Определение № 1264 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2009/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

С определение № 777 от 20.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 726/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, г.о., 14 състав е отменено Определение № 2652 от 28.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 2445/2023 г. по описа на СГС, І-27 състав и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявими от Е. А. К. срещу Е. Е. К. и Ц. М. М..

Въззивното определение е обжалвано с касационна частна жалба с вх.№ 7373 от 29.03.2023 г., подадена от Е. Е. К. и Ц. М. М. чрез адвокат В. В. от САК с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Претендират присъждането на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Подаден е отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от Е. А. К. чрез адвокат Е. П. от САК. Поддържа, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна по същество. Претендира присъждането на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С въззивното определение е допуснато обезпечение на бъдещи искове (които понастоящем са и предявени в срока по чл. 390, ал. 3 ГПК) от Е. А. К. срещу Е. Е. К. и Ц. М. М.. Обезпечените претенции са за заплащането на обезщетения по чл. 45 ЗЗД с твърдения, че ответниците Е. Е. К. и Ц. М. М. са причинили на Е. А. К. вреди в общ размер от 188 296,01 лв., които са настъпили в резултат от извършени престъпления по чл. 316 НК, за което е образувано н.о.х.д.№ 953/2023 г. на СРС, 100 състав. Съставът на САС е приел, че представените с молбата по 390 ГПК писмени доказателства в достатъчна степен установяват вероятната основателност на преценените като допустими искове по чл. 45 ЗЗД. Независимо от това, обезпечението е допуснато при условие, че молителката внесе парична гаранция в размер 10% от стойността на исковете. Постановената обезпечителна мярка е запор до размера на цената на исковете, наложен върху събрани суми по изп.д.№ 357/2019 г. по описа на ЧСИ М. П., които са заделени за окончателно изплащане в полза на Ц. М. М., явяващ се единствен легитимиран да получи заделените суми след сключен между него и Е. Е. К. договор за цесия.

В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпросите:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да откаже да допусне обезпечение на иска, когато писмените доказателства по делото категорично изключват извода, че съществува застрашеното субективно право или следва да го допусне при представяне на парична или имотна гаранция по чл. 189 ЗЗД и чл. 190 ЗЗД ?“ с довод за наличие на противоречие с Определение № 162 от 12.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 1548/2022 г. на ВКС, ІV г.о.

2. „Какви са предпоставките за допускане на обезпечение на иск ?“ с довод за наличие на противоречие с Определение № 57 от 26.01.2009 г. по ч.т.д.№ 425/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.

3. „При наличие на влязло в сила решение относно истинността на даден документ, допустим ли е иск за вреди, претърпени от ползване на същия този документ, но окачествен като неистински ?“, като произнасянето се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В практиката на ВКС – както задължителната (т. 5 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК), така и каузалната (включително цитираното Определение № 57 от 26.01.2009 г. по ч.т.д.№ 425/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.) неотклонно се приема, че допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че бъдещият, съответно – предявеният, иск е допустим, вероятно основателен, както и е налице обезпечителна нужда. Изводът дали иска е допустим и вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД (в случая такава е изискана и внесена в размер на 18 830 лева).

Според касаторите бъдещите искове са за неистинността на документи (записи на заповед), за два от които (след като са послужили за издаването на заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК) с постановени в производства по чл. 422 ГПК влезли в сила решения е признато, че са истински документи и въз основа на тях Е. А. К. дължи на Е. Е. К. и Ц. М. М. общо 188 296,01 лв. (като сумата в този размер е събрана от имущество на Е. А. К. и изплатена на взискателите по изп.д.№ 357/2019 г. по описа на ЧСИ М. П.).

Тезата на касаторите не се подкрепя от данните по делото.

На първо място следва да се подчертае, че отсъстват влезли в сила решения по смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК, които да установяват, че записите на заповед, въз основа на които Е. Е. К. и Ц. М. М. са получили суми в общ размер от 188 296,01 лв., са истински документи. Произнасянето по този въпрос в мотивите на съдебните решения по чл. 422 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не препятства нито провеждането на наказателния процес по обвинението за извършени престъпления по чл. 316 НК, нито предявяването на искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, основани на твърдения, че получените суми в резултат от използването на евентуално неистинските записи на заповед представляват вреда за Е. А. К.. В този смисъл преценката на въззивния съд, че с молбата по чл. 390 ГПК се търси обезпечение на процесуално допустими искове, е формирана в съответствие с практиката на ВКС, поради което по въпрос № 2 не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В съответствие с практиката на ВКС е и преценката на САС по критерия „вероятна основателност“. В случая е прието, че представените с молбата по чл. 390 ГПК писмени доказателства подкрепят, а не изключват съществуването на претендираното право по чл. 45 ЗЗД. На предварителния етап, на който се извършва, тази преценка е обоснована, доколкото наличието на повдигнато и внесено в съда обвинение за извършени престъпления по чл. 316 НК е правно възможно да доведе до постановяването на осъдителна присъда, която (по силата на чл. 300 ГПК) би обвързала гражданския съд, разглеждащ исковете по чл. 45 ЗЗД, че използването на двата записа на заповед е виновно (без възможност за опровергаване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и противоправно. Именно констатацията за етапа на наказателното производство (внесен в съда обвинителен акт, по който тепърва предстои да бъде постановена осъдителна или оправдателна присъда) е обосновал и изискването на гаранция в съответствие с чл. 391, ал. 2 ГПК. Предвид това не се констатира произнасяне в противоречие с Определение № 162 от 12.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 1548/2022 г. на ВКС, ІV г.о. и касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпрос № 1.

Въпрос № 3 не обективира общо основание за допускане на обжалването по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Както се посочи по-горе, няма влезли в сила решения по чл. 124, ал. 4 ГПК относно истинността на записите на заповед, послужили като основание за получаването на сумата 188 296,01 лв. от Е. Е. К. и Ц. М. М.. При отсъствието на предпоставения в питането факт, безпредметно е да се обсъжда би ли намерило отражение евентуално наличие на влезли в сила решения по чл. 124, ал. 4 ГПК върху допустимостта на обезпечените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.

С оглед изхода по настоящото дело, касаторите дължат разноски във връзка със защитата на ответницата по касация в производството пред ВКС. Последната е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА пълномощникът й има право да получи възнаграждение съгласно чл. 11 НМРАВ в размер на сумата 400 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение