Определение № 283 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. А., чрез адв.С. К., срещу решение № 31/01.03.2023г. по в.гр.д. № 5/2023 г. на ОС Габрово, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от А. срещу М. П. М. и В. Ц. М. иск по чл. 59 ЗЗД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата 21 750 лева, ведно със законната лихва от 25.02.2022г. до окончателното изплащане. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следния въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК: “ Налице ли е неоснователно обогатяване при договор в полза на трето лице, когато не е осъществено доказаното, макар и невписано, основание за т.нар „валутно отношение“ между уговарящия и бенефициента?“ Въпросът се поставя в контекста на твърдението на ищеца, че между страните е установено наличието на уговорка имотът, чиято гола собственост ответниците са придобили, да бъде ремонтиран от тях, така, че да бъде годен за ползване за живеене от ищцата и починалия й съпруг. Неизпълнението й довело до ситуация, при която ответниците получили имот, платен от ищцата т.е. те се обогатили за сметка на ищцата. В тази хипотеза единственият ред за защита на ищцата бил чрез иска по чл. 59 ЗЗД. Твърди се също така, че решението е постановено в противоречие с предходно, влязло в сила решение по дело между същите страни -№ 1222/2016г. по описа на РС Севлиево, с което било прието, че ответниците, в качеството им на бенефициенти по продажбената сделка, нямали задължение за издръжка и гледане на ищците -уговорители. Насрещните страни по жалбата - ответниците М. П. М. и В. Ц. М., не са депозирали отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за неоснователност на предявения иск по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот в качеството им на бенефициенти по договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № .../...г.; като такива не са имали задължение да платят покупната цена; това задължение по договора има ищцата, в качеството й уговарящ и съответно като го е изпълнила, тя не се е обеднила без основание; невъзможността да използва имота, съгласно учреденото й със същия нотариален акт право на ползване, ищцата извежда от неизвършването на ремонта му от страна на ответниците, а тези обстоятелства не обосновават неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са изведени при следната безспорно установена по делото фактическа обстановка: С нот. акт № .., т. .., рег. № .., д. № ... от ... г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, М. П. К., в качеството на продавач; М. П. М. и В. Ц. М., в качеството на купувачи и учредители; М. Х. А. и А. С. А., в качеството на купувачи и приематели; и С. А. А., в качеството на приемател са сключили сделка, с която М. П. К. е продала, а М. Х. А. и А. С. А. са купили за М. П. М. и В. Ц. М. недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор № .... по кадастралните карта и регистри на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]; М. Х. А. и А. С. А. са заявили, че запазват за себе си и за С. А. А. право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху описания по - горе недвижим имот, с което М. П. М. и В. Ц. М. изрично са заявили, че са съгласни. Всички участници в нотариалното производство изрично са декларирали, че сумата посочена като продажна цена от 15 000 лева е действително уговорената и платена по сделката цена. Участниците в нотариалното производство са декларирали, че единствената им цел е да се осигурят спокойни и необезпокоявани старини за М. Х. А. и А. С. А.. Действителната продажна цена на имота е 29 000 лева и тя е платена на продавача К. от купувачите М. и А. А. съгласно разписка от 13.12.2013г.( 14 000 лв) и с операционна бележка от 13.12.2013г. ( 15 000 лева). А. С. А. е починал на 08.03.2016 г. и е оставил за наследници: М. Х. А. - съпруга и С. А. А. - син, починал на 23.05.2021 г. и оставил за наследница М. С. П. - дъщеря. От приложеното гр. д. № 1222/2016 г. по описа на РС - Севлиево и приложените към него в. гр. д. № 192/2017 г. на ОС - Габрово и гр. д. № 4657/2017 г. на ВКС, III г. о. било видно, че с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени, като неоснователни, предявените от М. Х. А. и С. А. А. срещу М. П. М. и В. Ц. М., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради липса на основание на сделка от 13.12.2013 г., обективирана в нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ..., д. № ... от ... г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, в частта, в която е сключена в полза на ответниците, както и предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да платят на ищците солидарно съответната част от цената на имота и разноските по сделката от 13.12.2013 г., обективирана в нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ..., д. № ... от ... г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, а именно: на М. Х. А., сумата 21 750,00 лева, представляваща платена без основание цена, и сумата 756,00 лева, представляваща платени без основание разноски, а на С. А. А. сумата 7 250,00 лева, представляваща платена без основание цена, и сумата 252,00 лева, представляваща платени без основание разноски, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване исковата молба в съда - 12.12.2016 г. до окончателното изплащане на задълженията. Не е било спорно между страните, а се установява и от приложените дела, водени между тях, че ответниците са получили голата собственост върху процесния имот, обременена с правото на ползване на ищцата, срещу задължение да извършат ремонтни дейности в имота, което не е било изпълнено. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът на касатора относно значението на изпълнението на валутното отношение между уговарящия и бенефициента за неоснователното обогатяване на последния не е обусловил решаващия извод на въззивната инстанция за неоснователност на исковата претенция. Въззивният съд изрично е отрекъл връзката между неизпълнението на неформално поетото от ответниците задължение за ремонт на имота с претенцията на ищцата по чл. 59 ЗЗД. Мотивите за неоснователност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД са изведени от приетото, че с плащането на процесната сума, което има основанието си в изпълнение на задължението на уговарящия към обещателя за плащане на продажната цена, ищцата не е обедняла, защото е получила пожизнено право на ползване върху имота, а ответниците не са се обогатили без основание, тъй като, като бенефициенти са получили голата собственост върху имот, обременен с вещно право на ползване и срещу задължение за ремонта му. Неизпълнението на последното е нов факт, различен от плащането на продажната цена, което се сочи от ищцата като общ факт, довел до неоснователното имуществено разместване и той /неизпълнението на задължението за ремонта/ няма характеристиката на такъв, определящ функционална връзка между обедняването и обогатяването. За неизпълнение на валутното отношение ищцата разполага с иск срещу ответниците за реално изпълнение или обезщетение. Такъв иск не е предмет на делото. Във връзка с изтъкнатото в изложението на основанията за касационно обжалване противоречие с приетото с влязло в сила решение между същите страни ( по гр.д.№ 1222/2016г. по описа на РС Севлиево), че ответниците, в качеството им на бенефициенти по продажбената сделка, нямат задължение за издръжка и гледане на ищците -уговорители, касаторът не е формулирал правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК. В обобщение, липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и настоящият състав на Върховния касационен съд