Определение № 598 от 07.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Н., чрез процесуалния й представител адвокат Н. М., срещу решение №1306/27.10.2023г., постановено по в.гр.д.№1178/2023г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдил решение № 113/28.03.2023г. на Районен съд - Асеновград, II гр.с., по гр.д.№ 1903/2022г., с което е:

• прието за установено по отношение на ответницата Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН], че ищецът В. С. Я., [ЕГН], [населено място], [улица], притежава 3/4 ид. ч. от право на ползване върху имот с ИД № ***, находящ се в [населено място], по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-51/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, който се намира на ет. 4 в сграда с ИД № *, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД *, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 73.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, 1 под обекта: *, над обекта: *, прилежащи части: изба № * с площ от 4 кв. м., при съседи: [улица], коридор и пералня, и 3.63 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж;

• осъдена е Р. Б. Н., ЕГН [ЕГН] да отстъпи и предаде ползването на В. С. Я., ЕГН [ЕГН], върху 3/4 ид.ч. от описания имот, както и да му предостави ключ за входната врата на гореописаното жилище.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите:

1.Когато на две физически лица при прехвърляне на недвижим имот има запазено право на ползване, което е безвъзмездно, пожизнено, заедно и поотделно, върху целия имот, ако едното почине – другото има ли право на ползване върху целия имот.

2.Когато в сделката е записано, че се запазва правото на ползване върху имота, счита ли се, че това е и учредяване на това право на ползване.

По поставените въпроси решението е постановено в противоречие със следната практика на ВКС: решение №347/02.12.2011г. на ВКС по гр.д.№30/2011г., ІІ г.о., решение №14/20.03.2015г. на ВКС по гр.д.№5426/2014г., ІІг.о. и решение №372/26.10.2012г. на ВКС по гр.д.№336/2012г., І г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. С. Я., чрез процесуалния си представител адвокат К. Т., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата Р. Б. Н. да предаде на В. С. Я. 3/4 ид.ч. от правото на ползване върху имот с ИД № ***, находящ се в [населено място], по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-51/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, който се намира на ет. 4 в сграда с ИД № *, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД *, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 73.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, 1 под обекта: *, над обекта: *, прилежащи части: изба № * с площ от 4 кв. м., при съседи: [улица], коридор и пералня, и 3.63 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният недвижим имот е придобит възмездно по силата на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 612/19.12.1985г., том IV, дело № 1249/1985г. от съпрузите Б. Г. Т. и Д. Н. Т., при режим на СИО. След прекратяването на брака между тях собствеността от бездялова се трансформира в дялова обикновена съсобственост при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки поотделно.

Представено е удостоверение за наследници с изх.№ 20-00- 4173/29.07.2022г., изд. от Община – Асеновград, от което се установява, че Б. Г. Т. е поч. на 16.03.2015г., като е оставил за наследници ответницата Р. Б. Н. /дъщеря/ и Г. Б. Т. /син/, които са придобили по силата на наследственото правоприемство съответно по 1/4 ид.ч. всеки поотделно.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97/26.05.2016г., том 1, нот.д.№ 80/2016г. по описа на Нотариус Екатерина Начкова, район на действие РС – Асеновград, вписан под № 56, том 8, дело № 1294/2016г., СВ, дарителят Д. Н. Т. е дарила на Г. Б. Т. собствената си 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно, а дарителят Р. Б. Н. е дарила на Г. Б. Т. собствената си 1/4 ид.ч. от описания недвижим имот, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.Така, Г. Б. Т. е станал индивидуален собственик на целия недвижим имот, тъй като е притежавал 1/4 ид.ч. по наследство от баща си Б. Г. Т., получил е 1/2 ид.ч. от своята майка Д. Н. Т. по силата на дарение и 1/4 ид.ч. от своята сестра Р. Б. Н. също по силата на дарение.

Представено е удостоверение с изх.№ 20-00-638/02.02.2022г., изд. от Община – Асеновград, от съдържанието на което се установява, че Г. Б. Т. е поч. на 26.09.2020г. и е оставил като наследник единствения си син Б. Г. Т..

Видно от Справка /на л.75/, Д. Н. Т. е поч. на 05.01.2022г., с което правото на й ползване върху 1/2 ид.ч. от имота е било погасено.

По силата на покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 53/02.08.2022г., том 3, по описа на Нотариус Екатерина Начкова, с район на действие РС - Асеновград, вписан в СВ, с Акт № 198/02.08.2022г., том 12, дело № 2112/2022 г., Б. Г. Т. е продал целия процесен недвижим имот на ищеца В. С. Я..

С нотариална покана ищецът В. С. Я. е отправил искане до Р. Б. Н. в десетдневен срок, считано от получаването да му предостави ключ за входната врата на описаното жилище.Ответницата Р. Б. Н. е получила на 08.09.2022 г. нотариална покана и е изпратила отговор до В. С. Я., че отказва да стори това, което се иска от нея, тъй като счита, че тя единство има право на ползване по отношение на целия недвижим имот.

По реда на чл.176 от ГПК Р. Б. Н. е потвърдила, че живее само тя в жилището, ползва го цялото, освен нея никой друг не ползва имота.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответницата Р. Б. Н., че само тя притежава право на ползване по отношение на целия процесен имот. Това не е така, защото по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97/26.05.2016г., том 1, нот.д.№ 80/2016г., Н. е дарила на брат си Г. Б. Т. собствените си 1/4 ид.ч. от жилището, като си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.Това „запазване правото на ползване пожизнено и безвъзмездно“ може да бъде само до размера на притежаваното от нея право на собственост, преди да бъде дарено на нейния брат, а именно 1/4 ид.ч. от имота.

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По поставените два въпроса в изложението на касационните основания следва да се даде общ отговор, тъй като същите са свързани помежду си.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено.Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от възможността да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друго лице.

В решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., IIг.о., което се споделя изцяло от настоящия състав, в хипотеза, при която две лица са запазили за себе си правото на ползване върху недвижим имот заедно и поотделно, всяко едно от тях има правото да ползва цялата вещ при зачитане обаче правата и на другия ползвател, като това негово право е противопоставимо на всички трети лица, вкл. и на собственика на имота. Правото на ползване може да бъде ограничено само от правата на другия ползвател и то само доколкото последният изяви желание да ги упражнява лично или чрез другиго в рамките на правомощията по чл. 56, ал. 1 ЗС.

Според решение № 1145 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 3279/2007г., III г.о., постановено по реда на ГПК-отм., няма пречка продавач по договор за покупко-продажба да учреди в полза на трето лице право на ползване върху вещта или част от нея, но това следва да стане изрично и в предвидената от закона форма.

В процесния случай изводите на въззивния съд са в противоречие с посочените две решения на ВКС, което е основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на договор за дарение №97, н.д.№80/2016г. на нотариус Е.Н. собственици на имот с идентификатор № *** са били Д. Т., Р. Н. и Г. Т., като първата от тях е била собственик на 1/2 ид.ч. въз основа на продажба и прекратена СИО, а останалите двама са притежавали по 1/4 ид.ч. по наследяване от техния баща Б.Т..В договора за дарение е посочено, че дарителите Д. Т. и Р. Н. даряват на Г. Т. притежаваните от тях общо 3/4 ид.ч., като всяка една от тях се запазва правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Изрично в изявлението на надареното лице, с което заявява, че приема извършеното в негова полза дарение, е отразено, че същото се задължава да осигури на прехвърлителите „правото на ползване на гореописания в п.І по настоящия договор недвижим имот, пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно“.

Решението на въззивния съд е постановено и в противоречие със служебно известното на състава решение № 546 от 23.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г.о. ,според което, при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение