Определение № 5439 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4344/2024 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на К. Г. Т. срещу определение № 839 от 25.10.2024г. по ч.гр.д.№ 590/2024г. на Окръжен съд Ловеч, с което се потвърждава определение № 94/16.07.2024 г. по гр.д.№ 125/2024г. на Районен съд Трявна, за връщане на подадената искова молба и прекратяване на производството по делото. Частната касационна жалба съдържа оплаквания за недопустимост, очевидна неправилност и необоснованост на определението, както и че е поставено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ВКС, ОСГТК процесуалноправни въпроси: за допустимостта на предявения иск, за приложение на разпоредбите на чл.131 и чл.143, ал.2 ГПК в производство по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за задължението на ищеца да посочи в исковата молба конкретните обстоятелства, на които основава своите искания, както и пред кой съд са подсъдни исковете за нарушаване на правото на Европейския съюз, при осъществяване на административната дейност на Прокуратурата на Република България. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск за обезщетение срещу правораздавателен орган с твърдения, че в резултат на неравноправното му третиране, подадената от него искова молба е оставена „без движение“ и са му дадени указания да представи препис за насрещната страна или да внесе държавна такса за служебното изготвяне на заверен препис, което му е причинило неимуществени вреди. Според мотивите на съда, от изложените в исковата молба твърдения не може да се направи предположение, въз основа на кой признак по чл.4 ал.1 ЗЗДискр., ищецът К. Г. Т. счита, че е дискриминиран и претендира обезщетение от 6000 лева, поради което са му дадени указания за отстраняване на нередовностите, като изложи фактически обстоятелства в съответствие с петитума на предявения иск. Въззивния съд е приел също, че няма данни указанията да са изпълнени в срок, поради което исковата молба е останала нередовна и е потвърдил определението за прекратяване. Допустимостта на касационното обжалване по чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, при констатирана нередовност на исковата молба. Не е налице и явна необоснованост на мотивите на съдебния акт, засягаща вида и обема на търсената от ищеца защита, с оглед на което не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Доводите за процесуална недопустимост на обжалваното определение също са несъстоятелни. Допустимостта на иска се определя от наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск. Редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и без наличието на която образуваното исково производство не може да се развие, с оглед последиците, които законът (чл.129, ал.3 и 4 ГПК) свързва при неотстраняване на допуснатите в нея нередовности. В случая е налице е постановен по надлежния ред съдебен акт, който ясно изразява волята на решаващия съдебен състав за отхвърляне на доводите в частната жалба срещу преграждащо производството определение за връщане на исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК, в съответствие с практиката на Върховния касационен съд - напр. определение № 52/10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 492/2016г., според която съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите нередовности, като при неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява. При преценката на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че формулираните процесуалноправни въпроси за приложението на чл.131 и чл.143, ал.2 ГПК в производството по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и пред кой съд са подсъдни исковете за нарушаване на правото на Европейския съюз, при осъществяване на административната дейност на Прокуратурата на Република България, не обуславят изхода на делото, тъй като изобщо не са били предмет на обсъждане в обжалваното определение, поради което са неотносими. Отговор на въпроса, длъжен ли е ищецът да посочи в исковата си молба конкретните фактически обстоятелства, на които основава своите искания, се дава в разпоредбите, установяващи изисквания за съдържанието на исковата молба и приложенията към нея (чл.127 и чл.128 ГПК), В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че с исковата молба се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския исков процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички тези обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, тъй като неизпълнението им е основание за прекратяване на делото. След като съществуващата съдебна практика е съобразена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, във връзка с редовността на исковата молба и последиците от неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на допуснатите нередовности, не може да се приеме, че поставените от жалбоподателя въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При твърдения, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на правните норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в този смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.