Определение № 913 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4338/2013 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на „Р./България/ срещу определение № 743 от 29.08.2013 г. по ч.гр.д. №438/13 на ОС-Ловеч, с което е потвърдено първоинстанционното определение на РС-Ловеч, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК срещу А. В. К. и С. М. К. за сумите от: 3 600,40 лева-главница по договор за банков кредит, 217,09 лева-редовна лихва за периода: 15.06.2012-31.03.2013 г. и 242,05 лева-наказателна лихва за периода 15.06.2012 г.-10.07.2013 г., ведно със законната лихва от 12.07.2013 г. до окончателното плащане. Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и търговски дела до 10 000 лева. Това се отнася и за частните касационни жалби, съгласно чл. 274 ал.4 ГПК. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение