Определение № 2829 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1497/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Аграрика“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 104 от 13.06.2025 г. по в. ч. т. д. № 90/2025 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 16 от 14.02.2025 г. по т. д. № 9/2025 г. на Окръжен съд – Сливен за прекратяване на производството по делото. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразността на направения от въззивния съд извод, че производството е недопустимо поради констатиране на настъпилата смърт на ответника преди предявяване на исковата претенция. Твърди се, че ответникът по делото е земеделски производител – физическо лице с право да извършва земеделска дейност, който не е престанал да съществува, продължава дейността си чрез своя син като наследник по закон, а съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 227 ГПК. Поддържа, че като ищец е санкциониран с прекратяване на производството с всички последици от това, само защото не е знаел за смъртта на ответника към датата на предявяване на иска, а не е имал и възможност да извърши надлежна проверка за горното обстоятелство поради липса на свободен достъп до регистрите на населението. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е основано на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като са формулирани следните въпроси, които според жалбоподателя са включени в предмета на спора и обуславят решаващата воля на съда: 1. Следва ли да се приложи чл. 227 от ГПК, тъй като ЗП Н. И. И., БУЛСТАТ:[ЕИК], продължава дейността си чрез Б. Б. Б. (син на И.), който е регистриран като земеделски производител и е получил субсидия от ДФЗ за сумата от 64 362.76 лв. на 20.12.2024 г, т. е. – след нейната смърт?; 2. Може ли съдът служебно да приеме, че искът е срещу физическо лице, при условие че е предявен срещу ЗП Н. И. И.? и 3. Явява ли се противоречие на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС със Закона за наследството и Закона за гражданската регистрация, тъй като наследникът, ако е приел наследството, отговаря за задължението на наследодателя си според ЗН, а удостоверение за смърт или за наследници може да получи само наследник/заинтересован, а в случая ищецът не е наследник/заинтересован и не би могъл да се снабди с документи за гражданското състояние на ответника преди депозиране на исковата молба? Допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа с доводи за значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което според жалбоподателя ще доведе до уеднаквяване на съдебните решения и намаляване на споровете в материята. Поддържа се и наличието на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но не са налице условията на закона за допускане на исканото касационно обжалване. За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е приел, че предмет на делото е предявен от „Аграрика“ ЕООД облигационен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Н. И. И., регистрирана като земеделски производител, да му заплати сумата от 70 299.16 лв., дължима за доставка на препарати за растителна защита и на семена, ведно с лихва за забава. Констатирал е, че физическото лице Н. И. И. е починала на 08.11.2024 г. – преди завеждане на делото на 16.01.2025 г., като регистрацията на ответницата като земеделски производител няма отношение към нейната правосубектност. Приел е, че в случая е налице изначална липса на правосубектност на страната на ответницата, която не е починала в хода на процеса, поради което не може да бъде заместена от нейните наследници по реда на чл. 227 ГПК и затова на ищеца не са били давани указания в тази насока (т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС), защото не се касае за нередовност на исковата молба, която да може да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационна проверка. Съгласно указанията по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки – формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба, един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при посочена и обоснована хипотеза измежду тези по т. т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и обусловили правната воля на съда за постановения краен резултат. Въпросите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да се основават на фактите по конкретното дело и на извършената от съда тяхна преценка, тъй като правилността на обжалвания въззивен акт е извън обхвата на проверката, извършвана от касационния съд на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставените въпроси № 1 и № 3 не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са формулирани казуистично, нямат общозначим характер и/или не са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд за изхода на спора. Първият въпрос касае изцяло правилността на въззивното определение, а по последния съдът не се е произнасял, още повече, че въпросът - дали надлежно приложено тълкувателно решение се намира в противоречие с действащи по време на приемането му закони - представлява правен абсурд. Липсата на правен въпрос, покриващ общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Вторият въпрос при съответно преформулиране би могъл да отговори на общия селективен критерий за достъп до касационен контрол, доколкото въззивният съд е формирал решаваща воля, че предявеният иск е срещу физическото лице Н. И. И., а регистрацията на ответницата като земеделски производител няма отношение към нейната правосубектност. Въпросът обаче е решен в пълно съответствие със съществуващата практика на ВКС – решение № 125 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 5502/2013 г. на ВКС, II г. о., определение № 440 от 25.07.2018 г. по ч. т. д. № 1149/2018г. на ВКС II, т. о. и др., съгласно която качеството на земеделски производител не създава нов правен субект. В контекста на българското законодателство физическите лица, които извършват земеделска дейност, не придобиват нова правосубектност с регистрацията си като земеделски производители. Вместо това, те действат в рамките на своята индивидуална правосубектност, т. е. регистрирането на едно физическо лице като земеделски производител не води до възникването на нов правен субект, различен от самото физическо лице; правосубектността на физическите лица остава непроменена независимо от регистрацията им в регистъра на земеделските производители, като регистрацията на физическото лице като земеделски производител само разширява правоспособността на съществуващия правен субект. Наличието на практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и на която обжалваното определение съответства, изключва наличието на сочения от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Касационно обжалване не следва да се допуска и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било решение/определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран prima facie, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон), например ако въззивният съд е приложил несъществуващ или отменен закон, ако е приложил закона превратно или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Подобни пороци не се констатират при прочита на обжалваното определение. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение