Определение № 745 от 03.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1508/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 56 / 28.02.2014 год. по т.д.№ 25 / 2014 год. на Варненски апелативен съд,Търговско отделение,с което е потвърден акта на Окръжен съд Търговище, постановен на 25.11.2013 год. по т.д.№ 75/ 2011 год., с който е спряно производството по несъстоятелността на [фирма], на основание чл.632 ал.5 ТЗ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като противоречащо на закона – чл.632 ал.2 и ал.4 ТЗ, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила - отправяне на всички съдебни книжа до лице с оттеглена по отношение на касатора представителна власт, за което е уведомил съда, както и като необосновано,в какъвто аспект сочи на нелогичност и неяснота на мотивите на въззивния акт. Страната намира, че ако се сподели логиката за допустимо многократно прилагане разпоредбата на чл.632 ал.1 вр. с ал.5 ТЗ би се стигнало до парадоксалната ситуация на невъзможност да се прекрати производството по несъстоятелност и поддържане висящността му при липса на условия за осъществяване действия по същото. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване, на основание чл.613а ал.3 ТЗ, съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С решение № 41 / 05.10.2011 год. по т.д.№ 75 / 2011 год. на Търговищки Окръжен съд е обявена неплатежоспособността на [фирма] и открито производство по несъстоятелност на дружеството. С определение № 205/11.09.2012 год. на същия съд е спряно производството, на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ, поради липса на имущество за покриване разноските по същото. С молба от 11.09.2013 год., в срока съгласно чл.632 ал.2 ТЗ, Н. е претендирала възобновяване на производството, изразявайки готовност за предплащане на разноски по несъстоятелността, за което е поискано указване от съда по несъстоятелността на размер и срок за внасянето им. Вместо да укаже предварително необходимата за внасяне сума и посочи срок за депозирането й, в качеството й на кумулативно изискуема предпоставка за възобновяване на производството, съдът по несъстоятелността, с опр.№ 192 / 30.09.2013 год. едновременно е възобновил производството и указал размер на необходими за внасяне разноски и срок за това. В указания срок, а и последващо Н. не е заплатил такива.С оглед това ,с последващо опр. №252 / 25.2013 год.,с характер на решение,на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ,съдът по несъстоятелността е постановил ново спиране, което е атакувано пред апелативна инстанция и потвърдено с атакуваното в настоящото производство решение. Апелативната инстанция е счела, че макар и неправилно постановен, при липса на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.632 ал.2 ТЗ, актът на съда по несъстоятелността за възобновяване на производството е влязъл в сила и липсва правно основание / арг. от чл. 632 ал.4 ТЗ / за последващо директно прекратяване на производството по несъстоятелност,при идентични предпоставки - липса на имущество за поемане разноските по несъстоятелността ,без спазване поредността въведена с чл. 632 ал. 1 ТЗ и в тази хипотеза. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса, както следва: 1 / Допустимо ли е съдът по несъстоятелността да възобнови спряно производство по чл.632 ал.1 ТЗ, когато е сезиран от кредитор с молба, подадена в срока по чл. 632 ал.2 ТЗ, но без приложени към същата доказателства ,установяващи достатъчно имущество на несъстоятелния длъжник за предплащане разноски или без представяне на доказателства за депозирана от кредитора необходима сума за същите ? и 2 / Допустимо ли е срокът по чл.632 ал.2 ТЗ да бъде продължаван от съда по несъстоятелността, с определение, даващо възможност на молителя в производството по чл.632 ал.2 ТЗ да внесе съответната сума за разноски и след изтичане на едногодишния срок според същата разпоредба ? Касаторът сочи като допълнителен селективен критерий определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, които не съставляват задължителна по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика, нито такава спрямо която е приложима хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като не съставляват актове със сила на пресъдено нещо.Сочи също решение № Н- 29 / 22.06.2010 год. по т.д.№ 34 / 2010 год. на САС и решение № 264 / 20.12.2010 год. по т.д.№ 122 / 2010 год. на Великотърновски апелативен съд. Формално се позовава и на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване. Така формулираните въпроси са релевантни към произнасянето на съда по несъстоятелността с определението му за възобновяване на производството, на основание чл. 632 ал.2 ТЗ, не и към акта му за последващо възобновяването ново спиране, на основанието по чл. 632 ал.5 вр. с ал.1 пр. първо ТЗ. Следователно, така поставените въпроси не съставляват правни такива по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .Въззивният съд не е имал основание да обсъжда спазване преклузивния срок за възобновяване на производството, на основание чл. 632 ал.2 ТЗ, а основанието и предпоставките за последващото му спиране, което е и предмет на произнасянето му, респ. на решаващите му мотиви. Спрямо тях не е формулиран правен въпрос.При това по така формулираните въпроси е налице задължителна съдебна практика - реш. № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о., с което е прието, че в преклузивния едногодишен срок по чл.632 ал.2 ТЗ следва да бъде депозирана единствено молбата за възобновяване на производството. Спазването на срока за подаване на молбата е условие за допустимост на молбата за възобновяване на производството, а внасянето на необходимите разноски - основание за разглеждането й от съда по същество и за произнасяне по нейната основателност. Същите могат да се внесат и след едногодишния срок, но във всички случаи преди произнасянето на съда по искането за възобновяване на производството.Съдът по несъстоятелността, постановявайки определение № 192 / 30.09.2013 год. за възобновяване на производството е процедирал в противоречие с тази задължителна практика. Това му определение, обаче, е влязло в сила и породило правни последици и не е предмет на обжалване пред апелативна инстанция. Впрочем цитираното от касатора въззивно решение № Н- 29 / 22.06.2010 год. по т.д.№ 34 / 2010 год. на САС е решението допуснато до касационен контрол с цитираното определение № 163 / 17.03.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС и отменено с преждецитираната задължителна съдебна практика - реш. № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о.. С оглед необосноваване на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение