Определение № 1874 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1654/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против решение № 329 от 25.05.2023 г. по т. д. № 134/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 135 от 05.12.2022 г. по т. д. № 41/2022 г. на Благоевградски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от агенцията-касатор срещу „Комунално-битови услуги Петрич“ ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че приети в производството по несъстоятелност на посоченото търговско дружество публични вземания в общ размер на 171 056.18 лв. подлежат на удовлетворяване с поредност чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесните вземания не следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счита, че волята на законодателя е ясна и създава привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да удовлетвори предпочтително вземанията си при разпределение на суми, получени от реализация на имущество, върху което са наложени обезпечителните мерки. Изразява разбирането, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т.1 ТЗ, именно в частта й относно правото на предпочтително удовлетворяване на обезпечените с вписан в съответния регистър запор публични вземания, представлява не изолиран, а част от логически последователен и завършен контекст от правни норми в производството по несъстоятелност, чиято цел е защита на публичния интерес и обезпечаване на фиска. Според него, граматическото и систематично тълкуване на посочената разпоредба налага извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнася единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Като значим за допускане на касационното обжалване, с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на изрична правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване“. Синдикът на „Комунално-битови услуги Петрич“ ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 02.08.2023 г. Не претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: С решение № 54 от 13.09.2021 г. по т. д. № 27/2021 г. на Благоевградски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Комунално-битови услуги Петрич“ ЕООД; В хода на производството е обявен списък на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания, в който са включени и предявени от НАП публични вземания в общ размер на 179 476.20 лв., от които 133 007.33 лв. - главници и 46 458.87 лв. – лихви; Вземанията са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност като необезпечени; Подаденото от НАП възражение срещу определената в списъка поредност на удовлетворяване е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 52 от 02.02.2022 г. по т. д. № 21/2021 г.; За по-голямата част от публичните вземания (които са подробно описани) с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210001-022-0017389/15.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис Благоевград, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи в „Юробанк България“ АД; Запорът е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2021092701340. При тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд е счел, че спорът е правен – дали процесните публични държавни вземания, събирането на които по реда на ДОПК е обезпечено със запори, вписани в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ, се ползват с ред на удовлетворяване по т. 1 на ал. 1 на чл. 722 ТЗ от получената сума при реализацията на обезпечението в производството по несъстоятелност, т. е. след изтичане на шестмесечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК и предаването му от публичния изпълнител на синдика. При прилагане на корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ във връзка с останалите разпоредби, уреждащи привилегиите на кредитори, ред за удовлетворяване на вземанията им и тяхната конкуренция, решаващият съдебен състав е застъпил становището, че вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. Взел е предвид, че е недопустимо вписването на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ (чл. 4 ЗОЗ). Посочил е, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество (чл. 12, ал. 2 и 7 чл. 30, ал. 1 ЗОЗ), като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен и следователно вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При тълкуването на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е отчел, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Посочил е, че специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, не дават предимство на взискателя, ползващ се от обезпечението при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори ( чл. 459, ал. 1, вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК). Съобразил е също разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по несъстоятелност, както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по чл. 724 ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ. Предвид всички изложени съображения въззивният съд е приел, че предявеният от НАП иск за признаване за установено, че процесните публични вземания към несъстоятелния длъжник „Комунално-битови услуги Петрич“ ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е неоснователен, като след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил същия. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният от касатора въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело. По отношение на него обаче не е налице подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т. д. № 1602/2022г. на II т. о. и решение № 50002 от 28.03.2024 г. по т. д. № 1729/2022 г. на ВКС, I т. о. В същата е даден категоричен отговор на релевантния за спора въпрос, съгласно който: Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора“. С оглед наличието на посочената практика (която настоящият състав споделя изцяло) и предвид съответствието на въззивното решение с нея, следва да се счете, че не е налице основание за допускането му до касационно обжалване – нито на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК