Определение № 1645 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4868/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Х. чрез адв. А. против решение № 463 от 01.08.2022 г. по гр. д. № 490/2022 г. на Окръжен съд -Благоевград.

Ответникът - „Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. В. е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С него се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 85/24.02.2022 г. по гр. д. № 2263/2021 г. на Районен съд - Благоевград за отхвърляне на предявения от Т. К. Х. против „Еос Матрикс" ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи като погасени по давност подробно посочени в решението суми, обективирани в издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 651/2010 г. на Районен съд - Благоевград.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел за установено, че заповедното производство по ч. гр. д. № 651/2010 г. по описа на Районен съд - Благоевград е образувано по заявление от „Обединена българска банка" АД, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Т. К. Х.. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 10.03.2010 г. за сумата от 10 540. 88 лв. - общ дълг, от които: главница - 9 707. 18 лева; договорна лихва -829. 06 лева за периода от 25.09.2009 г. до 08.03.2010 г.; наказателна лихва - 4. 64 лева за просрочени главници от 25.09.2009 г. до 08.03.2010 г.; както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК -09.03.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, внесената по делото държавна такса от 210. 82 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 552. 98 лв. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист от 10.03.2020 г., а пък въз основа на него на 20.04.2010 г. заявителят - „ОББ" АД е подал молба и образувал изпълнително дело № 380/2010 г. по описа на ЧСИ Г. С.. Видно от запорно съобщение от 08.06.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Констатирано е, че с молба от 27.01.2012 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, респ. да бъде изпратено напомнително писмо по отношение на вече наложения запор. Молба със същото съдържание била депозирана от взискателя пред съдебния изпълнител и на 02.08.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 08.10.2012 г. На 13.01.2017 г. с постановление, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непоискване от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, ЧСИ Г. С. е прекратила изп. д. № 380/2010 г. по своя опис. Отбелязано е, че с молба с вх. № 03281/15.06.2017 г. от „ОББ" АД е образувано ново изпълнително дело под № 398/2017 г. по описа на ЧСИ Г. С.. С молбата взискателят е поискал извършване и на конкретен изпълнителен способ - опис на секвестируеми вещи на длъжника. По това изпълнително производство на 23.08.2018 г. като взискател е конституиран ответникът „Еос Матрикс" ЕООД на основание представен договор за цесия. Въззивният съд е установил също, че на 21.06.2019 г. е подадена молба от взискателя за извършване на запор на банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК" ЕАД, като със запорно съобщение от 03.07.2019 г. е наложен запор върху всички вземания на длъжника Т. Х. от банката до размера на дълга. На 13.05.2021 г. взискателят е депозирал молба за проучване и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 22.06.2021 г. ЧСИ Г. С. е запорирала притежавани от ищеца банкови сметки в „Алианц Банк България" АД, „Първа Инвестиционна банка" АД и „Уникредит Булбанк" АД, както и е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 07.06.2021 г. е депозирана нова молба за налагане на запор на сметките на длъжника в конкретно посочена банка. С молба от 08.07.2021 г. взискателят „Еос Матрикс" ЕООД е направил искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в други две банки, като искането е уважено и такъв е наложен, видно от представеното запорно съобщение и съобщение от „Алианц Банк България" АД. С постановление от 20.07.2021 г. е прекратено изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тези фактически данни, инстанцията по същество е приела, че предявеният иск е неоснователен и го отхвърлила. Съобразила е, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено разрешението, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност - за разлика от ППВС № 3/18.11.1980 г., в което е било постановено, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането във връзка, с което е образувано изпълнителното дело. Развити са доводи, че до изричната му отмяна, се е прилагало ППВС № 3/18.11.1980 г., т. е. давност не е текла, а такава е започнала да тече от 26.06.2015 г. Обсъден е въпроса за действието на тълкувателните актове във времето и е изтъкнато, че имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. В случаите когато след издаването на първоначалния тълкувателен акт е настъпила промяна, то при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващият тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. При тези съображения въззивният съд е приел, че за заварените, като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Поради горното е прието, че погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г. Решаващият състав е констатирал, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Предвид на изложеното инстанцията по същество е приела, че давност за вземането по процесния изпълнителен лист не е текла до 26.06.2015 г., а след тази дата то не погасено по давност, тъй като през това време са били извършвани изпълнителни действия - налагане на запори върху получавано от ищцата трудово възнаграждение и върху банкови сметки в различни банки по молба на кредитора. Така общата петгодишна давност за вземането след горната дата не е могла да изтече до датата на предявяване на исковата претенция в РС - Благоевград (на 01.09.2021 г.). В обжалваното решение са изложени аргументи и в подкрепа на разбирането, че дори да е налице хипотезата, при която между някои от изпълнителните действия да е изтекъл двугодишният срок, обуславящ перемпция на изпълнителното дело, то следва да се сподели приетото в мотивите на решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, че „единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела", вкл. и това, че „дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността, а перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността."

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени въпросите са със следното съдържание:

1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано и/или е перемирано преди приемането му?

2. Предприетите изпълнителни действия след прекратяването на принудителното изпълнение, поради перемпция - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, произвеждат ли процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането, предмет на това изпълнение или се обезсилват по право и нямат ефект да я прекъснат?

Касаторът поддържа, че отговор на първия въпрос следва да се даде по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, подари което моли делото да се спре до постановяване на тълкувателно решение. Сочи, че по втория въпрос въззивното решение е в отклонение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на IV г.о., решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г. на IV г.о. и решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г. на IV г.о.

Иска се също достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдения, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Първият от повдигнатите в изложението въпроси е обуславящ решаващите изводи на съда по обжалваното решение, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите на новоприетия (първия) тълкувателен акт е разяснено, че до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Изяснено е още, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. В тази връзка е споделено становището, че задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тези задължителни за съобразяване от съдилищата постановки, поради което няма основание за допускане на касационен контрол по поставения въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и за спиране на производството по делото поради изтъкнатата от страната пречка за неговото движение.

Предвид формулировката на втория поставен въпрос той не реализира обща предпоставка за достъп до касация. Питането се поставя на плоскостта на тезата жалбоподателя, че погасителната давност спрямо процесното вземане е изтекла, доколкото изпълнителното дело било перемирано и предприетите изпълнителни действия следвало да се обезсилят по право. По същество въпросът се извежда от твърдения и становища на касатора, които не са възприети от въззивния съд в решаващите му мотиви или по които съдът е застъпил обратно становище. Несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд, че при установените по делото факти общата петгодишна давност за процесното вземане не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в първостепенния (районен) съд, не може да обоснове основание за достъп до касация. Ето защо, непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо изхода по делото значение, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Неоснователно е и искането за допускане на касационен контрол, поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила - т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на

чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което селекция на касационната жалба не може да се осъществи.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК не е претендирала разноски за настоящата инстанция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.