът на лични отношения между бабата и детето се компенсира в съботата и неделята на следващата седмица, попадаща в режима на лични отношения на бащата с детето, когато невъзможността или препятствието са отстранени, за периода от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване. 2) 5 /пет/ дни през лятото, с преспиване, попадащи в част от режима на лични отношения между бащата и детето, формулиран в решение № 4672/11.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1894/2017 г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав, като „Тридесет дни през лятото“. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост, неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Следва ли да се съблюдава интереса на детето при определяне на личните отношения между него и неговата баба по чл. 128, ал. 1 СК. 2/ Как следва да се преценява и разбира интересът на детето в иск по чл. 128, ал. 1 СК и от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режима на лични отношения между детето и неговите баба и дядо. Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 3 от ППВС № 1 от 12.11.1974 г., както и със съдебната практика, обективирана в решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. дело № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. дело № 4353/2018 г. на ІV г.о., решение № 18 от 25.02.2020 г. по гр. дело № 2541/2019 г. на ІV г.о. Изложени са твърдения и за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. посл. ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение (посочено е „очевидна несправедливост“). Твърди се, че въззивното решение е постановено при грубо погазване на закона и неговия смисъл и цел и явна негова необоснованост при грубо нарушение на правилата на формалната логика, като въпреки изводите за конфликтност в отношенията между детето и неговия баща и детето и неговата баба по бащина линия по причина на проявни форми в поведението на възрастните и вредоносното въздействие, което поражда върху детето контактът му с неговия баща и баба, постановява и утвърждава режим на лични отношения между К. Ж. със С. Ж. в рамките на режима на отношения К. Ж. с баща й К. Ж.. Насрещните страни – С. Р. Ж. и К. П. Ж., чрез пълномощника си адв. Т. Р., в отговор на жалбата аргументират становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. За да постанови по реда на чл. 128, ал. 1 СК описания по-горе режим на лични отношения на С. Р. Ж. с внучката й К. К. Ж., въззивният съд е съобразил на първо място определения с решение № 16792 от 24.10.2016 г., постановено по гр. дело № 70400/2015 г. на СРС, режим на лични отношения на бащата К. П. Ж. с детето К. К. Ж.: 1/ Всяка нечетна седмица на годината, с преспиване, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя. 2/ Всяка четна седмица на годината, от 18.00 часа в сряда, с преспиване, до четвъртък сутринта, с ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час, като режимът, определен в точка първа и втора, не се прилага по време на режимите, посочени в точка трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, а също и на рождения ден на майката – 27 февруари. 3/ Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата есенна ваканция, считано от 18.00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18.00 часа на последния ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерство на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището. 4/ Всяка четна година, с преспиване, от 18.00 часа на двадесет и трети декември до 19.00 часа на двадесет и осми декември. 5/ Всяка нечетна година, с преспиване, от 18.00 часа на двадесет и осми декември до 19.00 часа на втори януари на следващата четна година. 6/ Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата междусрочна ваканция, считано от 18.00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18.00 часа на последния ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерство на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището. 7/ За великденските празници – всяка четна година, с преспиване, от 18.00 часа на четвъртък, предхождащ Р. петък до 19.00 часа на Светлия понеделник. 8/ Всяка четна година, с преспиване, за цялата пролетна ваканция, считано от 18.00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18.00 часа на последния ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерство на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на училището. 9/ На рождения ден на бащата – 15 февруари, както следва: ако е събота – от 10.00 часа, с преспиване, до 18.00 часа в неделя; ако е неделя – от 10.00 часа, с преспиване, до сутринта в понеделник и ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час; в останалите учебни дни за детето – от 18.00 часа на съответния ден /15.02./, с преспиване и ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен час на следващия ден и 10/ Тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като всяка година, до края на месец май, двамата родители се задължават да се уведомят взаимно за планирания график за вземането на детето през лятната ваканция. Режимът, определен в точка първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, не се прилага, когато детето участва в т.нар. „бели“,, „зелени“ и „сини“ училища, както и в училищни лагери. Съобразявайки приетите по делото социални доклади на ДСП – Димитровград и на ДСП – К. село, заключението на допуснатата съдебнопсихологична експертиза, както и заявеното от майката на детето – Т. П. Т., от детето К. К. Ж. и от Т. П. Т. – баба на детето, при изслушването им от съда, въззивният съд е приел, че е в интерес на детето К. К. Ж. да поддържа лични отношения със своята баба по бащина линия, за която вещото лице сочи, че „не е примитивна личност, което дава основание да се очаква корекция на мисленето и държанието й спрямо детето, което силно обича и страда дълбоко от невъзможността да го вижда и общува с него“. Съдът е приел е преценил, че бабата по бащина линия, макар и допускала в миналото грешки при контактуването с детето, вероятно водена от негативни чувства и емоции спрямо бившата снаха, ще съумее да окаже подкрепа на детето, ще му предаде мъдростта и опита, които притежава, както и ще му покаже дълбоката и силна обич, която безспорно изпитва към детето, видно и от заключението на вещото лице. При определянето на обема на тези контакти, въззивният съд е взел предвид, както допуснатата от бабата грешка, че е изпращала неподходящи послания към детето, които подлежат на корекция, така и отчуждаващо поведение от страна на майката и незрялото, конфликтно поведение на бащата /видно и от приетия като доказателство по делото препис от решение от 08.11.2019 г. по гр. дело № 6144/2019 г. на СГС, постановено в производство по ЗЗДН/, което безспорно притеснява детето. Съобразявайки заключение на съдебнопсихологичната експертиза въззивният съд е приел за установено, че при така създалата се ситуация, от психологическа гледна точка е целесъобразно да бъде определен режим на лични отношения на детето с бабата, в рамките на този на неговия баща, примерно в една от месечните му срещи и пет дни през лятото, също в неговия режим на контакти. Посочено е още, че във възрастта, на която се намира детето, не следва принудително да му бъде отреждано допълнително време за контакти с бабата по бащина линия, тъй като е необходимо да му бъде осигурено и негово лично време, от което все повече ще се нуждае. Отбелязано е, че е проблем на бащата да намери път към детето си и по-зрял подход за разрешаване на конфликта, като е препоръчително той да потърси психологическа помощ. При определяне на конкретния режим, въззивният съд е съобразил и препоръката на вещото лице, че е необходимо режимът на лични отношения на детето с бабата да се осъществява в рамките на този с неговия баща, като са необходими преходни периоди, с оглед необходимостта от постепенно и щадящо възстановяване на връзката между бабата и детето. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС. В касационната жалба са формулирани два правни въпроса, по които макар и да има решаващо произнасяне на въззивната инстанция, нямат претедираното от касатора значение за изхода на спора, тъй като по отношение на тях не е налице сочения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителната и съдебната практика на Върховния касационен съд. Противно на твърдението на касатора, при постановяване на въззивното решение, съдът се е произнесъл в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд по прилагане на принципа за „най-добрия интерес на детето“, според която съдът следи на първо място за интереса на детето и едва, ако исканите мерки за лични контакти с баба и дядо, са в интерес на детето, съдът постановява такива. Легална дефиниция за „най-добър интерес на детето“ се съдържа в дефинитивната норма на §1, т. 5 ДР ЗЗДет., като съдебна практика на ВКС е изяснила, че интересът на детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено интелектуално, нравствено и социално развитие; който му осигурява съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, но най-вече по начин, който му осигурява адекватно упражняване и съхраняване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Съгласно т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на §1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”. Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това понятие, налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от бабата от бащина страна не е в интерес на детето, освен когато контактите вредят на развитието и възпитанието му. По принцип прародителите са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. Приема се, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително пътуване личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. В решение № 275/2018 от 18.01.2019 г. по гр.д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г.о. се приема, че при определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо дали те са от страна на родителя, който упражнява родителските права или на родителя, имащ право на лични контакти с детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях им дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, това обстоятелство също следва да бъде съобразено. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото. Приема се също така, че в съответствие с разясненията в т.3 от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Режимът за лични контакти между детето и неговите баба и дядо, следва да бъде определян от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето. В практиката си ВКС последователно приема, че при определяне на режима на лични контакти на баба и дядо с дете, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, съобразявайки интереса на детето. Този интерес изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Приема се, че мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на обстоятелствата по пар.1 т.5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето. Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерки по чл.128 ал.1 СК. С оглед възрастта на детето следва да бъде преценено какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в състояние ли са бабата и дядото да ги полагат; когато детето е в най-ниска възраст, налагаща постоянни грижи, то позволява ли здравословното им състояние да ги окажат – в противен случай, детето би могло да бъде подложено на неоправдан риск. Неоправдан риск би могъл да възникне и при определяне на време за лични контакти между бабата и дядото и дете, което не е имало за дълго време контакти с тях; когато емоционалната връзка е прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е поставено в ситуация да общува с тях продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой близък. Именно в тези хипотези, когато съдът прецени, че въпреки продължителното им прекъсване, личните контакти между бабата и дядото с детето са в негов интерес, то на основание чл.128 ал.2 СК следва да определи подходящи защитни мерки при осъществяване на личните отношения – в присъствие на определено лице или на определено място. За да достигне до извод, че контактът на детето с неговата баба по бащина линия, е в негови интерес, съдът подробно е обсъдил и взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за интереса на детето /каквито са съществуващите в семейството конкретни отношения между отделните му членове, здравословното състояние на бабата, възрастта на детето, способността на бабата да полага адекватни грижи за внучката си по време на личните им контакти съобразно с образователните, интелектуални, емоционални, физически и други потребности на детето, както и налице ли са каквито и да било вредности, които могат да възникнат при осъществяването на един такъв режим на лични контакти между детето и неговата баба по бащина линия и чието евентуално наличие би поставило съответното дете в неоправдан риск/, както и всички доказателства по делото. Въззивният съд е приел, че макар и бабата на детето да е допускала в миналото грешки при контактуването с него, вероятно водена от негативни чувства и емоции спрямо бившата си снаха, ще съумее да окаже подкрепа на детето, ще му предаде мъдростта и опита, които притежава, както и ще му покаже дълбоката и силна обич, която безспорно изпитва към детето, видно и от заключението на вещото лице. Именно при съобразяване на конкретно установените по делото обстоятелства, въззивният съд е достигнал до извод, че личните контакти между бабата с детето са в негов интерес, но е преценил, че в случая са необходими преходни периоди, с оглед необходимостта от постепенно и щадящо възстановяване на връзката между бабата и детето, поради което на основание чл.128, ал.2 вр. чл.59, ал.8 СК е определил и подходящи защитни мерки - първите пет срещи да се осъществяват в Детски контактен център към сдружение „Център отворена врата“, като срещите се провеждат в присъствието на социален работник, педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на бабата по бащина линия на детето. Въззивният съд е приел, че при така създалата се ситуация от психологическа гледна точка е целесъобразно да бъде определен режим на лични отношения на детето с бабата в рамките на този на неговия баща в една от месечните му срещи и пет дни през лятото, също в неговия режим на контакти. Следва да се посочи, че формулираните в изложението въпроси са повдигнати в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато. В конкретния случай не се разкрива и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. От съдържанието на обжалваното въззивно решение обаче не се разкриват твърдените от касатора грубо нарушение на закона и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, в конкретния случай изобщо не се разкрива от съдържанието на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,