Определение № 2510 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КОНПИ против определение № 29/22.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 19/2024 г. от състав на АС – Бургас. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на окръжен съд, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса по делото, в размер на 3 372,73 лева. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос дали Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество дължи заплащане на държавна такса при отхвърляне на предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. В производството по ЗОНПИ Комисията е процесуален субституент на държавата. Производството по отнемане на незаконно придобито имущество не се отнася за публично вземане. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Положителното решение по чл. 154 ЗОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. Доколкото друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като повдигнатият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Според нея в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г. / и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/ чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ /. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено/ определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV Г0/. По изложените съображения, Върховният касационен съд