Определение № 57 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. М. Т., Д. М. Т. и А. Н. Т. срещу определение № 3465 от 23.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1975 от 2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, V състав в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 17713 от 03.06.2020 г. на Варненския районен съд, XXXI състав за връщане на частна жалба вх.№ 18355 от 04.03.2020 г. срещу определение № 3142 от 24.02.2020 г. по гр.д.№ 10733 от 2016 г. на Варненския районен съд, XXXI състав. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал. 1, т.1 ГПК /противоречие с определение № 392 от 29.07.2016 г. по ч.т.д.№ 1204 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о./ и чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Дължи ли се държавна такса, когато се предяви въззивна жалба срещу решение за допълване на постановено решение и жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното първоначално решение ? Ответниците по частната жалба И. А. Т. и Е. П. Т. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на частна жалба. Съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това. В случая не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК касаторът следва да посочи правен въпрос, който е от значение за делото и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение или определение. Ако не посочи такъв, само на това основание касационното обжалване не се допуска. Настоящата хипотеза е именно такава. В изложението към частната жалба касаторите са посочили само един въпрос /Дължи ли се държавна такса, когато се предяви въззивна жалба срещу решение за допълване на постановено решение и жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното първоначално решение ?/, който обаче не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото е напълно неотносим към конкретното дело: Въпросът предпоставя невнасяне на държавната такса за обжалване на решение за допълване на постановено по делото основно решение, което основно решение е обжалвано и по него е внесена дължимата държавна такса, а по настоящото дело се касае за невнесена държавна такса по частна жалба срещу определение на съда за поправка на очевидна фактическа грешка в допълнително решение /определение/, в който случай държавна такса по частната жалба се дължи. Тъй като въпросът е неотносим към конкретното дело, а други правни въпроси касаторите не са посочили, само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата. Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Предвид на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение