Определение № 4055 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. С., В. Г. Г. и Х. В. Г., чрез адв.Д. против решение № 128/30.01.2023 г. по в.гр.д. № 3103/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която като е отменено частично решение от 28.04.2021 г. по гр.д. № 2404/2020 г. на Софийски градски съд, исковете на Р. Х. С. и В. Г. Г. по чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. В. Г.-Т., настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, са отхвърлени за разликата над 65 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв., а искът на Х. В. Г. по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. В. Г.-Т., настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП в размер на 100 000 лв., е отхвърлен изцяло. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност на същото поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; 3/ Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 4/ Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществени вреди: само преживяването от ищците на настъпилата внезапна смърт на починалата им дъщеря и семейство или и на последиците от понасянето на смъртта от ищците за неопределено време в бъдеще; 5/ Между сестри може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че сестрите са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по смисъла на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС; 6/ Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи собствени мотиви по тях; 7/ В критериите за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищците болки и страдания, пряка и непосредствена последица от причиненото ПТП, при което е починала тяхната дъщеря и сестра, включва ли се и следва ли да бъде извършено отчитане на самата личност на починалия, неговия живот, постижения, материално и социално положение и любовта, подкрепата, менторството, съвети, отчитайки собствените й успехи и в каква насока се взема предвид при определяне размера на застрахователното обезщетение; 8/ Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в ППВС №4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените; 9/ Следва ли да бъде направена съпоставка между икономическата обстановка в страната и действащите норми за минимална работна заплата от една страна към датата на смъртта на пострадалия и материалното положение и цената на труда на починалия, от друга страна момент към който се определя размер на застрахователното обезщетение съобразно доказателствата събрани в производството за търпените настоящи и бъдещи болки и страдания и от друга страна икономическата обстановка към датата на постановяване на въззивното/касационно решение съобразно справедливия размер, който извод да бъде отчетен при определяне размера на застрахователното обезщетение и в каква насока следва да се вземе предвид; 10/ Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях. По въпросите се поддържа допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС и на ВКС - ППВС №4/1968 г., т.7 на ППВС №17/1963 г., т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и на казуална практика на ВКС /изрично посочена в изложението/ по приложението на чл.52 ЗЗД и на чл.51, ал.2 ЗЗД, по въпроса за материално легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица при смърт на техен родственик, както и по въпросите за правомощията и задълженията на въззивната инстанция при постановяване на въззивното решение. Ответникът по жалбата – ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Д. С., е депозирал отговор, в който са изложени доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Заявява и становище за неоснователност на поддържаните в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да намали присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 130 000 лв. на 65 000 лв., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди за всеки от двамата родители на починалата, възлиза на сумата от 130 000 лв., но противно на приетото от първоинстнационния съд, е намерил за основателно заявеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като е приел, че пострадалата с поведението си пряко и непосредствено е допринесла за настъпването му, в равна степен с водача на мотоциклета, т.е. в размер на 50%. При определяне на справедливия размер по смисъла на чл.52 ЗЗД, съдът е взел предвид установените с Постановление №4/23.12.2968 г. на Пленума на ВС критерии, както и конкретните данни по делото: възрастта на пострадалата, обществено положение, близките отношения на родителите с дъщеря им, болките и страданията, които са претърпели от нейната внезапна и преждевременна смърт, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП /м.09.2019 г./. За да приеме, че пострадалата е съпричинила в равна степен с делинквента вредоносния резултат, въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице специалист по клинична токсикология, повторно изслушано във въззивната инстанция, според което видимите /осезаеми и обективни/ проявления при средно тежка степен на алкохолно опиване, със сигурност са били видими и са могли да бъдат забелязани и сетивно възприемани от околните. На база заключението съдът е обосновал извод за знание на пострадалата за употреба на алкохол от съпруга й и съответно извод за неин осъзнат избор да предприеме пътуване с водач, под влияние на алкохол и е приел съпричиняване от нейна страна в равна степен с делинквента на вредоносния резултат. За да отхвърли иска по чл. 432, ал.1 КЗ, предявен от сестрата на пострадалата, въззивният съд, стъпвайки на разясненията на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е приел, че в конкретния случай от доказателствата по делото не се установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосновават извод, че между ищцата и починалата й сестра е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между сестри взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и данни, че ищцата действително е претърпяла вреди в по-голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик. Формулираните въпроси от касаторите Р. Х. С. и В. Г. Г. във връзка с касационната им жалба срещу въззивното решение, с което предявените от тях искове чл.432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликата над 65 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв., не обуславят допускане на касационно обжалване по следните съображения. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Повдигнатите процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд, които произтичат от нормите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК са обосновани с оплаквания за необоснованост на въззивното решение, като се интерпретира фактическата обстановка, установена от съда и се правят правни изводи, различни от тези на съда. Така представеното изложение на фактическата обстановка, различна от възприетата от съда, представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, а необосноваността има значение във фазата по допускане на касационното обжалване само при формулиране на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, каквито не се разкриват в конкретния случай. Изводът на въззивния съд за знанието на починалата, че съпругът й е употребил алкохол, респективно, че е проявила небрежност към своите интереси като е поела риска да пътува на мотоциклет от водач, употребил значително количество алкохол, е направен въз основа на заключението на вещото лице - токсиколог, че обективните симптоми при острото алкохолно опиянение /средна степен/ са видими и сетивно възприемани от околните, още повече от лице от близкото обкръжение, което много добре познава различните поведенчески реакции на близкия човек. Останалите въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД, макар и формално да покриват общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не обуславят допускане на касационно обжалване. Въпросите са зададени твърде общо и за да се прецени относимостта им към конкретния спор, от значение е има ли установени по това дело обстоятелства, които съдът не е взел предвид и които биха довели до по-висок от определения от съда размер, който в случая е по 130 000 лв. за всеки от двамата родители. В конкретния случай съдът е приложил чл.52 ЗЗД, като е взел предвид освен установените с Постановление №4/23.12.2968 г. на Пленума на ВС критерии, така и конкретните данни по делото: възрастта на пострадалата, обществено положение, близките отношения на родителите с дъщеря им, болките и страданията, които са претърпели от нейната внезапна и преждевременна смърт, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП /м.09.2019 г./. Решаващият извод на съда за крайния изход на спора е свързан с приетото от него съпричиняване от страна на починалата в равна степен с делинквента на вредоносния резултат, но правни въпроси по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-конкретно следва ли при определяне степента на съпричиняване да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на съвкупния вредоносен резултат, не са повдигнати от касаторите. При изложените решаващи изводи на въззивния съд по отношение на иска по чл.432 КЗ, предявен от Х. В. Г., настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че в случая е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната й жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения иск по чл.432 КЗ. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия в т.2 от изложението въпрос, който преформулиран от състава на ВКС, се свежда до въпроса относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лице извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС - ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касаторът Х. В. Г. е освободена от внасяне на държавна такса с разпореждане от 05.03.2020 г. по гр.д. № 2404/2020 г. на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,