Определение № 155 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 496/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Б АД срещу Решение № 124 от 26.05.2010 год. по гр.д.№ 104/2010 год. на Кърджалийския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 145 от 18.01.2010 год. по гр.д.№ 584/2009 год. на Кърджалийския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за неоснователен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на банката срещу П. Г. П. за установяване дължимостта на сумата 2176.40 лв. за която на основание и по реда на чл.417 т.2 ГПК е издадена на 17.05.2008 год. по ч.гр.д.№ 286/2008 год. на РС-Кърджали, Заповед № 180 за незабавно изпълнение на парично задължение. Становището си, че искът е неоснователен, въззивният съд е основал на това, че правоотношенията на страните, произтичат от сключен на 29.11.2006 год. договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта V. Classic при промоционална програма „Cash bask” не са прекратени, договорът е действащ и няма данни да е обявена предсрочната изискуемост на задълженията на П.. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разясненията на т.1 на ТР № 1/1010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Тезата на касатора е, че произнасянето по предпоставките по чл.60 ал.2 ЗКИ за настъпване на предсрочна изискуемост ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Под формата на въпроси, отправени към ВКС са въведени доводи за неправилна преценка от страна на Кърджалийския окръжен съд на съдържанието на сключения между страните договор, неизпълнението му и пр. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация П. П., чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Евентуално, че касационната жалба е неоснователна в случай, че касационен контрол на въззивното решение бъде допуснат. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното: Основанието за допускане на касационен контрол се свързва с произнасянето по правен въпрос, а не изобщо по казуса, каквото е разбирането на касатора. Кой въпрос е правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, ВКС е разяснил с цитираното по-горе Тълкувателно решение. На второ място, за да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало се касае за такъв правен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация имаща значение за развитието на правото, както и ако е налице неяснота на законовата норма, допускаща нееднозначно тълкуване. Нито една от посочените хипотези не е налице, доколкото по тълкуването на чл.60 ал.2 ЗКИ и предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението е налице обилна и непротиворечива задължителна съдебна практика. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.