Определение № 570 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Н. В. Д. от [населено място],чрез процесуалния си представител адвокат П. против определение от 22.06.2011г. по гр.д.№ 9609/10г. на Софийски градски съд,с което е върната касационната му жалба,на основание чл.286 ал.1 т.3,във вр.с чл.280 ал.2 от ГПК.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за администриране на подадената жалба. Срещу същата не е постъпило възражение от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос. Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна. Софийски градски съд е върнал подадената касационна жалба след като е констатирал,че обжалваемият интерес е под 5 000лв. Така постановения съдебен акт е правилен. С въззивният акт/решение от 15.12.2011г.по гр.д.№ 9609/10г.на СГС/, срещу който е подадена касационната жалба, е обезсилено решение на СРС с което е уважен отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено,че Н. В. Д. не дължи на [фирма] С. сумата от 1 704.33лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 1.12.98г.-31.12.2001г.за апартамент № 34, находящ се в@@8@[жк]бл.520 вх.2, както и сумата 84.20лв. - лихва за забава и е върнал делото за ново разглеждане на РС. Съгласно настоящата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК,в сила от 21.12.2010г. /която е приложима - с оглед датата 10.06.2011г. на подаване на касационната жалба /- не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Цената на иска, съгласно чл.68 от ГПК, е паричната оценка на предмета на делото, и в конкретния случай – по първия иск възлиза на 1 704.33лв.,а по втория – на 84.20лв.,които са далеч под поставения праг от 5 000лв.За тези искове възможност за касационен контрол не е предвидена,като е ирелевантно основанието, на което въззивния акт се оспорва. Изложените в частната жалба доводи,че независимо от обжалваемия интерес, касационно обжалване винаги е допустимо когато постановения въззивен акт е недопустим,не могат да бъдат споделени,защото съгласно цитираната норма на чл.280 ал.2 от ГПК - касационното обжалване е поставено в зависимост от цената на иска,а не от допустимостта на постановения въззивен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение